Истинското покаяние води до освещаване

автор: старец Порфирий Кавсокаливит

Няма нищо по-възвишено от това, което се нарича покаяние и изповед. Това свето тайнство е дар на Божията любов към човека. Чрез него човек се освобождава от злото по съвършен начин. Отиваме при духовника, изповядваме се, чувстваме, че сме се примирили с Бога, радостта се вселява в нас и ни напуска чувството за вина. В Православието не съществува безизходица. Не съществува безизходица, защото има изповедник, който има благодат да опрощава. Велико нещо е духовният изповедник!

Аз още от малък чувствах потребност за покаяние и изповед, и сега я чувствам. Когато се случваше да извърша грях, се изповядвах и всичко изчезваше. Просто летях от радост. Аз съм грешен и слаб човек, но прибягвам към милосърдието на Бога, спасявам се, отново постигам мир и забравям всичко. Всеки ден мисля върху това, че съгрешавам, но имам желание всичко, което ми се случва, да го направя предмет на своята молитва вместо да го оставя и затворя в себе си.

Грехът причинява голямо душевно объркване в човека. Това объркване с нищо не може да се премахне. Човек се освобождава от него само чрез Христовата светлина. Христос прави първата крачка. “Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя” (Мат. 11:28). След това ние, човеците, приемаме тази светлина с нашата добра воля, която изразяваме чрез нашата любов към Него, чрез молитвата към Него, чрез участието в Неговите Тайнства.

За да се покае, душата трябва да се събуди. Именно в това пробуждане се извършва чудото на покаянието. Тук се открива човешката воля. Обаче пробуждането не може да се обясни само с човешката дейност. Човек нищо не може сам. Бог се намесва. Тогава идва Божията благодат. Без благодатта човек не може да се покае. Божията любов извършва всичко. Тя може да си послужи с нещо – болест или нещо друго, зависи – за да приведе човека към покаяние. Следователно, покаянието се постига с помощта на божествената благодат. От своя страна ние с простота и непринудено трябва да тръгнем към Бога, а от този момент нататък действа Божията благодат.

Може да ми кажете: “Всичко става чрез Божията благодат”. Това е един съкровен момент . Тук става това, за което именно говоря: не можем да възлюбим Бога, ако Бог не ни възлюби. Свети ап. Павел говори много хубаво за това: “а сега, като познахте Бога, или, по-добре, като бидохте познати от Бога” (Гал. 4:9).

Същото става и с покаянието. Не можем да се покаем, ако Бог не ни даде покаяние. И това важи за всичко останало. С други думи, във всичко важат думите на Христос от Свещеното Писание: “Без Мене не можете да вършите нищо” (Йоан 15:5). Ако не съществуват необходимите условия за влизането на Христос в нас, тогава покаянието няма да дойде. Необходимите условия са смирението, любовта, молитвата, поклоните, трудът заради Христос. Ако нашето чувство не е чисто, ако нямаме простота, ако в душата се крие користолюбие, няма да дойде Божията благодат. В този случай отиваме да се изповядваме, но не чувстваме облекчение.

Покаянието е много деликатно нещо. Истинското покаяние води до освещение. Покаянието ни освещава.

Когато човек се изповядва, благодатта го освобождава от душевните рани

Не само човек е виновен за своите съгрешения. Грешките, греховете и страстите не са само лични преживявания на този, който се изповядва. Всеки човек носи в себе си преживяванията на родителите си и особено на майка си. При това е важно как е живяла майка му, когато го е носела в утробата си – дали се е притеснявала, какво е правела, дали нервната й система се е изморявала, дали е чувствала тъга или радост, дали е имала униние. Цялата нервна система на майката влияе върху нервната система на заченато в нея дете. И оттук, когато детето се роди и порасне, то носи в себе си и преживяванията на своята майка, тоест на един друг човек.

В душата на човека се създава определено състояние от присъствието на неговите родители. Човек носи това състояние през целия си живот. То оставя следи в него. Много неща от това, което се случва с човека в живота, са последица от това състояние. Неговите постъпки са в непосредствена връзка с духовното състояние на родителите му. Той расте, съзрява телесно, получава образование, но не се поправя. Тук се крие голяма част от отговорността за духовното състояние на човека.

Но има една тайна. Съществува известен начин, по който човек може да се избави от това зло. Този начин е общата изповед, която се извършва с помощта на Божията благодат. Значи, духовният изповедник може да ти каже:

– Как бих искал да се намираме на някое тихо място, да не съм зает и ти да ми разкажеш своя живот от самото начало, от момента, в който си започнал да имаш съзнание за самия себе си. Да ми кажеш всички случаи, за които се сещаш и как си постъпил тогава, не само неприятните, но и приятните, не само греховете, но и хубавите неща. Да ми разкажеш и за успехите, и за неуспехите. Всичко. Всичко, което съставя твоя живот.

Много пъти съм си служил с тази обща изповед и видях как тя прави чудеса. Докато говориш на изповедника за своя живот, идва Божията благодат и те избавя от всички лоши преживявания, душевни рани, травми и от всички вини. Защото, докато говориш, изповедникът пламенно се моли на Господа за твоето избавление.

Преди известно време дойде една госпожа, която се изповяда по този начин и намери голяма духовна полза. Нейното душевно състояние се подобри, тъй като нещо я терзаеше. Тя ми изпрати друга нейна приятелка, с която заедно отидохме на една скала в Калисия. Седнахме на един камък и тя започна да ми говори. Аз й казах:
– Кажи ми всичко, което чувстваш! Ако допълнително те питам за нещо, ще ми кажеш; ако не те питам, продължи да говориш това, което чувстваш.

Всичко, което тя ми каза, го следях не просто с внимание, а “виждах” влиянието на молитвата в нейния душевен свят. Следях онова, което се случваше в нейната душа, “видях” как Божията благодат влиза в нея докато я наблюдавах. Защото, трябва да знаете, че духовникът има благодат. Всеки свещеник има благодат. Разбирате ли това? С други думи, докато човекът се изповядва, свещеникът се моли за него. В същото време идва Божията благодат и го освобождава от душевните рани, които от години го мъчат без той да знае тяхната причина. О, дълбоко вярвам във всичко това!

Можеш да казваш на изповедника това, което чувстваш, но това не е толкова важно, колкото фактът, че, като се моли, свещеникът гледа в твоята душа, вижда какъв си и пренася върху теб Божията благодат. Доказано е, че този свещенически поглед изпраща духовни лъчи, които те освобождават и те изцеляват. Не мислете, че това са естествени лъчи. Истина е това, което казвам. Какво се случило в живота на Христос? Той хванал за ръка кръвоточивата жена и й казал: “допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене” (Лук. 8:46). Ще речеш: да, ама Той е (бил) Бог! Разбира се, Христос е Бог, но нима апостолите не са извършвали същото?

Всички духовници, всички свещеници имат тази благодат и когато се молят, я изпращат като проводници. Например искаме да включим отоплителната печка и имаме кабел, но няма ток, защото той не е включен в контакта. Но когато кабелът се включи в контакта и “направи контакт”, токът ще протече през проводника. Това са духовни неща от нашата вяра. Може да говорим за кабела, но в действителност става дума за “божествена психоанализа”.

Бог опрощава всичко чрез изповедта

Нека не се връщаме мислено към греховете, които сме изповядали. Спомнянето на греха причинява зло. Поискали сте опрощение от Бога? Готово. Бог опрощава всичко чрез изповедта. Не трябва да се връщаме назад и да се затваряме в тъмницата на безнадеждността. Трябва да бъдем смирени слуги пред Бога. Трябва да чувстваме радост и благодарност за опрощаването на нашите грехове.

Не е здраво състояние, когато човек прекалено скърби за своите грехове и се бунтува срещу своето зло аз, като стига до отчаяние. Отчаянието и разочарованието са най-лошото нещо. Това е примка на сатаната, за да накара човека да загуби воля за духовен живот и да го хвърли в отчаяние, пасивност и униние. Тогава човек нищо не може да прави. Сам се съсипва. Казва:

– Аз съм грешен, аз съм жалък; аз съм това, аз съм онова; не направих това, не направих онова… Трябваше тогава, не го направих тогава. Сега вече не мога нищо… загубих си годините. Не съм достоен, за нищо не съм…
В него се създава чувство за малоценност, едно безплодно самоунижение. За него всичко е разруха. Знаете ли колко тежко състояние е това? Това е лъжливо смирение.

Всичко това са белези на човек без надежда, когото сатана е завладял. Такъв човек стига дотам да не иска дори да се причастява, защото смята, че е недостоен за всичко. Той се опитва да обезцени своето дело и самия себе си. Става непотребен. Това е примка на сатаната, за да загуби човек своята надежда в Божията любов. Това е страшно нещо, противно на Божия Дух.

И аз мисля, че съгрешавам. Не вървя добре в живота си. Но това, което ме притеснява, го включвам в молитвата, не го затварям в мене. Отивам при духовника, изповядвам се и с него е свършено! Нека не се връщаме назад и да казваме какво не сме били направили. Това, което има значение, е какво направим сега, от този момент нататък. Както казва св. ап. Павел: “като забравям, що е зад мене, и като се силно стремя към това, що е пред мене” (Фил. 3:13).

Духът на малодушието нападнал св. ап. Павел, за да го откъсне от неговата привързаност към Христос. Апостолът обаче отново придобил смелост и казал: “и вече не аз живея, а Христос живее в мене” (Гал. 2:20). Още: “Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч? Както е писано: „Заради Тебе весден ни умъртвяват; смятат ни като овци за клане” (Рим. 8:35-36). Цар и пророк Давид казва: “Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни” (Пс. 117:17). Изучавайте Свещеното Писание! Наслаждавайте му се! Припомнете си и още един хубав стих от Свещеното Писание: “Обичам, които мене обичат, и които ме търсят, ще ме намерят” (Притч. Сол. 8:17).

Всичко хубаво и здраво съществува в Христос

Ако възлюбим Христос, всичко ще ни бъде леко. Аз още не съм постигнал това. Все още се опитвам да Го възлюбя. Всичко хубаво и здраво съществува в Христос. Здравата душа преживява благодатните дарове на Светия Дух, които са: “любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание” (Гал. 5:22-23). Божият човек преживява и това, за което св. ап. Павел говори в своя химн на любовта: “Любовта е дълготърпелива, пълна с благост… зло не мисли… всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява… Любовта никога не отпада” (1 Кор. 13:4-8).

Имате ли всичко това? Тогава имате щастие, Христос, рая. Тогава и вашият телесен организъм функционира чудесно и без аномалии. Божията благодат променя човека, душевно и телесно го преобразява. Всички болести отминават. Няма вече нито колит, нито гуша, нито стомах, нито нещо друго. Всичко функционира нормално.

Хубаво е да вървиш, да работиш, да се движиш и да си здрав. Но най-напред трябва да имаш душевно здраве. Основното е да имаш душевно здраве, а след него следва и телесното. Почти всички болести произлизат от недостатъчно доверяване на Бога и това създава безпокойство у човека. Липсата на благоговейното чувство създава безпокойство и невроза. Ако в себе си нямате любов към Христос, ако не се занимавате със свети неща, със сигурност ще се изпълните с униние и със лоши чувства. Но какво се случва в света? Чуйте да ви кажа един пример.

Една млада девойка отишла при лекар и той й изписал хормонални лекарства. Аз й казах:
– Чедо мое, не ги вземай! Не съм лекар, не искам да действаш на моя отговорност, но усещам, че не трябва да ги вземаш. Добре би било да отидеш на ендокринолог. Твоят проблем по-скоро е от компетенцията на ендокринолог. Това е от притеснение.
– Наистина, имах притеснения.
– Е, това е! Придобий мир, успокой се, изповядай се, причасти се и всичко ще се оправи.
Тя отишла при един ендокринолог и му казала това, което й се случва.
– Леле! – казал лекарят. Изобщо не вземай тези лекарства. Изхвърли ги! Ще ти причинят голямо зло.
След това тя ми се обади по телефона и ми каза:
– Всичко, което ми каза, ми го каза и лекарят.
И тъй, виждате ли какво става? За разлика от това, много хора са се излекували чрез изповедта и светото Причастие.

Когато някой изгони Христос от себе си, тогава се появяват хиляди неща, които го изпълват – завист, омраза, отегчение, униние, бунтуване, светско мислене и светски радости. Трудете са да изпълните вашата душа с Христос, за да не бъде празна. Нашата душа прилича на резервоар, пълен с вода. Ако с тази вода поливаш цветя – добродетелите и пътят на доброто, тогава преживяваш истинска радост, а злите дела – тръните ще изсъхнат. Но ако с водата поливаш тръните, те ще пораснат, ще те задушат и всички цветя ще увехнат.

Всичко възнасяйте в духовните висини. Така ще живеете в радостта, в радостта на Бога. “Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява” (Фил. 4:13). Не казвайте, че ще постигнете нещо. Никога не помисляйте това! Господ го е казал: “Без Мене не можете да вършите нищо” (Мат. 15:5). Не става по друг начин. Човек никога не трябва да се доверява на собствените си сили, а на Божията милост и милосърдие. Човекът е този, който полага малко усилие, а Христос ще го увенчае с успех. Заблуда е да вярвате, че сами сте постигнали нещо. Колкото повече човек напредва духовно и се приближава към Христос, толкова повече чувства, че е несъвършен. Фарисеинът, който казва: Аз! Аз съм добър, аз правя това и това – се намира в заблуда, в прелест.

Молитвата и богослужението превръщат депресията в радост

Днес човек често чувства скръб, отчаяние, безволие, леност, униние и всички сатанински състояния. Той се притеснява, плаче, меланхоличен е, не обръща внимание на семейството си, харчи сума ти пари за психоаналитици и лекарства. Всичко това хората наричат “несигурност”. За нашата вяра това са изкушения от лукавия.

Болката е душевна сила, която Бог е насадил в нас, чиято цел е да донесе добро, любов, радост, молитва. Вместо това дяволът успява да отнеме тази душевна сила от духовната батерия на нашата душа и да я използва за зло, т.е. да причинява депресия и да привежда душата към безволие и униние. Той измъчва човека, поробва го и го кара да се разболее душевно.

Тук има една тайна – трябва да обърнете сатанинското действие в добро действие. Това е трудно и за това е нужна известна подготовка. Тази подготовка е смирението. Чрез смирението привличате Божията благодат. Отдавате се на Божията любов, на богослужение, на молитва. Когато обаче извършвате всичко това, нищо няма да постигнете, ако не сте придобили смирение. Всички лоши чувства: несигурност, отчаяние, разочарование, които се опитват да завладеят душата изчезват с помощта на смирението. Този, който няма смирение, егоистът, не иска да му оспорваш волята, да го закачаш, да го съветваш. Той веднага се наскърбява, нервира се, противопоставя се, реагира остро и го обхваща депресия.

Това състояние се лекува с Божията благодат. Душата трябва да се обърне към Божията любов. До изцеление ще се стигне, ако тя с копнеж възлюби Бога. Благодарение на любовта към Христос мнозина, които за нашата Църква са светци, са превърнали депресията в радост. С други думи, те вземали тази душевна сила, която дяволът иска да унищожи, предавали я на Бога и я превръщали в радост и веселие. Молитвата и богослужението постепенно превръщат депресията в радост, защото Божията благодат въздейства върху душата. Тук е необходимо да имаш сила, за да придобиеш благодатта на Бога, която ще ти помогне да се съединиш с Него.

Нужно е изкуство. Когато се предадеш на Бога и станеш едно с Него, забравяш злия дух, който те е влачил назад и той, като презрян, ще побегне. По-нататък, колкото повече се посвещаваш на Божия Дух, толкова по-малко ще гледаш назад, за да не виждаш този, който те е влачел назад. Когато те привлече Божията благодат, тогава се съединяваш с Бога. И когато се съединиш с Бога и се отдадеш на Него, тогава всичко друго изчезва. Забравяш всичко друго и се спасяваш. Великото изкуство или великата тайна – как да се избавиш от депресията и всичко негативно – се състои в това да се предадеш на Божията любов.

Нещо, което може да помогне на депресирания човек, е работата, интересът към живота. Градината, растенията, цветята, дърветата, природата, разходката сред природата, ходенето пеша – всичко това помага на човека да бъде активен и в него да се пробудят интереси. Всичко това въздейства като лекарство. Заниманието с изкуството, с музиката или с нещо друго също действа благотворно. Но най-голямо значение отдавам на интереса към Църквата, към богослужението, към изучаването на Свещеното Писание. Като изучава Божиите слова, човек се изцелява без да усети.

Ще ви разкажа за една девойка, която дойде при мене, клетия. Тя страдаше от ужасна депресия. Лекарства с нищо не й помогнали. Тя оставила всичко – и работата, и къщата, и своите занимания. Аз й казах това, което знам. Говорих й за любовта на Христос, която пленява душата, защото Божията благодат изпълва душата я и променя. Обясних й, че е демонична тази сила, която обхваща душата и превръща душевната сила в депресия, събаря я, измъчва я и я прави непотребна. Съветвах я да се занимава с различни неща, например с музика, която преди й харесвала. Но наблегнах повече на обръщането към Христос и любовта към Него. Също й казах, че в нашата Църква съществува изцелението чрез любовта към Бога и чрез молитвата, но любов и молитва, които са плод на искрен копнеж. Това е тайната на изцелението. Това приема нашата Църква.

превод от гръцки: Константин Константинов