отец Глеб Якунин

Публикации от отец Глеб Якунин* в Задругата:

* Свещеник Глеб Якунин – роден през 1934 година. В края на 50-те години се посветил на християнско служение. През 1958-59 година учи в Московската духовна семинария. На 10 август 1962 година е ръкоположен в сан свещеник. През 1965 година заедно със свещеник Николай Ешлиманов се обърнал с открито писмо към патриарх Алексий Ι за положението на Православната църква в СССР и за предателството на ръководството на Московската патриаршия на интересите на Църквата (вж. Ал. Мен „Няколко думи за делото на двамата московски свещеници“ и също в писмото на А. Солженицин„Великопостно писмо“ до патриарх Пимен“, 1972 г.). По указание на КГБ през май 1966 година църковната власт го изпратила „в покаяние“ – под запрещение (от свещенослужение), при активното съдействие на архиепископ Алексий (Ридигер), по-късно патриарх Алексий ΙΙ.

През 60-те и 70-те години отец Глеб Якунин е деен участник в правозащитното движение. През 1976 година е съучредител на „Християнски комитет за защита правата на вярващите в СССР“. До ареста му през 1 ноември 1979 година е публикувал стотици документи, писма, материали, свидетелстващи за масовото потъпкване на религиозните свободи в СССР.

На 28 август 1980 година е осъден за „антисъветска агитация и пропаганда“, бил е „затворник по съвест“ до 1985 година, след това – две години и половина е заточен в Якутия.

Реабилитиран с Постановление на Върховния съвет на РФ от 18 октомври 1991 година. През 1990 година е избран за народен представител в Русия. Бил е заместник-председател на Върховния съвет на РФ по Свободата на съвестта, съдействал за приемането на Закона за „Свободата на вероизповеданията“. Съдействал за откриването на много храмове и манастири.

В края на 1991-92 година участва в работата на парламентарната Комисия по разследването на причините и обстоятелствата ГКПЧ, публикуваща архивните материали на КГБ за сътрудничеството на номенклатурата на Московската патриаршия с Държавна сигурност. По формално основание, а фактически заради разкриването на тези архиви и заради защитата на интересите и редовото духовенство, на 1 ноември 1993 година е лишен от сан. Считайки тази разправа за незаконна, през 1994 година преминал в независимата Украинска църква, в която служи като свещеник до 2000 година. Заради изобличаването на ръководството на Московската патриаршия в разхищение на хуманитарни помощи за стотици милиони долари и за призив към високопоставените църковни агенти – информатори да принесат църковно покаяние, през февруари 1997 година, с грубо нарушение на църковните канони е бил отлъчен от Църквата. Не признава и това разбойническо деяние.