Гносеомахията

Posted на 09/01/2012 in Богословие, Философия, Църковна история // 0 Comments

автор: проф. протодякон Андрей Кураев

Гносеомахията, войната срещу познавателните усилия на човека, в Църквата се счита за ерес: “Те отхвърлят необходимостта от всякакво знание за християнството. Те говорят, че напразно е делото на ония, които търсят някакво знание за Божествените Писания, понеже Бог не иска от християнина нищо друго освен добри дела. И така – по-добре е да се живее по-просто и да не се любопитства за никой догмат, който има отношение към знанието.” – пише преп. Иоан Дамаскин, като представя учението за ереста на гносеомахите (О ста ересях, 88//Творения преподобного Иоанна Дамаскина. Источник знания. Москва, 2002. стр. 148–149).

Преп. Теодор Студит: “Фотинудски, ираклийски, мидикийски, миликийски, иполихнийски, гулейски, дори флувутски игумени поради безразсъдна простота са изпаднали в заблуждение, влизайки в общение с нечестивци” (Послание 236. До архиепископ Иосиф).

И този подвижник е предложил едно доста силно лекарство: “Виждаш ли как философствам в това време на философията? Понеже философията е средство за избягване на смъртта от ереси” (Послание 259. На архиепископ Иосиф). Разбира се, че преп. Теодор с пълното му съгласие прилага и цитираните по-горе думи на преп. Иоан Дамаскин за ереста на гносеомахите. (Послание 48. Към Атанасий).

През 12 век е изобличил гносеомахите и св. Евстатий Солунски, автор на горчивото съчинение “За изправлението на монашеския живот”. В него Солунският митрополит говори за съвременното му монашество – “Този народ ненавижда знанието. Когато един знатен, изкусен в науките, склонен към мъдрост и обогатяване на знанията човек, влезе в манастира като в пристанище, монасите, още щом узнаят това, веднага единодушно въстават срещу него; въоръжавайки се с оръжието на гнева, те замерват този човек не с камъни, а с враждебни слова и нямайки възможност да го погълнат по подобие на Лестригон (вж. “Одисея” 10, 46), го изхвърлят от своето пристанище. Те считат един такъв човек като напълно безполезен за тях: казват, че манастирът съвсем не се нуждае от учени хора… Нашите монаси предпочитат необразоваността и съвършената простоватост и свързват това с изречението “яко не познах книжная, вниду в дом Господень” (Пс. 70) (понеже не знам писанията, ще вляза в дома Господен – буквален превод от църковно-славянски, бел. прев.), което всъщност представлява жалко извращение на Давидовите думи. Ти нищо не разбираш от богословие и газиш всяка книга, където и да се срещнеш с нея, дори ако в нея няма нищо за твоето монашество, а заглушаваш твоите чувства за свещените слова. И аз си мисля, че ти затова премахваш и гониш от себе си свещените книги, за да не те изобличат по някакъв начин в делата ти… Вие искате ли да изгоните богословите и всички подобни на тях? За вас безполезни ли са онези, които разсъждават за божествените неща? О, Фавст, Далмаций, Теодор Студит, Епифаний Кипърски, о, всички хиляди св. монаси подобни на тях! Така ли вие живяхте? Затова ли напразно станахте богослови?… Ти постъпваш по иудейски: разбира се, ти нямаш възможност да продадеш самото Ипостасно Слово Божие, но ти отвръщаш от думите Му всички желаещи да ги купят и при това не на справедлива цена, а на тази, че ще бъдеш изхвърлен заради тях подобно на продажните хора и крадците, които ужасени от страх, ценят евтино благородните лица и скъпите вещи. Ах, ти, невежо! Защо искаш да направиш манастирската библиотека пуста, подобно на своята душа? Защо като нямаш сам никакви познания, ти лишаваш библиотеката от скъпоценни в научно отношение съкровища? Остави библиотеката да скрие в себе си скъпоценностите! След теб ще дойде някой, който изучава науките или просто любознателен човек; този, който е изследвал книгите, ще бъде по-мъдър от предния и с това ще намери нещо за себе си. Не би било лошо и ти да се поучиш!” (цитат от Соколов И. И., Состояние монашества в Византийской Церкви с середины 9 до начала 13 века. Санкт Петербург., 2003, стр. 383-384).