За Божия промисъл

автор: старец Порфирий Кавсокаливит

превод от гръцки: Константин Константинов

Бог е любов.

Той не е просто зрител на нашия живот.

Той промисля за нас,

 грижи се за нас като Отец, какъвто е,

но същевременно уважава нашата свобода.

Бог предузнава, но не предопределя

Божието знание е недостижимо за нашия ум. То е безкрайно и обхваща всичко, което съществува – видимо и невидимо, последно и първо. Бог точно знае всичко в неговата дълбочина и ширина. Господ ни познава още преди ние да познаем себе си. Той знае нашето разположение, дори най-незначителната наша мисъл; знае нашите помисли и решения още преди да сме ги взели. Той ни познава добре още преди нашето зачеване и преди сътворението на света. Затова псалмопевецът Давид с удивление възклицава:

“Господи, Ти си ме изпитал и знаеш.

Ти знаеш, кога сядам и кога ставам; Ти отдалеч разбираш моите помисли.

Ходя ли, почивам ли – Ти ме окръжаваш, и всички мои пътища са Тебе известни.

Още думата ми не дошла на езика ми, Ти, Господи, вече точно я знаеш.

Отзад и отпред Ти ме обгръщаш и слагаш ръка върху мене” (Пс. 138:1-5).

Светият Дух прониква навсякъде. Затова човекът, който е изпълнен със Светия Дух, има познание за Бога. Той знае миналото, настоящето, бъдещето. Светият Дух му открива това. Нищо от нашите дела не е неизвестно на Бога, а всичко се записва. Записва се, но и не се записва. Всичко се ражда и съществува, но по някакъв начин и не се ражда. Това, което сега знаете, Бог го знае преди сътворението на света. Припомням ви това, което пише св. Симеон Нови Богослов в неговата молитва преди свето Причастие. Чуйте: “Твоите очи вече са видели онова, което аз не съм извършил; в Твоите книги е записано и онова, което още не съм извършил.”[1]

Някои хора изопачават и бъркат тези думи. “След като у Бога всичко е записано – казват те – над нас има съдба, орисия, предопределение. Значи е било писано и предначертано, например, че някой ще извърши убийство. Бог го е предопределил за това”. Ще речеш: “ако е писано, че аз ще те убия, тогава дали аз съм отговорен, или не съм отговорен? След като и това, което още не сме извършили, е записано у Бога, защо да носим отговорност? Кажи ми тогава ти, който казваш, че Бог е добър, защо е записал това и не ми е попречил да го сторя?”

Тук се крие една тайна. В Своето всемогъщество и всезнание Бог знае всичко, и бъдещите събития; но Той не е отговорен за злото. Бог предузнава, но не предопределя. За Бога няма минало, настояще и бъдеще. Всичко е голо и открито пред Него. Как казва това св. ап. Павел? “И няма твар, скрита за Бога; а всичко е голо и открито за очите на Оногова, пред Когото ние ще отговаряме” (Евр. 4:13). Като всезнаещ Той знае доброто и злото. Тъй като е благ по природа, Той съдейства на доброто, но е чужд на злото. След като е чужд на злото, как е възможно да ни предопредели за зло? Бог е сътворил всичко твърде добро и на всички е дал добро и свято предназначение.

Злото е проблем, който нашата религия обяснява по един чудесен начин, по-възможно най-добрия начин. Обяснението, което дава, е следното: злото съществува и произлиза от дявола. В нас съществуват зъл и добър дух и те се борят помежду си. “Или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона” (Мат. 6:24). С други думи, в нас се води борба между доброто и злото. Но в тази борба човек има свободата да реши какво ще избере. Следователно не Бог е Този, Който предопределя и решава, а свободната воля на човека.

В Своето всезнание Бог знае абсолютно точно не просто предварително, но и отпреди сътворението на света, че например някой ще извърши убийство, когато навърши трийсет и три години. Чрез свободата на своята воля – дар, който Бог му е дарувал, а той го е изопачил – човек обаче действа своеволно. Бог не е причина за злото, нито пък ни предопределя за някаква зла цел. Неговото всезнание не ни принуждава към нищо. Той уважава нашата свобода, но  не я унищожава. Той ни обича, но не ни прави роби. Той признава нашата ценност и достойнство. Бог не се намесва в нашата свобода, а я уважава и ни дава пълна свобода.

Следователно ние сме отговорни, защото правим това, което искаме. Бог не ни принуждава. Отпреди е записано и известно на Бога, че, да речем, ще убиеш този и този човек, но не Бог е отредил да го извършиш. Как е възможно Бог – Който ни е сътворил от безкрайна любов, Който и Сам е абсолютна любов и иска само любов – да иска да те доведе до зло и убийство? Нима ти дава свобода и след това ти я отнема? Ти постъпваш свободно. Ти решаваш това, което Бог отпреди знае, без Той да те принуждава. Затова си отговорен.

Това са много деликатни теми. За да ги разбере, човек трябва да бъде просветлен от Бога. Всъщност те са тайна. Доброто по природа е тайна. Нима цветето с пъстрите цветове, което те привлича и те кара да го възлюбиш, не е красиво? Приближаваш се до него и усещаш толкова хубаво и приятно благоухание, че те кара да го възлюбиш още повече. Това е доброто. Но нима и това не е тайна? Как са се появили тези цветове, как се е появило това благоухание? Същото можем да кажем за птиците, животните, за водните обитатели. Всичко тези твари изразяват Божият доброта.

Някои казват: “Защо Бог допуска да усещам болка, да съгрешавам лесно, защо ми е дал такъв характер?” – и т.н. Повтарям: Бог ни е създал добри. Бог е дал на човека всичко най-хубаво и най-добро. Предназначил го е за съвършенство. Той обаче му е дал и свобода и така от него зависи дали ще следва доброто или злото. От една страна е Божията любов, а от друга е свободата на човека. Любовта и свободата се преплитат – духът се съединява с Духа. Това е мистичният или тайнственият благодатен живот. Когато нашият дух се съедини с Божия Дух, тогава вършим добро, ставаме добри.

За страстите е виновно нещо друго – нашата воля. Бог не иска да ограничи нашата воля, не иска да упражнява натиск върху нас, не иска да се налага със сила. От нас зависи какво ще правим и как ще живеем. Или ще живеем с Христос и ще имаме божествени преживявания и щастие, или ще живеем в меланхолия и скръб. Средно състояние – или средно положение – не съществува. Или ще бъдеш или няма да бъдеш. Или едното или другото. Природата отмъщава. Тя мрази празнотата.

Всичко може да бъде такова, каквото е, но може и да не бъде. Целувката, например, може да бъде свята, но може да бъде и лукава. Ценността на човешките дела се състои в това човек да постъпва свободно, защото, ако Бог ни беше сътворил без воля и ако правехме само това, което Той иска, тогава нямаше да съществува свобода. Бог е сътворил човека така, че той сам да поиска да стане добър, сам да го пожелае и по някакъв начин това да стане неговото постижение, а в действителност то идва от Божията благодат. Човекът първо стига до момента, когато иска, обича и желае доброто, а след това идва Божията благодат, чрез която той го постига.

Бог промисля и се грижи като Отец, но уважава и нашата свобода

Бог е любов. Той не е просто зрител на нашия живот. Той промисля и се грижи като наш Отец, какъвто е, но уважава и нашата свобода. Той не упражнява натиск върху нас. От своя страна ние трябва да имаме надежда в Божия Промисъл и, доколкото вярваме, че Бог ни наблюдава, нека имаме дръзновение, нека се хвърлим в Неговата любов и тогава постоянно ще Го виждаме пред себе си. Няма да се страхуваме, че може да се отклоним от пътя.

Колко съвършено е човешкото тяло! То е голяма работилница: човек пие вода, а тя слиза в стомаха, в бъбреците, очиства кръвта. Работата на сърцето –цяла помпа . . . и след това белите дробове, черния дроб, жлъчка, панкреасът, мозъкът, нервната система, сетивата, зрението, слухът… а какво да кажем за духовните сили и как всичко функционира едновременно в хармония под Божията закрила и по Божий Промисъл!

Всичко влиза в Божия промисъл. Виждате ли боровете? Колко иглички има всеки бор? Можете ли да ги преброите? Бог обаче ги знае и без Неговата воля нито една от тях не пада на земята. Както и космите на главата ни. Всички те са преброени. Бог се грижи и за най-малките подробности в нашия живот. Той ни обича и ни закриля.

Ние живеем сякаш не усещаме величието на Божия Промисъл. Бог е много тайнствен. Ние не можем да разберем Неговите действия. Не си мислете, че Бог е направил нещо по един начин, а след това го е поправил. Бог е непогрешим. Той нищо не поправя. Но какъв е Бог в Своята дълбочина и в Своята същност – ние не можем да знаем. Не можем да изследваме Божията воля. “Моите мисли не са ваши мисли, нито вашите пътища са Мои пътища, казва Господ. Но както небето е по-високо от земята, тъй Моите пътища са по-високо от вашите пътища, и мислите Ми – по-високо от вашите мисли” (Ис. 55:8-9).

Когато Бог ни дари с благодатния дар на смирението, тогава всичко виждаме, всичко усещаме, тогава преживяваме Бога по осезаем начин. Когато нямаме смирение, нищ не виждаме. Напротив, когато се удостоим със светото смирение, виждаме всичко, на всичко се радваме. Преживяваме Бога, преживяваме рая в нас, който е Самият Христос.

Ще ви разкажа нещо – не знам дали сте го чели в Патерика – което показва Божия Промисъл и силата на молитвата на стареца.

Един старец изпратил своя послушник на име Паисий по някаква работа далеч от неговата подвижническа килия. Паисий вървял часове наред. Било обед. Слънцето греело силно. Той видял една голяма скала, под която имало сянка, отишъл до нея и легнал, за да си почини. Така заспал. Там, където спял – спял или се намирал в отпуснато състояние – видял неговия старец и чул неговите думи: “Паисие, Паисие, стани и бягай оттам!” Щом чул как неговият старец го вика, скочил и се отдалечил. Веднага щом малко се отдалечил, на пет-шест крачки, – хоооп! – какво да види – скалата паднала. Ако беше останал под нея, тя щяла да го смаже като птиче в капан. От него нямало да остане нито един кокал! Старецът се намирал много далеч от Паисий, но той пак го видял.[2]

Това е Божият Промисъл.  Потвърждават се думите на Господа: “А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици; ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави” (Марк 16:17-18).

Можем да мислим и да казваме: “Боже мой, ти, Който си навсякъде и всичко виждаш, където и да се намирам, наблюдавай Ме с любов на всяка моя крачка”.

Нека заедно с псалмопевеца Давид повтаряме: “да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна? Възляза ли на небето – Ти си там; сляза ли в преизподнята – и там си Ти. Взема ли крилете на зората и се преселя на край-море, – и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи” (Пс. 138:7-10).

Разбира се, не е достатъчно да знаем всичко това, но то служи за голяма наша подкрепа и утеха, когато го вярваме, преживяваме и попиваме.