Кръщение и покаяние

автор: прот. Александър Шмеман

Единствено в светлината на Кръщението можем да разберем и сакраменталния характер, който Православната църква придава на покаянието. В своите юридически уклони сакраменталното богословие е обяснявало това тайнство изцяло в категориите на „юридическата“ власт за опрощаване на грехове – власт, с която Христос е „упълномощил“ свещеника. Но това обяснение няма нищо общо с първоначалния смисъл на покаянието в Църквата и с неговата сакраментална природа. Кръщението е тайнство на опрощението, но не защото има юридическа власт да премахва вината, а защото е кръщение в Иисус Христос, Който Сам е опрощението. В същинския си смисъл „прародителският“ грях – грехът на всички грехове – не е просто нарушаване на правила, а преди всичко отклоняване на човешката любов от Бога, отчуждение на човека от Бога. Човекът е предпочел нещо друго пред Бог – било света или себе си, а това е единственият истински грях, защото след него всеки друг грях става „естествен“ и незибежен. Този грях разрушава истинския живот на човека и отклонява неговия път от  единствения му смисъл и посока. Същият този грях ни се прощава в Христос, но не защото оттук нататък Бог „забравя“ за него и грехът ни вече няма значение, а защото в Христос човекът се връща при Бога – връща се, тъй като е обикнал Христос и понеже само в Него открива единствено достъпния Обект за любов и живот.

Бог приема човека и го примирява със Себе Си в Христос. Покаянието е връщане на нашата любов и живот при Бога, а това връщане е възможно само в Христос, защото Той ни открива иситнския живот и ни помага да осъзнаем своето изгнаничество и осъждане. Да вярваме в Христос означава да се покаем – да променим радикално „ума“ на живота си, да видим в него греха и смъртта. Да вярваме в Христос означава също да  приемем радостното откровение, че чрез Него сме получили опрощение и помирение. В Кръщението се изпълват както покаянието, така и опрощението. В Кръщението човекът иска да умре като грешник и получава тази смърт, и отново в него той иска новия живот като опрощение, което му се дава.

Въпреки това грехът си остава у нас и ние непрестанно се отклоняваме от новия живот, който сме приели. Борбата на новия Адам срещу стария Адам е продължителна и трудна и затова е твърде наивно и опростено да се мисли, както правят някои, че „спасението“, което те преживяват в моментите на духовен подем или когато проявяват „твърдост заради Христос“ и чиито плодове са добродетелност, въздържание и човеколюбие, е пълнотата на спасението; че това е имал предвид Бог, отдавайки Своя Син за живота на света. Единствената ни истинска скръб е, че ние „не сме светци“. И точно нея „моралните“ християни никога не са изпитвали, защото техният собствен „опит от спасението“, усещането, „че са спасени“, ги изпълва със самодоволство. А щом си почувствал „удовлетворение“, значи вече си получил своята награда и няма защо повече да жадуваш и да се стремиш към цялостното обновяване и преобразяване на живота, което единствено прави хората „светци“.

Кръщението е опрощаване, а не премахване на греховете. То внася Христовия меч в живота ни и го превръща в истинска борба, неизбежна болка и мъчително израстване. Това е така, защото едва след Кръщението и благодарение на него може да се оцени реалността на греха в цялата му скръб и истинското покаяние става възможно. Църквата е дар на опрощението и радостта на „бъдещия век“, но заедно с това тя е едно непрестанно покаяние. Не може да има празник без пост, а постът е именно покаяние и връщане, спасително преживяване на скръбта и изгнанието. Църквата е дарът на Царството, но този дар прави очевиден и факта на нашето отсъствие от Царството, на нашето отчуждение от Бога. Покаянието е това, което отново и отново ни връща в радостта на пасхалния пир, но същата тази радост открива цялата ни греховност и ни отвежда на съд.

Тайнството на покаянието не е някаква свещена, юридическа „власт“, дадена на хората от Бога. Покаянието е силата на Кръщението, която действа в Църквата. Чрез Кръщението то получава своя сакраментален характер. В Христос всички грехове са простени веднъж и завинаги, защото Самият Той е опрощението на греховете и нямаме нужда от някакво „ново“ опрощение. И наистина ние, които постоянно изоставяме Христос и се отлъчваме от Неговия живот, имаме нужда да се завърнем при Него, да получаваме отново и отново дара, който ни  е даден веднъж и завинаги чрез Христос. А опрощението свидетелства, че това завръщане се е случило. Също както всяка отделна Евхаристия не е „повторение“ на Христовата вечеря, а възхождането и приемането ни в един и същ вечен пир, така и тайнството на покаянието не е повтаряне на Кръщението, а връщането ни в „новия живот“, който Христос ни е дал веднъж и завинаги.

