о. Георги Калчу

Румънски духовник, изповедник на православната вяра. Роден на 23 ноември 1925 г. в с. Махмудия (Северна Добруджа). След завършване на гимназията през 1946 г. постъпва в Медицинския факултет в Букурещ. Обвинен е, че извършва антикомунистическа дейност „срещу сигурността на страната” и е осъден на 8 г. строг тъмничен затвор. На 16 май 1963 г., след 15 години затвор, Георги Калчу е освободен. Налагат му домашен арест в обл. Бъръган, с. Виишоара.

Още в затвора дава обeт пред Бога, че ако излезе „психически и телесно здрав”, ще се запише в Богословския факултет, но заради затворническия период няма право да следва. Успява с помощта на патриарх Юстиниан (Марина). Малко преди да завърши е изключен от Секуритате „под претекст, че не присъствам на лекции – а аз в същото време бях и преподавател!”. По това време негов научен ръководител е отец проф. Думитру Стънилоае.

През 1978 г. е ръкоположен за свещеник. Преподава френски език и Св. Писание на Новия Завет в Духовната семинария в Букурещ.

През месеците март и април 1978 г. (всяка сряда през Великия пост) в семинарската църква „Раду-Вода” произнася прочутите „Седем слова към младите”.

Когато възнамерява да произнесе Осмо слово към младите, е изгонен от семинарията (17 май 1978 г.). Следва съд и въдворяване в психиатричната болница в Жилава (3 месеца). „Чаушеску настояваше до две години да умра”.

Осъден е на 10 години затвор. Излежава пет години и половина строг тъмничен режим в затвора в Аюд.

В резултат от усилията на румънски интелектуалци от диаспората (Мирча Елиаде, Вирджил Йерунка, Йожен Йонеску, Моника Ловинеску, Паул Гома), на световни политици като Маргарет Тачър и Роналд Рейгън, както и на папа Йоан Павел II е освободен от затвора на 20 април 1984 г.

Няколко месеца по-късно църковен съд осъжда о. Калчу на низвержение. Официалните причини за низвержението са, че е недисциплиниран в семинарията, не се покорява на заповедите на семинарското ръководство и висшата църковна управа.

През 1985 г. отец Георги Калчу е принуден да напусне Румъния и заедно с презвитера Адриана и сина си Андрей заминава за САЩ.

От 1985 г. до 1988 г. живее със семейството си в Кливланд. За да осигури прехраната на своето семейство, работи като общ работник в строителството. През 1989 г. се премества във Вашингтон, където поема румънската енория „Св. Кръст”.

При първото му официално гостуване в страната след 1989 г. говори пред младите на тема „Страданието като благословение”. През февруари 1990 г., след панихида на Университетския площад, е отведен от група „миньори” на летището в Букурещ и принуден отново да напусне страната.

Отец Калчу е приеман в Белия дом от двама президенти – Роналд Рейгън и Джордж Буш. Приеман е и от президента Франсоа Митеран.

В началото на 2006 г. лекарите откриват на о. Георги Калчу рак на панкреаса. На 25 септември 2006 г. той заминава за Румъния и близо 4 седмици лежи във Военната болница в Букурещ. Там е посетен от архим. Юстин (Първу) от манастира „Петру Вода”, митрополит Вартоломей (Анания) и патриарх Теоктист.

Завръща се в САЩ, където на 21 ноември 2006 г. почива. В Румъния е изпратен от вярващия народ в църквата „Раду Вода” (откъдето през 1979 г. е бил изгонен). Съгласно неговата воля е погребан в гробището на манастира „Петру Вода”.

Мощите му бяха открити нетленни през есента на 2013 г.

Публикации от о. Георги Калчу в Задругата:

%d блогъра харесват това: