„Митарствата на Теодора“

автор: проф. протодякон Андрей Кураев

“Митарствата на блажена Теодора”, влизащи в състава на “Житието на Василий Нови” са текст със съмнителен произход и съдържание. Той е неверен догматически защото не оставя място за Божия Съд. Спасителят е казал, че “Отец е предал целия съд на Сина”, но в тази книжка целият съд се извършва от бесовете. На Христос му остава само да връчи медалите на победителите – по подобие на това, както ръководителят на спортната федерация връчва медали на победителите в шампионата, макар че сам той може да е привърженик на друг отбор, но е принуден от протокола да постъпи така.

Произходът на това “Житие” не е напълно църковен и нравствен по чистата причина, че Григорий, авторът на “Житието” се подиграва в него над един светия – константинополския патриарх Николай V Мистик, който е бил “причислен към лика на светиите в гръцката и римската църква. И в двете църкви паметта на патриарха се почита на 15 май, в деня на неговата смърт” (вж. Попов Н. Император Лев 6 Мудрый и его царствование в церковно-историческом отношении. М., 1892,с. 190). В същото “Житие” “името на този патриарх Николай злонамерено се заменя с Агриколаос (“селянин, невежа, грубиян”) и Етилаос” (пак там, с. 175)

Има една полезна книга на Ирина Грицевска “Индекс на истинните книги”. Оказва се, че житието на Василий Нови с митарствата на Теодора през XVI-XVII век в Русия е било отнасяно към апокрифите: “А що се отнася до “Василий Нови”, “Андрей Юродиви” и “Методий Патарски и странника” – засега подобава мъдро и проницателно да се запитаме, дали са истина”. Именно в “Житието на Василий Нови” се съдържа описание на видение, което подробно разказва за посмъртните митарства…

През ХIХ век св. Филарет Московски също е предупреждавал, че “Видения, които имат някаква своя истинност, не винаги е удобно да се превръщат в общи догмати. Вие правите догмат за митарствата, а след това прилагате изложение на посмъртното състояние от житието на св. Макарий, който и дума не е обелил за митарствата. Оттук се пораждат затрудняващи въпроси” (Письма московского митрополита Филарета к покойному архиепископу Тверскому Алексию. 1843-1867. М., 1883. с. 62).

Да сравним думите на йеромонах Серафим (Роуз): “Дори и на децата е ясно, че не бива буквално да се възприемат митарствата, дори и тяхното описание – те съвсем не са “измислици” и “басни”, а честен разказ на очевидци в най-достъпната за тях форма. Ако на някой му се привиждат буквални митарства, то е само поради незнание за причините на всекидневната невидима борба, която ние водим в този свят. Тук постоянно ни дебнат съблазни и обвинители, като дори за миг да задряма духовното ни око и ние ще видим и самия резултат от бесовските козни – греховете, които извършваме и страстите, на които се поддаваме. След смъртта душата прозрява, вижда духовната действителност (обикновено първото) и онези, които непрестанно са ни досаждали в живота” (цит. от иеромон. Дамаскин (Христенсен). Не от мира сего. Жизнь и учение иеромонаха Серафима (Роуза) Платинского. М., 1995, с. 830; при това: преп. Никодим Светогорец казва: “Тези, които пустословят, че душите на умрелите праведници и грешници в продължение на четиридесет дни пребивават на земята и посещават местата, където са живяли” сеят предразсъдъци и митове. Понеже такива твърдения са “невероятни, то никой не е длъжен да ги приема за истина” (цит. от Василиадис Н. Таинство смерти. Троице-Сергиева Лавра, 1998, с. 397)).

През 19 век цензорът на Московската Духовна Академия П.С. Казанский се е борил с подобни текстове: “Често се издават такива повести, пълни с най-странни чудеса, с една дума, духовни романи за митарствата, жития на Андрей Юродиви, Иоан Новгородски и др. Всички тези съчинения в голямата си част са неграмотни. Колко ли пъти трябваше да се поправят или да се спрат тези книги, предназначени да разпространяват суеверни идеи сред народа. Колко ли пъти са ми носили житието на Киприан и Иустина, за да се домогнат до разрешение. Съвестта не ми позволяваше, макар че беше взето от Чети-Минеите. Критиците на духовната цензура дали осъзнават ролята на тази неуморна служба на цензурата за духовното образование на народа?” (Преписка  на професора в МДА П. С. Казански с А.Н. Бахметов. Писмо от 8.2. 1868 // У Троицы в Академии. 1814-1915. М., 1914, с. 525).

Днес именно тези “духовни романи” (допълнени вече с преки “интервюта” с бесовете) са запълнили църковните сергии.

Източник на романа за митарствата са апокрифи под влиянието на езическия херметизъм. Именно там този сюжет е логичен. Душата при гностиците и херметистите е външно-космична (християните са съгласни с това). Тя се създава някъде в света на боговете, неподвижните звезди. След това душата влиза в тялото, но по пътя си тя пресича орбитите на планетите. А планетите – това са богове. И в зависимост от това, колко близо е тази планета, този бог, до траекторията на движение на тази душа, дотолкова ще бъде силен върху нея нейния печат и нейния дар. Дарът на Венера, Меркурий, Марс, Юпитер или Сатурн за тази душа. Тези космически печати се възприемат от гностиците и херметистите като зло, страст, травма. И по обратния път, когато човекът умре, а душата се завръща в света на висшите богове, тя е длъжна да се разплати с планетарните богове и да изтрие от себе си техния печат.

Но на бесовете и планетите ние нищо не дължим.

Превод от руски: Мартин Димитров

Източник: http://diak-kuraev.livejournal.com