Източник: „За живота на света“, Шмеман, Ал., превод от английски: Анжела Петрова, „Омофор“, София, 2004 г., ISBN 954-9700-39-9

Advertisements

7 Comments on Кръщение и покаяние

  1. Росица // 25/05/2012 в 10:07 //

    Святия Бог ни обича и предлага чудесна цел за живота ни-Йоан 3:16 и Йоан 10:10.Човек е грешен и отделен от Бога,затова не може да познае и изпита Божията любов и цел за живота си-римляни 3:23 и 6:23.Иисус Христос е единственото разрешение дадено от Бога на проблема с човешкия грях.Чрез Него можем да познаем и изпитаме Божията любов-римляни 5:8,Йоан 14:6,1коринтяни 15:3-6.Всеки лично трябва да приеме Христос в живота си-Йоан 1:12,ефесяни 2:8,9.Когато приемем Иисус Христос,ние се новораждаме духовно-Йоан 3:1-8.Приемаме Христос с лично решение,което е и свободната воля,дадена ни от Бога-покаяние-откровение 3:20″ Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.“
    Имам въпроси:Защо в православната църква се кръщават бебета?Може ли едно бебе да разбира,че приема Христос?А като порасне може да стане атеист!Защо възрастните хора не се потапят целите във водата,както е описано кръщенето на Иисус в река Йордан,а само се пръскат?

  2. Росица // 25/05/2012 в 11:00 //

    очаквам с нетърпение.Да!По благодат сме спасени,чрез вяра в Христос и това е дар.Кръщението е тайнство,което символизира,чрез потапянето смъртта и възкресението.Ние се новораждаме,но освещението не става от веднъж,то е бавен процес-цял живот!Ние сме оправдани окаяни грешници,които трябва да се разкайват всеки ден.Защото грешим с мисли и с език най-често.Да се молим постоянно Бог да ни помилва и очиства!

  3. Росица // 25/05/2012 в 17:30 //

    Иисус заповядва кръщението виж в Марк 16:15,16 и деяния на ап.2:38.Кръщението не е необходимо за спасението-Йоан 3:16 и 3:18.Деяния на ап.16:31;римляни 1:17 и 3:22;галатяни 3:26.Духовното значение на кръщението:външно видимо действие-Лука 7:29,деяния 2:41 и 8:12,както и в 19:5.Символизира-идентифицирането с Христос в Неговата смърт-галатяни 3:26,27;колосяни 2:12;римляни 6:4,5.Кръщението не води до очистване от грехове!-1 Йоан 2:12;Матей 26:28.Формата на кръщението:във вода,чрез потапяне-деяния 8:36-39 и Марк 1:10.Кръщението е в името на Отца,Сина и Святия Дух-Матей 28:19.Какво предхожда кръщението?Разбиране и приемане на Божието Слово-Библията!-деяния 16:30-34 и 16гл.:15 стих.Иисус Христос не кръщава,а благославя децата!-Матей 19:13-15,Марк 10:15,16.Некръстени,респективно неотговорни за действията си деца са спасени -Матей 18:3,Лука 18:16,Марк 10:14.

  4. Христос в земния Си живот не е покръстил Сам нито възрастни, нито деца, така че аргументът Мат. 19:13-15 не важи. Матей 18:3 се отнася за качеството смирение, което децата притежават – „и тъй, който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно“ (Мат. 18:4), т.е. това се отнася за добродетел, която ще се цени високо в Есхатона, а не за самата категория деца. Лука 18:16 и Марк 10:14 се отнасят за същото, само че при Матей е по-добре разяснено. Ако спасението е в добродетелността и безгрешието на децата, то се изпада в ереста на пелагианството. Не случайно Псалмопевецът казва: „В беззаконие съм заченат и в грях ме роди майка ми“ (Пс.50). Т.е. проблемът тук е смъртта, като наследство от Адам, а не моралното състояние на децата. И именно Кръщението в името на Отца, Сина и Светия Дух е съпогребване с Христос и влизане във вечния благодатен живот на Църквата.

  5. Росица // 25/05/2012 в 22:15 //

    Нещо оставам неразбрана.Ясно е,че и новороденото бебе е грешник,поради смъртта,настъпила след грехопадението на Адам и Ева.Човек първо трябва да осъзнае греховното си естество,да се покае и после да се кръсти.Това няма как да стане в бебешка възраст.

  6. Стоян Костов // 26/05/2012 в 12:50 //

    Абсолютно съм съгласен със Светльо,даже ще си го запиша това за да го запомня,браво.

  7. Росица // 26/05/2012 в 19:34 //

    Да приемеш греха без благодат е отчаяние.Да приемеш благодатта без греха е самонадеяност.Да ги приемеш заедно е обръщение!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: