Предава ли се с мълчание Бога?

автор: проф. протодякон Андрей Кураев

Нерядко при невнимателно четене, на думите на Отците се придава смисъл, който те въобще не са влагали в тях.

Като пример да вземем един израз станал почти поговорка: “С мълчание се предава Бога”. Тази фраза обичайно се приписва на св. Григорий Богослов. Тя се цитира в Окръжното послание на Събора на руските задгранични архиереи на православното руско паство през 1933 г. [1] След това тя е спомената от задграничния протойерей Виктор Потапов, който дори я използва като заглавие на своя книга[2]. После тази фраза започва да се шири по страниците на руската дисидентска църковна преса.

Обичайно тази фраза се цитира за да се обоснове нечие право на критика по повод нередностите в църковния живот. “Православието загива! Епископите предадоха православието! И ако си мълчим ще се случи това, за което св. Григорий Богослов предупреди: с мълчание се предава Бога!” Именно с тази (днес, уви, доста често истерическа) интонация обичайно се цитира този текст на светия Богослов. Чрез този цитат много православни публицисти и интриганти обосновават  правото си  да показват и разгласяват греховете на йерархията, правото си на самозвана цензура.

Това е позната картина: след отстраняването на патриарх Несторий от Третия Вселенски Събор също се наблюдава криза на доверието в йерархията. В. Болотов ни дава представа за църковните нрави по онова време: “Монаси, ревнители – презвитери и дякони си позволявали да подлагат своите епископи на оскърбителни арести. Достатъчно било да се случи някоя лична неприятност и някой благоговеен клирик своевременно да се счете за щастливец, че му позволяват да остане незабелязан, за да се отправи към Константинопол или Александрия и да проплаче пред силните на деня от света или църквата, че Православието е угнетено на изток, че съвсем не е останало дръзновение сред благочестивите, че този или онзи епископ мъдрува нездраво. Общо казано всички тези пътешестващи клирици и монаси били за източните епископи отворена рана и не е чудно, че Халкидонският събор ги прикрепил към едно място, като подчинил манастирите под надзора на епископите и наредил изпровождане от столицата на клириците, които се появявали там без разрешение на епископа, понеже предизвиквали смутове”[3].

По подобен начин и днес монаси се обръщат към Патриарха не с молби, а със “Заявления”, с които те “се присъединяват към исканията”. Миряните самочинно лишават от сан митрополити, като ги наричат “лъжемитрополити”. И всичко това, разбира се, идва от най-смиреното убеждение, че ако те си замълчат, без тяхната наглост Православието ще загине.

Наистина в творенията на св. Григорий Богослов съществува израз “с мълчание се предава Бога” (21 похвално слово за Атанасий Велики)[4]. Но да се отчетат тези думи като позиция на самия св. Григорий е доста трудно.

Като не е питаел ни най-малка симпатия към всякаквите оттенъци на арианството, св. Григорий обаче вижда, че борбата с ереста понякога причинява душевна вреда и на самите православни – понеже тя предизвиква у тях прекалено много разрушителни емоции и ги принуждава да прибягват твърде често към неправедни методи на борба и полемика: “Непосветените са станали съдии на преподобните, произлязло е ново смущение – в народните събрания се разискват свещено-тайнствени предмети; оттам идват незаконното изследване на живота (на епископите), наемането на доносници и скалъпените присъди; едни несправедливо се свалят от престоли, други се възкачват на техните места, и веднага от тях се изисква като нещо задължително писмен израз на нечестието, и мастилницата е готова, и доносникът е наблизо”.[5] И ето в контекста на полемиката с ултраправославните св. Григорий произнася станалата знаменита фраза: “Това разделение с нищо не е по-добро от предишните, защото посредством него са отблъснати от нас всички любомъдри, боголюбиви и от по-рано съжителстващи с небесните мъже, които макар мирни и умерени във всичко друго, но все пак не могат да понесат с кротост, когато с мълчание се предава Бог, и дори стават доста  войнолюбиви и  несломими (защото такъв е жарът на ревността) и са готови по-скоро да опровергаят каквото не трябва, отколкото да пренебрегнат каквото трябва .“ Така, че тези, които говорят, че “с мълчание се предава Бог” са откъснати от общение със св. Григорий заради собственото им “войнолюбие”… На друго място подобни хора се назовават от св. Григорий така –  “имаме неколцина от броя на прекалено православните”. (Слово 3)[6]

Защитавайки православието (или това, което на теб ти се струва като такова) е лесно да навредиш на собствената си душа, като се вземеш за спасител на Православието, избран Божий пророк, изпратен за вразумление на “обезумелите” църковни управници. Резултатът от тази полемика е очевиден: край на мира (eirhnh) в едната единствена душа на полемиста. Не си ли отнасят за това осъдителните думи на свет. Игнатий Брянчанинов: “Не посягай с немощната си ръка да спираш всеобщото отстъпление”?

А следенето на епископите не е най-доброто средство да се постигне  “придобиването на Светия Дух”. И тези, които оправдават своята дисидентска похот чрез лозунга “с мълчание се предава Бога”, преди всичко показват, че четат светоотеческите творения повърхностно и невнимателно, като приписват на Отците такива възгледи, от които те остро се разграничават. Впрочем ще ви кажа думите на преподобния старец Йоан. Попитали го: “Ако намеря нещо полезно за някои хора: длъжен ли съм да го кажа, ако не бъда попитан за това? И ако братът, за когото това се отнася, е по-възрастен от мен или клирик: да ми го каже ли или да си премълчи? – Отците са казали, че е хубаво да говориш заради Бога, хубаво е и да мълчиш заради Бога” [7].


[1] Окружное послание Собора русских заграничных архиереев православной русской пастве по поводу послания Заместителя Местоблюстителя Патриаршего Престола митрополита Сергия от 23 марта 1933 года // Русская Православная Церковь Заграницей. 1918-1968. Т. 1. Под ред. гр. А. А. Соллогубъ. – Нью-Йорк, 1968, стлб. 254.

[2]  прот. Виктор Потапов. Молчанием предается Бог. Тольятти, 1992.

[3] Болотов В. В. История древней Церкви. т. 4. М., 1994, стр. 239.

[4] [св. Григорий Богослов. Творения. т. 1. Троице-Сергиева Лавра, 1994, стр. 319

[5] пак там, стр. 318.

[6] пак там, стр. 36.
[7] Преподобных отцов Варсонуфия Великого и Иоанна руководство к духовной жизни в ответах на вопрошения учеников. Спб., 1905, стр. 210.

откъс от „Светиите и техните книги“, Кураев, А. , източник: pravbeseda.ru

превод от руски: Мартин Димитров

Advertisements

1 Comment on Предава ли се с мълчание Бога?

  1. plamen // 30/01/2012 в 00:54 //

    Лошото е, че кашата не е забъркана от ревност към православието, най големите лаячи против митрополитите не знаят накъде да се прекръстят, изведнъж егати катарзиса, егати линкълна, егати досиетата, егати ревноста православна.Да видим все пак ендшпила, дали митр.Николай ще ги изработи? Защото това което става в момента е истинска разработка, не смятам , че трябва да се чака десетилетия за да се разбере.Гаранция има такива които са сгазили лука, ама с един куршум 11 заека са много.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: