Ключът към радостта – молитва, благодарение и размисъл (проповед за Вход Господен в Йерусалим)

автор: о. Ричард Андрюс*

Вчера, в края на литургията за Лазаровден, аз попитах децата, които помагаха на службата дали са забелязали нещо различно свързано с украсата на храма. Едно от тях правилно отбеляза, че всички пурпурни одежди и покривала ги няма. Пурпурното е царски цвят. Това е цветът на мантията, която войниците подигравателно слагат на Христос преди да Го разпънат. Ние като православни християни използваме пурпурното в църквата по време на Великия пост, за да ни напомня за Христовото царско достойнство като Цар на юдеите и за да ни напомня за Неговите страдания, както и че ние се подиграваме с Него чрез думите и делата ни. След като си припомнихме това, ние трябва следователно да бъдем насърчени към покаяние и изповед на нашите грехове и беззакония. Все пак това, което видяхме вчера, и днес на Цветница, са златни покривала и палмови клонки, които украсяват църквата. Това са символи на победата и радостта, защото Христос ни показа Своята власт да животвори, чрез възкресяването на Лазар от мъртвите и сега Той триумфално влиза в Йерусалим.

За да подчертае този период на тържествуване, Църквата е определила днес апостолско четиво да бъде Посланието на св. ап. Павел до Филипяни – 4 гл., 4-9 стих. То започва така: “Радвайте се винаги в Господа” и в случай, че сте пропуснали акцента, св. Павел незабавно повтаря това послание: “и пак ще кажа: радвайте се” (ст. 4). Тези думи не са молба, но заповед. Заповядано ни е да бъдем радостни. Като християни ние трябва да се радваме. Това е наш дълг. Самият Иисус ни заповядва да се радваме на няколко места в Евангелието. Най-отчетливо по време на Проповедта на планината Иисус ни казва да се радваме, не когато нещата вървят чудесно, но когато хората ни преследват и клеветят. (Мат. 5:12).

Все пак, както всички знаем, не е лесно да си радостен през цялото време. Дори когато нещата изглеждат, че вървят добре, ние можем да се затрудняваме да бъдем щастливи. Може да се чувстваме унили и депресирани дори и без основателна причина, за която да знаем. За някои хора борбата с депресията е много трудна и се определя от химичните промени в организма, които изискват медицинско внимание. За повечето от нас, затруднението да се зарадваме е резултат от някои ключови неща, които може би липсват в живота ни. Едно от тези ключови неща, може би най-важното от всички, е “Божият мир” (ст.7). Св. Павел казва, че Божият мир, чрез Иисуса Христа, може да предпази нашите сърца и умове. Той е като мощна отбранителна крепост за нашия вътрешен храм.

Как можем да придобием Божия мир? Доста е просто. Св. Павел заповядва, той не моли: “чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби” (ст. 6). Трябва да се молим. Трябва да говорим на Бог. Имаме нужда да Му открием какво става с нашия живот. Не защото Бог не знае какво се случва. По-скоро защото имаме нужда да се обърнем към единствената Личност, Която може в крайна сметка да ни помогне независимо от страховете ни. Дори ако Бог не промени външните обстоятелства в нашия живот, Той може да ни даде благодат, която пази нашето сърце и ум, така че нашият вътрешен живот да не робува на онова, което се случва около нас. За да се “радваме винаги”, имаме нужда винаги да се молим.

Сега някои могат да възразят: “Аз се моля всеки ден или се моля много и въпреки това се чувствам депресиран и нещастен.” Но чакайте малко, прочетете дребния шрифт в ст. 6. Нашите молитви, моления и просби трябва да бъдат отправени към Бог с една ключова съставка – благодарението. Сигурен съм, че мнозина от нас са чували от възрастните хора: “Бъди благодарен за всичко, което имаш”. Желанието за повече от това или онова, “донеси ми това или дай ми онова”, не винаги са ключа към нашето щастие и благоденствие. Благодарността за това, което вече имаме, колкото и малко да е то, е ключът към радостта. И така, всеки ден, когато се молите, направете списък с нещата, заради които сте благодарни и после благодарете на Бог за тях.

Има още един елемент за радостта, който съпътства молитвата и благодарността. Всички знаем какво е размечтаването и как изглежда типичното гледане през прозореца, когато нямаме какво да правим. Настоявам, че ние мечтаем повече отколкото размишляваме, в смисъл, че всички ние имаме моментни или продължителни разсейвания на мисълта през деня, дори когато сме заети да вършим нещо или дори при разговори с други хора. Мисли с различен характер преминават постоянно през ума ни. Тези мисли имат силата да ни донесат радост или тъга, гняв, страдания и страх и всякакви други емоции.

Св. Павел познава силата на мисълта и затова ни дава указания, нарежда ни да мислим най-вече за нещата, които ще допринесат за радостта ни. Той казва: “за това, що е истинно, що е честно, що е справедливо, що е чисто, що е любезно, що е достославно, за това, що е добродетел, що е похвала, – само за него мислете.” (ст.8). С други думи, за да бъдеш радостен, не мисли за това, което знаеш, че е грешно, или че никога не се е случило или че не се е случило все още. Не се концентрирай върху чуждите несъвършенства и грешки. Не се втренчвай върху неправдите случили се на теб или на другите. Не пълни ума си с нечисти, похотливи истории и картини. Размишлявай върху присъщата красота на Божието творение. Слушай добрите новини и не слушай клеветите и клюките. Като чуваме тези напътствия, дано да видим мъдростта в изгасянето на телевизора, особено по време на Великия пост, за да предпазим сърцето и ума си. Дано да разберем нуждата от избягване на празните разговори и клюките, така че да не изкушаваме ближните си, които се стремят да опазят сърцето и ума си.

В тези напътствия се подразбира, че нашата мисъл включва свободната ни воля, избора ни. Божият мир не може да предпази сърцето и ума ни, ако продължаваме да го пълним с глупости и боклуци. Трябва да съдействаме в очистването на гнева, депресията и безнадеждността у нас. Бог няма да го стори за нас, ако продължаваме да живеем в противоречие с Неговите заповеди. Силата и способността за радост са в нас, доколкото ние приемаме, доколкото позволяваме на тържествуващия Господ, Иисус Христос да царува победоносно върху трона на нашата душа. Нека да поставим нашата дреха на смирение пред Него и да развеем нашите клонки на радостта. Амин.

* о. Ричард Деметриус Андрюс е свещеник към храм „Св. Георги“ на Гръцката православна църква в САЩ при гр. Сейнт Пол, щата Минесота.

превод от английски: Мартин Димитров, източник: Orthodoxy Today