Алтернативния план за спасението

автор: митр. Йоан Зизиулас

До тук изследвахме Христологията във връзка с целия догмат за Сътворението, и както Атанасий Велики също е посочил в своя труд “За Въплъщението на Логоса”, цялата логика зад въплъщението на Логоса води началото си от факта, че Бог е създал света за да го направи участник в Своето блажено състояние. Затова, за да може света да бъде способен да бъде в личностно отношение с Него, и в рамките на едно такова намерение, за тази Божия цел, Той създава Човека като връзка (като му дава само-управление което Бог притежава) между Бога и материалния свят – или животинския свят като цяло, който няма самоуправление, няма свобода. По този начин, Човекът би бил тази точка, чрез която цялата природа би била способна да участва в Божия свят.

Фактът, че в своята свобода, човекът избра да принесе света към себе си вместо към Бога, отхвърляйки по този начин първоначалния Божий план, не е накарало Бог да каже “Ще оставя нещата както са си”; вместо това, Той продължил да се придържа към първоначалния си план – Неговата първоначална цел – с изключението, че сега посоката на този план е трябвало да бъде леко променена, като се вземат впредвид всички нови факти и нови ситуации, които са се появили.

Новата ситуация, която е възникнала е била тази, че с този избор, който човекът е направил свободно (т.е. принасяйки природата към себе си, а не към Бог), той е причинил на природата и на себе си това, от тук нататък те да бъдат субект на законите и да бъдат под робството на законите, които управляват творенията и да бъдат неспособни да преодолеят последствията, които състоянието на творенията има. Тези последствия се обобщават главно като смърт и тление, понеже състоянието на творенията произлиза от нищото и затова нищото прониква във всичко сътворено. Така нищото разваля единството на творението; което се нарича тление, и това е, което прави творението податливо на нищото – или с други думи, на смъртта.

Следователно това е била новата реалност, която човекът – т.е. Адам, със своя свободен избор, е внесъл. Бог не би могъл да пренебрегне тази реалност. Божият първоначален план не е включвал тази реалност. Бог не е проектирал (така да кажем) цялата тази ситуация, която човекът е сътворил върху Неговия първоначален план с Падението. Това е било разтърсващото тайнство на свободата: този човек, докато е притежавал тази дадена му от Бог свобода, е бил способен да преобърне целия Божий план, поне що се отнася до начина. Все пак той не е бил способен да промени крайната цел, защото Бог не е позволил това да се случи.

Христологията е получила различна форма в сравнение с тази, която би се случила, ако Адам не беше паднал. Ако Адам не беше паднал, ние пак щяхме да говорим за Христология, само че тя би била в образа, който св. Максим е имал впредвид. Бидейки разположен във времето и пространството, и ако е упражнявал свободата си по положителен начин – т.е., доброволно свързвайки сътвореното с Несътвореното – Адам в крайна сметка би довел цялото Творение в този съюз чрез своята личност; съюз, който би осигурил преминаването на границите на творението, т.е. на смъртта. Христологията би се случила под формата на Адам, превърнал се в Христос. Христос – както св. Максим казва – пак би съществувал; Христос пак би бил реалност, дори ако Адам не беше паднал. Той би имал образа, който току-що споменахме, т.е. този, който би съществувал във времето и пространството; все пак чрез човешкото позитивно упражняване на свободата, светът би се превърнал в битие, което не би било субект на последствията от сътворената същност (т.е. тлението и смъртта), понеже би бил свързан с Несътвореното.

Това е бил първоначалния Божи план, и това би се случило, и това би била Христологията, за която бихме говорили, ако Адам не беше паднал. Фактът, че е паднал, е сътворил нова реалност, която е накарала Бог да промени своя първоначален план, понеже както казахме, вече не е било възможно този съюз между сътвореното и Несътвореното да бъде постигнат чрез човек, без преодоляване на падналото състояние на човека, т.е. тлението и смъртта. Впоследствие, Христологията в тази си форма е влизането на Бог, реализирането на причината за Христос, вътре в падналото състояние на човека, вътре в разрухата и смъртта, защото човешката свобода вече не е съществувала  по този положителен начин, както е била предвидена от Бог; сега тя е съществувала по негативен начин. И в тази ситуация, в която цялото творение се намерило заради прекъсването на общението си с Бог – с Несътвореното – Христологията сега е взела формата на трагично събитие, което не се е харесвало на Бог, но е била в крайна сметка неизбежно.

В тази нова ситуация – тази Христология – която е наситена с падението на Адам, Бог продължава да действа по начин, който показва Неговото непрекъснато уважение към човешката свобода. Това е било Божието желание – този съюз между сътвореното и Несътвореното отново да бъде предприет от човека свободно; и това е причината, поради която Той избра Дева Мария (както споменахме в предния урок) като човешко същество, което е имало възможността да каже “Не”, но в случай, че каже “Да”, Тя би помогнала на Божия план да стане реалност чрез Своето свободно съгласие. И всъщност, “Да”-то на Мария улеснило нещата. Все пак, още от самото начало – още от първия момент, в който Божието влизане в човечеството е материализирано чрез това “Да” – то е съпроводено с претърпяването на тлението и смъртта, в които Самият Бог е попаднал.

източник: http://oodegr.com, превод от английски: Мартин Димитров

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: