Бракът и Евхаристията

автор: протопр. Йоан Майендорф

Ако древната Църква е почитала брака като тайнство, в което се предвкусва радостта на Царството Божие, то защо тя не е създала особен обряд на венчанието, особени норми на брака, а е признавала тази норма на брака, сключен според законите на светското общество? Църквата никога не се е опитвала да премахне тези закони или да разруши веднъж установения обществен строй.

Отговорът на този въпрос се заключава основно в различията между нехристиянските и християнските бракове: първият се сключва между езичници, а вторият от християни; тук в начина на сключване на брак няма разлики . Апостол Павел постоянно напомня, че Бог живее в „неръкотворни храмове”,  че „нашите тела са храмове на Светия Дух”. Ако мъжът и жената като членове на Тялото Христово, стават в брака „една плът”, то техният съюз се скрепява от Светия Дух, Който живее във всеки от нас.

Но членове на Тялото Христово те стават чрез Евхаристията.

За връзката между брака и Евхаристията  намеква и евангелският разказ за брака в Кана (Иоан 2:1-11), който се чете и при съвременния обряд на венчанието. Този текст, както и много други места от Евангелието на Иоан, подчертава значението на кръщението и Евхаристията: както водата е била претворена във вино, така и грешният живот на човека при присъствието на Христа може да се преобрази в нова реалност на Царството.

Древните християнски писатели, които изцяло са признавали юридическата сила на гражданския брак, също утвърждават, че именно Евхаристията придава на брака неговото специфично християнско съдържание. Така Тертулиан (II век) пише, че бракът „скрепен от Църквата, потвърден от жертвоприношението (Евхаристията), се запечатва с благословение и се вписва на небесата от Ангелите”. („До съпругата”, II, 8, 6-9). Всички християни, които са желаели да встъпят в брак отначало са преминавали през формална гражданска регистрация, с което се известявало законноста на брака в очите на обществото, а след това приемали благословението на епископа по време на неделната литургия в присъствието на християнската община. След това техният граждански договор се превръщал в „тайнство”, което имало непреходна ценност и се разпростирало далече извън пределите на земния живот, така както бракът „се записвал на небесата”, а не само се регистрирал на земята. Бракът ставал вечен съюз в Христа. За този обряд се говори и в писмото на знаменития епископ-мъченик Игнатий Антиохийски (100 г.): „Тези, които встъпват в брак, са длъжни да уведомят епископа, за да бъде бракът съгласие в Господа, а не човешко пожелание” („Към Поликарп”, 5,2).

Извършването на тайнството не предполага някакъв особен знак от свещенослужителя. Църквата , която е тайнствен съюз на Бога със Своя народ, сама по себе си се явява Тайнство, Тайна на спасението (вж. най-вече  Посланието към Ефесяните). Тайнството е влизане на човека в този съюз чрез кръщението, така както Тайната на спасението се свързва по същия начин с личността на този човек. Но всички индивидуални тайнства намират своя завършек в Евхаристията (за това е писал Николай Кавасила, велик православен мистик и богослов от 14 век – „За живота на Христос”, РУ 150, кол. 585 В). Самата Евхаристия е брачен пир, както  често се говори за това в Евангелието. Според думите на Кавасила, „това е най-прекрасния брачен пир, към който Женихът води Църквата, като невеста-дева… на който ние ставаме плът от Неговата плът и кости от Неговите кости” (също там, кол. 593 О).

Кръщението в древната Църква се е извършвало по време на Литургията, както и в наши дни се извършва посвещението в дяконство, свещенство и епископство. Първоначално така се е извършвал и бракът. По-надолу ще видим, че каноническите забрани за „смесените” бракове, вторите бракове и т.н. могат да бъдат обяснени само с разбирането за християнския брак като част от Тайната, връх на която е Евхаристията. Такива бракове не биха могли да бъдат тайнство в пълния смисъл на думата. Напълно законни според понятията на гражданското право, те нямали християнското ядро – единението в Евхаристията.

Много недоразумения и неизправности, които се наблюдават в съвременното отношение на православните хора към брака, биха могли да се отстранят лесно, като се възстанови първоначалното взаимоотношение между брака и Евхаристията. Православното догматическо богословие (дори в своята схоластична, „школска” форма) е потвърдило теоретично тази връзка, като заявява – противоположно на римския католицизъм, – че свещеникът е „извършител” на брака. Западното средновековно богословие, напротив, като е заело редица понятия от римската юриспруденция е създало в догматическото богословие немалко затруднения, в т.ч. и по отношение на брака. Според мнението на католическите богослови, бракът е само „договор” между две страни, който се сключва от самите мъж и жена, които се явяват и извършители на тайнството, а свещеникът е само служител. Както всеки юридически договор, бракът се разтрогва след смъртта на едната страна и  не може да се разтрогва, докато съпрузите са живи. Тук единственият принос към християнството от страна на римския легализъм е концепцията за неразваляемостта на брака през живота на съпрузите. Според общия за Запада възглед, бракът приключва със смъртта както всяко човешко договаряне и заради това той е недостоен за влизане в Царството Небесно. Удивително е, че при едно такова разбиране за брака, той продължава да се нарича тайнство. Православната Църква признава свещеника като извършител на брака (както и извършител на Евхаристията) и затова бракът се признава за неотделим от вечната Тайна, която разрушава преградата между небето и земята и дарява човешкото дерзание и творчество с вечна значимост.

Католическата Църква парадоксално е запазила древната християнска традиция в литургическата практика: бракът между двама католици се сключва по време на месата, за разлика от смесените бракове, които са лишени от тази привилегия. Възстановяването на тази практика в Православната Църква, разбира се, би принесло голяма полза за православното богословско разбиране за брака, отколкото заимстването на юридическите представи за брака в католицизма, още повече, че католическото богословие е престанало да гледа на своята традиционна литургия като на основа на учението за брака.

Откъс от „Бракът в Православието“, Майендорф, Й., превод от руски: Мартин Димитров, източник: pravbeseda.ru

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: