За последните неща (Есхатология)

автор: о. Йоан Романидис

1. Първото възкресение, второто възкресение и частният съд

Онези, които са участвали в  първото възкресение, ще участват и във второто възкресение. Онези пък, които са имали дял в първата смърт, ще умрат и във втората. Първата смърт е лишаване от благодатта на Христос, а втората – възкресение в края на вековете в тяло за осъждане, когато онези, които не са се покорили на Христос до края на живота си, ще видят славата на Христос като вечен огън и външна тъмнина.

Портите адови не надделяват против Църквата, защото силата на дявола вече е унищожена чрез първото възкресение на душите на праведните и на онези, които са достигнали до съвършенството в Христос. Същите ще имат място във второто възкресение, т.е. възкресението с тяло при свършека на вековете и ще видят Христос в слава, както апостолите са Го видели при Преображението.

Между първото и второто възкресение, и между първата и втората смърт, има частен съд, на който: 1) светците се радват от предвкусването на славата на Христос като светлина и като приятели на Христос имат дръзновение пред Бога за своите братя; 2) вярващите, които в този живот не са стигнали до обожение, но продължават своята духовна подготовка за деня Господен, се радват да предвкусят бъдещия плод на обожението и ликуват поради това, и 3) умрелите при първата смърт знаят, че за тях вечният огън винаги ще бъде такъв, тъй като сърцата им са станали закоравели чрез себелюбието и вече нямат необходимите качества за духовно съвършенство в любовта, която не дири своя собствен интерес и която представлява цялата предпоставка за съзерцаването на Христовата слава като светлина.

2. Франко-латинският и православният светоотечески възглед за последните неща

Всичко дотук трябва да показва причината, поради която отделни учения във франко-латинската традиция, отнасящи се до първородния грях като вина, наследена от Адам, или като необходимост от задоволяване на божествената справедливост чрез Христовата жертва на Кръстта, или като непогрешима[1] благодат и безусловно предопределение, очистителен огън и пъкъл, остават толкова чужди на гръцката и (с изключение на Августин) на латинската православна традиция. Обратно на Августиновата традиция на франко-латините и протестантите, православните отци подчертават, че Бог не е създал смъртта, но я е допуснал от любов и състрадание, така че злото и смъртта да не могат да станат безсмъртни. Това ясно означава, че тълкуванията на гръцките отци относно предлагането на кръвта на Христос като откуп за пленените от дявола нямат никаква връзка с теорията на Августин за правата на дявола над мъртвите пленници и по никакъв начин не могат да бъдат смятани за някакви богословски стадии в развитието на догмата за изкуплението, което завършва с теорията на Анселм за удовлетворяването. Такъв стадий е Августин, но в никакъв случай не и гръцките отци, чиито учения са плод на истинното приемство на запазването и предаването на наследието на вярата.

Из “Кратка православна светоотеческа догматика”. Публикува се със съкращения

Още по темата:   Адските мъки в източната и в западната Августинова традиция