Митът за въздушните митарства: неогностицизмът на о. Серафим Роуз (Въведение)

автор: о. Майкъл Азкул

За пръв път четем относно гностическата религия при древните юдеи и елини. Апостол Павел споменава нейното нашествие върху християнска почва в 1 Тим. 6:20: „пази онова, що ти е предадено, и се отвръщай от скверното празнодумство и от възраженията на лъжовната наука (гносис).” Гностицизмът трябва да е очаровал някои от ранните християни, иначе Павел не би  коментирал тази ерес. От време на време, в историята на Църквата, тя се е появявала отново, както през 19 век със сигурност, а също така и в наше време. За щастие, гностическото влияние понастоящем е изолирано, но все още се усеща понякога.

Книгата на о. Серафим Роуз ”Душата след смъртта”(1) ни дава доста притеснения в тази насока. В частност неговото учение за „митарствата” е гностическо. Св. Ириней Лионски и св. Иполит, Тертулиан и други християнски автори са записали опита на теолози от 2 и 3 век да адаптират гностицизма към християнството.  Не е казано, че това няма да се случи отново. В писанията на о. Серафим Роуз имаме още едно подобно явление, макар то да е без същата амбиция като първото.

Трябва да наречем грешката на Серафим Роуз „неогностическа” (или „нов гностицизъм”) относно неговата идея за „възлизането на душата” към Бога след смъртта, една идея, чиито източник е гностицизмът, при все че тя идва непряко посредством някои руски автори от 19 век. Забележително е също, че „Душата след смъртта” и другите му книги и статии не показват реално познание на гностическата доктрина, което може би обяснява неговите яростни възражения срещу това обвинение. След прочитане на книгата му трябва да заключим, че мнението на о. Серафим за възлизането на душата към Бога през демонични „митарства” или „места на задържане” или „наблюдателни кули” не е съзнателно реформиране на християнската вяра. По- скоро неговата представа за духовния свят е резултат от  недисциплинирано четене на „руските мистици” от 19 век,  както и от неговия интерес към източните религии.(2) О. Серафим е жертва на собствения си ентусиазъм и невежество.

1.

В предговора на „Душата след смъртта”, о. Серафим дебело подчертава, че теорията за митарствата е „учение, което съществува в  Православната Църква от самото и начало, като то се изразява в безброй писания на отците и житията на светиите, както и в богослуженията на Православната Църква и което се преподава непрекъснато в Църквата дори до наши дни”.(3) Неговата книга  претендира  да представи още веднъж на вниманието на православната публика и на света тази дълго пренебрегвана истина на християнството.

„Най-големите вдъхновители” на неговата книга са двама „отци” от 19 век – еп. Игнатий Брянчанинов (1807-1867) и Теофан Затворник (1815-1894). О. Серафим също се позовава силно върху митр. Макарий Московски и св. Йоан Максимович от Сан Франциско. Първите трима от тези епископи са съвременници, живяли във време, когато Русия е изпитвала огромно влияние от западната „мистична литература” – Майстер Екхарт, Якоб Бьоме, Емануел Сведенборг (1688-1772), които о. Роуз цитира подробно (вж. Стр. 101-105, 114-116,121), а Юнг-Щилунг, Мадам Гюон и др. са били също „популярни и широко четени”. (4) Всички гностици –  или казано със съвремени думи – „теософи” – са били мъже и жени, които са се хвалели с  тайно познание за отвъдния свят. Те са донесли в „светата Рус” мислене, което е чуждо на нейната култура и религия.

И Брянчанинов – „водещият защитник на православното учение за въздушните митарства през 19 век в Русия” (5), и Теофан са доста четени сред тази чужда литература. Епископ Игнатий е бил по-предпазлив в това отношение от двамата.  Той не е одобрявал западните методи за медитация, особено практиките на Тома Кемпински, Франциск Асизки и Игнатий Лойола, основателя на Йезуитския орден. Той казва, че такива автори отделят твърде много внимание на въображението, „което води до нездрави възбуждения и илюзии.”(6) Епископ Теофан от друга страна, се е отнасял по-благосклонно към латинския мистицизъм. Той често е препоръчвал на духовните си чада четенето на латински духовни автори като Бернар от Клерво, Франсис дьо Сал, Тома Кемпински и т.н.

Във всеки случай, о. Серафим твърди, че и двамата са подкрепяли теорията за митарствата. Еп. Игнатий пише („Творби, том 3, стр. 136):

„За изпитването на душите при тяхното преминаване през въздушните пространства, са били направени от тъмните сили отделни места за съдилища и стражи в забележителен порядък.  В поднебесните слоеве, от земята до самото небе, стои легион стражи от паднали духове. Всяко отделение се занимава със специална форма на греха и изпитва душата за него, когато душата достигне до това отделение. Въздушните демонски стражи и места на съдилището се наричат в отеческите писания митарства, а духовете, които служат в тях се наричат митари.”(7)

Четиритомните творби на епископ Игнатий са публикувани за първи път в Санкт Петербург между 1865 и 1867 г. Преводът на о. Серафим е взет от изданието от 1883 г. Можем само да отбележим, че двете издания са едни и същи и преводът им е коректен.

Също така, о. Серафим използва много от „отеческите свидетелства” за теорията на митарствата от превода на еп. Игнатий на гръцки, латински, арменски, сирийски и персийски текстове. По този начин, „Душата след смъртта” често ни дава английски превод на руски превод от друг език. (8) Но ако погледнем на това „свидетелство” (щом получим възможност да сверим източниците на Роуз и достоверността на Игнатиевите преводи), ще открием (както ще видим по-нататък), че патристичните текстове, които се използват не успяват да защитят тезата им, понеже техните цитати са изтръгнати извън контекст.

Отново отношението на о. Серафим към еп. Теофан Затворник („не по-малко твърд защитник на това учение”) е спорно. Подобно на еп. Игнатий, Теофан (Говоров) е представен като говорител на Православната Църква. Така Роуз ги цитира безкритично. Всъщност  изглежда, че той е преоформил християнската доктрина за спасението (сотириология) в съгласие с това, което е приел като тяхна доктрина. Такъв е цитатът от еп. Теофан върху коментара на Псалм 118:80: „Да бъде сърцето ми непорочно в Твоите наредби, та да се не посрамя.”:

„Пророкът не споменава как и къде някой може да се посрами”. Най-близкото „непосрамване” се появява по време на надигането на вътрешната борба.. . Вторият момент на „непосрамването” е времето на смъртта и преминаването през митарствата. Без значение колко абсурдна изглежда идеята за митарствата на нашите „мъдреци”, те не ще избегнат преминаването през тях. Какво търсят митарите у тези, които преминават? Те търсят дали хората имат някои от техните стоки. Какви стоки? Страсти и т.н… Затова е много съмнително, че душа, която  остава привързана към предметите на която и да е страст, няма да се „посрами” при митарствата.  „Посрамването” тук означава, че самата душа се хвърля в ада.

Този цитат се намира на стр. 94-95 в „Душата след смъртта”. Роуз не предоставя никакви библиографични данни освен заглавието. Това няма значение. Що се отнася до тях, проблемът е вече отдавна решен. Еп. Теофан  е потвърдил думите на еп. Игнатий. (9) Двете водещи светила на православието от 19 век са се изказали. Никой не бива да поставя под съмнение, че теорията за митарствата е истина на православната вяра. Ето такава е природата на това небрежно изследване.

Освен това, се очаква да повярвяме, че цитатите натрупани един върху друг представляват доказателство. Но тогава, ако не е приложен конкретен стих или абзац, о. Серафим просто използва имената  на важни православни теолози и парадира с тяхната защита на гностическата теория. Но голословното позоваване не е доказателство. Не виждаме никакъв аргумент, никакво позоваване на общите принципи, никакво подкрепа от други мнения за потвърждаване на неговите виждания.

Любопитно е, че след като се е борил толкова яростно за своята теория, о. Роуз заявява, че „Учението за митарствата в православните източници никога не е било определяно като „догмат”, като принадлежи по-скоро към традицията на православното благочестие.”(10) С други думи, чувствайки слабостта на своята позиция, той се опитва да противопостави „догмата” срещу „благочестието”. Но догматът представя с ясни думи това, в което Църквата вярва: истинското „благочестие” се основава върху „догмата”, дори ако „догматът”е продукт на „благочестието” или светостта.

2.

Поради тези и други причини, всеки, който изследва православната сотириология не трябва да гледа на „Душата след смъртта” като надежден източник.

Сред многото други грешки, тази книга никъде не показва някаква връзка между православното учение за Благодатта и идеята за митарствата. (11) О. Серафим изкривява Писанията, за да са в съгласие с теорията му. Той използва изопачени литургични текстове.(12) Той приема буквално моменти от житията на светиите, които е по-разумно да изискват нравствена или духовна (алегорична) интерпретация. Той бърка злините, които демоните нанасят през този живот (или дори понякога притесняването на християните в часа на смъртта им) с тяхната предполагаема дейност след смъртта.

Разбирането на о. Серафим за отношението на душата към тялото е елинистично. Отказвайки да изследва литургичните и патристичните текстове за „упокоението” и „заспиването” на душата, отделена от нейното тяло, той естествено не ги разбира (вж. стр. 249-253). Той обезобразява духовната реалност, без да разбира, че „раят” (Бъдещия Век) и „адът” (вечното наказание) все още не са настъпили; той също така игнорира разликата между временен „хадес” или шеол (пребиваването на мъртвите) и вечния „ад” (геената).

Също така неговото познание на отците е неадекватно. Той пропуска да направи разлика между „църковни отци” (които говорят за Църквата) и „църковни автори” (които генерално говорят за себе си). Той не чувства разликата между автентичната отеческа литература и  „съмнителната и фалшива” (dubia et spuria); например, той цитира от фалшивото съчинение „Напускане на душата” ( което всъщност представя теорията за митарства), сякаш то е написано от св. Кирил Александрийски (поч. 444 г.), при все, че нито св. Кирил, нито някой друг отец от Църквата го е написал.(13)

Накрая, позоваването на о. Серафим върху нехристиянски източници с цел подкрепа на теорията за митарствата, в най-добрия случай е  подвеждащо. Той се стреми да ни впечатли с познанията си по тибетската и египетската „Книга на мъртвите”, модерна теософия, и изследвания, които засягат съвременни преживявания „извън тялото”. Той одобрява вярването в ангели на популярния телевизионен евангелистки проповедник Били Греъм. (14) Той отива толкова далече, че нарича тези „свидетелства” „шокиращо потвърждение на учението  за състоянието на душата непосредствено след смъртта”. (15) Твърдейки, че следва св. отци, е странно всъщност, че той отказва да припознае подобни писания и преживявания като „сатанински”.

В страниците, които следват, се надяваме да опишем в детайли тези обвинения. Идеята за въздушните митарства е огромно неразбиране на апостолската традиция.

БЕЛЕЖКИ:

1. St Herman Press, (Platina, Ca. 1980).

2. Вж. P. Christensen, „Father Seraphim’s Search for Truth: His Religious and Philosophical Development Prior to His
Conversion,“ The Orthodox Word XIX, 1-2 (1983), pp. 25-31.

3. The Soul After Death, стр. 2.

4. Bolshakoff, S. Russian Mystics, Kalamazoo, 1976, стр. 105.

5. The Soul After Death, стр. 94

6.  цитат от Bolshakoff, стр. 162.

7. The Soul After Death, стр. 75.

8. Очевидно е, че коментарът не е преведен. О. Серафим Роуз предлага да прочетем английското резюме отпечатано от манастира New Diveyevo, Spring Valley, N.Y., 1978, стр. 24 (вж. стр. 96). Изводът тук е, че сестрите от манастира са защитници на теорията за митарствата. По този начин ни се казва, че Андрей, архиепископът на манастира „използва прецизно двадесетте митарства като много ефективна подготовка  за тайнството изповед…” (The Soul After Death, стр. 256). О. Серафим не цитира нито книга, нито статия, нито лекция от архиепископ Андрей. Той иска да ни накара да повярваме, че понеже архиепископът е използвал пастирски историята на „Теодора” (вж. гл. 5), той също така я е приел като част от православната теология. Може и да е така, но няма никакъв начин да разберем от гледната точка на о. Серафим.

9. О. Серафим не винаги е сигурен в основанията си. Фактите често го принуждават да преразгледа първоначалното си виждане за митарствата. Например, „Епископ Теофан Затворник е казал ясно, че дори изпитанието на митарства може да се приема по-скоро като изкушение, отколкото като обвинение.” (вж.стр.188). Някой може да се учуди също така, дали той наистина е в съгласие с о. Роуз и Брянчанинов по въпроса за митарствата (вж. стр. 36) Това позоваване на владика Теофан може би е било грешка и може би, той не е трябвало да го посочва като теологичен източник. Има мнение, че Теофан никога не е защитавал теорията за митарствата. На 3 ноември 1980 г, професор от Центъра за изследвания на Харвардския университет пише писмо до о. Серафим, като учтиво го критикува за неразбирането на Теофан и за охарактеризирването на разликата между двамата йерарси като „минимална”. В своята книга Souls and Angels: Not Body But Spirit (Души и ангели: не тяло, но дух), професорът от Центъра за изследвания настоява, че Теофан го опровергава (учението на Брянчанинов за душата след смъртта) по най-решителен начин. В предговора на ревизираното издание на книгата си от 1891 г., владиката коментира Брянчаниновите „Омилия върху смъртта” и „Прибавление”, които очертават теорията за митарствата. Посочената му цел е „да разкрие погрешността на позициите съдържащи се в тези брошури”. С други думи, споменаването на митарствата в писанията на блажени Теофан трябва да бъде разбирано не като посмъртно преживяване, но в духовен смисъл, като борба със страстите.

10. Вж. стр. 36.

11. Вж. писмото на о. Панайотис Карас до архиепископа на Монреал Виталий  (11/24 Oct 1980). Препечатано в The Journal of the Nemanjic Institute for Serbo-Byzantine Studies 2 (1994), стр. 66-68.

12. В 8-ма песен от „Службата при напускането на тялото и душата” се чете: „O thou who didst bear the Lord Almighty, banish thou far from me when I come to die, the Chieftain of bitter torments who ruleth the universe; and I will glorify thee forever, O holy Birth-Giver of God“ (Hapgood, 1922 edition, pp. 364-365). („О, ти, която си носила Всемогъщия Господ, когато настъпи момента да умра, дръж далече от мен предводителя на суровите мъчения, който владее вселената; и аз ще те прославям во-веки, о, Пресвета Богородице.”) Словоредът на Серафим Роуз е патентовано изфабрикуван, дори лъжа. В „Душата след смъртта”, стр. 194, ние четем: „O thouwho gavest birth to the Lord Almighty, remove far from me the Chief of the bitter toll-houses, the ruler of the world, when I am about to die, that I may glorify thee forever, O Holy Theotokos“ (Canticle 8) („О, ти, която си родила Всемогъщия Господ, премахни далече от мене предводителя на суровите митарства, владетеля на света, когато съм на път да умра, та да те прославям во-веки, Пресвета Богородице.”, Песен 8-ма). Класическият превод на Изабел Хапгууд (London,1906, 1922) на църковните служебни книги от църковно-славянски е бил одобрен от патриарх св. Тихон Московски (13 ноември 1921 г.) О. Серафим не иска да ни каже източника на своя текст, така че трябва да заключим, че тази версия на 8-ма песен е взета или от еп. Игнатий или о. Серафим Роуз е направил собствен превод от някой неназован източник, или просто го е изфабрикувал, понеже не е могъл да намери никакво съгласие със своята доктрина. В който да е случай, думите „суровите митарства“ трябва да се разглеждат като нарочно, преднамерено изфабрикуване и изопачаване на текста. Както ще видим, о. Серафим не се е издигнал над тези практики в напразното си усилие да докаже тезата си.

13. Вж стр. 82. През 7 век в Александрия е имало работилница, чиято единствена задача е била да изопачи писанията на отците и еретиците, вкл. св. Кирил (вж.  J. Danielou, „L’Apocatastase chez Saint Gregoire de Nysse,“ Recherches de science religieuse XXX (1940), 335-336. Вж. St Anastasius of Sinai, Via Dux PG 89 289D-292A).  Също така е интересен фактът, че гностицизма, срещу който се борят отците, се ражда в Египет. Теорията за митарствата е гностическа (вж. K. Rudolph, Gnosis: the Nature and History of Gnosticism. превод на английски от. R.L.Wilson. San Francisco, 1987, стр. 171-173)

14. The Soul After Death, стр. 92.

15. Вж. стр. 173; стр. 99, 106, 113, 119, 124, 160. О. Серафим явно се е позовал на „астралната проекция” или „проекцията на астралното тяло”, означаващо, че „чрез овладяването на някои медитационни техники не просто се влиза в контакт с безплътните духове, но всъщност се влиза в тяхната реалност и се „пътува” в тяхната среда” (вж. стр. 106)

превод от английски: Мартин Димитров

Следва

Advertisements

3 Comments on Митът за въздушните митарства: неогностицизмът на о. Серафим Роуз (Въведение)

  1. www.elmaz.com // 05/11/2012 в 18:21 //

    (..)

  2. Мира Тонева // 06/11/2012 в 19:04 //

    :))

  3. митко чолаков // 08/10/2015 в 18:56 //

    Отче Серафиме, моли Бога за нас!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: