Неделя на Всеопрощението

автор: митр. Антоний Сурожски

В името на Отца и Сина и Светия Дух.

Тази вечер встъпваме напълно във Великия пост. Всички предишни седмици бяха време, в което бяхме длъжни да се потопим в себе си, да произнесем над себе си внимателен, строг, очистващ съд. А сега встъпваме във времето, когато сме длъжни стъпка след стъпка да последваме отново Христос – в Страстната седмица и на Голгота, при Разпятието, а след това да се приобщим, доколкото всеки съумее, доколкото на всеки Бог ще даде, към радостта на Възкресението. А след това да отидем в света, както апостолите са отишли, за да донесат на света, в който живеем радост и спасение.

Но днес встъпваме през дверите на покаянието във Великия пост. Ние се молим, Господ да прости греховете ни, както и ние прощаваме на тези, които считаме за свои длъжници, и от друга страна, те също да ни простят.

Когато мислим за прошката, ние мислим за това, че виновният е длъжен да признае своята вина и да бъде простен, което значи, че  всичко следва да бъде забравено, че миналото не съществува, че настъпва време, в което всичко е ново. Но това далеч не е така, защото всички знаем, че дори когато сме се покаяли искрено, когато нашето сърце се разкъсва от скръб заради нашата греховност – дори тогава тази греховност не е надживяна и греховете  все още ни тежат.

И когато искаме прошка от другия, ние сме длъжни да осъзнаваме, че той знае това и когато някой иска прошка от нас, ние трябва да осъзнаваме, че и той не е свободен, но има решимост, а може би само желание,  може би само мечта да стане нов човек. И тогава прошката не се заключава в това, всичко да бъде изгладено, а се състои в това, да кажем на човека и да очакваме от него следните думи: “Ти още не си свободен от твоето минало, но аз вярвам в теб, вярвам, както Бог вярва в теб, до последните дни на твоя живот ще вярвам във възможността от теб да стане нова твар; и те моля – погледни ме! Виновен съм пред теб и не само пред теб, но и пред всички хора; и моля всички: братя, сестри, деца, бащи и майки – не губете надежда, не губете вяра във възможността и аз да се покая и да започна нов живот.”

Ето за какво ще молим сега Спасителя Христа, и Божията Майка, и светиите, чиито имена носим, и светиите, които са ни скъпи, и нашия ангел-хранител, и един другиго: “Прости!” Това означава: не губи надежда! Не губи вяра във възможността за моето изправление. И това напомня за думите на свети апостол Павел, който казва: “Носете един другиму теготите и така ще изпълните закона Христов”. Бъдете готови да понесете на раменете си чуждата греховност, чуждата слабост, всичко онова, което угнетява, руши, осакатява, обезобразява другия; на всеки от нас е заповядано да носи това вместо другия и заради другия с надеждата, че ще се намери поне един човек, който заради нас и вместо нас ще понесе нашия греховен товар.

Ето сега ще искаме прошка от Христа, от Божията Майка, ще искаме прошка един от друг. Да бъдем такива: отговорно да поискаме прошка и да поемем заедно тежестта  на всеки един от нас и на всички като цяло.

Говорих дълго, но искам да добавя още нещо: всичко това го казвам от дълбочината на душата си. Пред всички вас, пред всеки един от вас, пред всяка една от вас – аз съм безнадеждно виновен. Излъгах всички надежди, оказах се неверен и на Бога, и на Църквата, и на хората – и прося от вас: потърпете! Помолете се и аз да се покая. Това го казвам не заради проповедта, не заради красивите думи, казвам го заради раздиращата болка в душата ми: пред всеки един от вас, който е тук, пред всички, които не са тук, живи и вече покойни – аз съм виновен и заслужавам пълно осъждане.

В Евангелието е казано, че според думите си ще се оправдаеш и според думите си ще се осъдиш. Това, което проповядвам, това, което пиша, това, което говоря е правда и всяка дума е мое осъждане: знаел съм всичко това, а не съм живял според него… Помогнете ми, понесете молитвено и моето тежко бреме. И нека един с друг да се отнасяме именно така: да се надяваме на всичко, да вярваме във възможността за всекиго, да се поддържаме един другиго. И тогава рано или късно, може би и най-каменното сърце ще се пропука, може би и най-заледената душа ще се разтопи, може би и най-уродливият живот ще се измени – не само заради едните молитви, а и заради това, че другите не са се отрекли от него, не са му обърнали гръб, не са му казали: ти си ни чужд, ти си осквернение за нас, ти си оскърбление за Христа, ти си поругание на Евангелието… Носете един другиму теготите.. Да започнем да носим един дригиму теготите и да изпълним с това закона Христов. Амин.

източник: http://www.mitras.ru ; превод от руски език: Мартин Димитров