Гностицизмът: царството на въздушните духове

автор: о. Майкъл Азкул

(I глава от студията „Митът за въздушните митарства: неогностицизмът на о. Серафим Роуз)

Според римокатолицизма, след разделянето от тялото, спасената душа, възлизаща към Бога минава през състояние на огнено пречистване (чистилище), като се пречиства от всички неизповядани и дребни грехове допуснати след Кръщението. Латинците също така вярват, че понеже такива души продължават да са членове на Църквата, молитвите, милостинята и добрите дела на вярващите, както и месите за мъртвите, предизвикват благодатта идваща от Христос и светиите (индулгенции), което съкращава тяхното време в чистилището (1).

Теорията за митарствата на Серафим Роуз е подобна, но далеч по-лоша в своя строеж и изводи. Може да се поспори дали тя включва пречистване или не, но в крайна сметка тя изопачава православното учение относно задгробния живот (за който ще се каже повече по-надолу), като оставя съда над хората в ръцете на демоните. “Също така видяхме – пише той – че възходът на душата през въздушното пространство, когато тялото е умряло и душата е приключила със земните неща, се описва като възлизане през митарства, където се провежда частният съд  за да определи готовността на душата за живот в рая. Душите, които са обвинени за неразкаяни грехове са завлечени от падналите духове в ада; тези, които преминават успешно през изпитанията на митарствата възлизат свободно, водени от ангели към рая”. (2)

Според о. Роуз, демоните определят готовността на душата за живот в рая и те я обвиняват в грях. Те захвърлят грешната душа в рая. О. Роуз също така вярва, че молитвите на Църквата помагат на тези, които се затрудняват при митарствата. (3)

Откъде той извлича такива идеи при положение, че както видяхме ги няма нито в Писанията, нито у св. Отци, нито в житията на светиите или общоизвестното ни богослужение на Църквата? Очевидно е, че те идват от някъде извън Църквата или, както фактите показват, от древната ерес на гностицизма. (4)

1.

Ясното разбиране на разликата между Църквата и гностицизма (оттук, неговата форма при о. Серафим – “нов гностицизъм”) изисква познание относно това, какво Църквата учи за задгробния свят.

Спасителят е слязъл преди да се възнесе. Той е отишъл в хадес за да го разруши и за да изнесе онези, които са повярвали на Неговата проповед, така че славата Му да бъде пълна. (5)

“Влязъл в хадес в деветия час”, пише св. Йоан Касиан, Христос, “чрез сиянието на Своя блясък унищожи неописуемата тъма на хадес”, разруши силата му и “взе със Себе Си на небесата пленения сонм от светии, които бяха затворени там, задържани в тъмнината на хадес”, взе “огнения меч и върна рая на неговите първоначални обитатели”. (6)

Христос взима от там “сонма от светии”, които са били държани там; т.е. дори праведните от древните са отивали в хадес – макар, че както Църквата учи, не като вечно състояние. Господ ги е повел към “небесата” (не “рая”) – към “рая”, който Адам е изгубил. Ние също така знаем, че Едем е нямало да бъде крайното състояние на нашите прародители, ако те бяха останали послушни на Бога. Те накрая щяха да постигнат обожение.

2.

Падналите ангели водени от дявола (Луцифер, Сатаната и т.н.) пребивават в нашата физическа вселена. Заради въстанието си срещу Бог, те са били изгонени от “рая” във въздуха (Иов 1:7; 2:2; Еф. 2:2). Както прор. Исаия възкликва: Как падна ти от небето, деннице, сине на зората! Разби се о земята ти, който тъпчеше народите! (Ис. 14:12). И Господ свидетелства: видях сатаната, как падна от небето като светкавица (Лук. 10:18).

Така св. Йоан Богослов заявява: Затова веселете се, небеса, и вие, които обитавате в тях! Горко вам, които населявате земята и морето, защото дяволът е слязъл при вас с голям гняв, като знае, че му остава малко време (12:12). Преди идването на Христос, дяволът е можел да напада и да изкушава и преди всичко да заблуждава (Откр. 20:2). При смъртта си, и праведните, и грешните са отивали в хадес.

Чрез Кръста властта на дявола е била унищожена. Въпреки това, той продължава да се бори с контра-атакуващи действия. Той и сонма му от демони се стремят да примамват човешките същества към “мястото”, което знаят, че е приготвено за тях (демоните) – “духовната смърт”, “вечния огън”, ада, геената (Мат. 25:41). Но те нямат реална власт над човека, като дори и сега, както заявява св. Йероним, “те ридаят от отчаяние близо до гробовете на светиите” (7).

Ние не трябва да даваме място на дявола (Ефес. 4:27). Ние имаме благодатта и вярата за да се противопоставим на неговите козни (Ефес. 6:11). Той не може да ни погълне, ако останем с твърда вяра (1 Петр. 5:8-9). Опълчете се на дявола, настоява св. Иаков, и той ще побегне от вас (Иак. 4:7). Христос е запретил на дявола (Мат. 17:18), и ние също можем (Иуд. 1:9). Накратко, ако дяволът и неговите демони нямат власт над нас на земята, те не могат да имат такава никъде другаде. Теорията за митарствата противоречи на основни факти от духовния живот.

3.

В навечерието на Своето Разпятие, Господ е казал на учениците Си: Сега е съд над тоя свят; сега князът на тоя свят ще бъде изпъден вън. (Йоан 12:31). Така Иисус е бил издигнат на Кръста, за да бъде издигнат във въздуха, който се населява от дявола и неговото войнство (Йоан 12:32). По думите на св. Петър Хрисолог, “на Кръста Иисус е бил пленен от дявола”, но с това злото е било победено от Него, “Който въпреки смъртта Си… е отворил пътя за Неговите овце за да победят дявола и смъртта” (8)

До Второто Пришествие, обичайното място за душите на починалите е хадес в гръцкия език, или шеол в еврейския. Но не хадес на нашите предци. Ние си спомняме какво разпнатият Христос казва на разкаялия се разбойник до Него: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая (Лук. 23:43). Но в същия ден Спасителят слиза в хадес за да освободи неговите пленници, за да избави тези, които са повярвали на Словото Му.

Хадес е преходното състояние (не място) за повечето души до тогава. (9) Хадес е “моментът” на частния съд, където с някои изключения, всички мъртви “почиват”. Също както възкръсналия и възнесъл Се Христос, Божията Майка е освободена; те имат обожено тяло (10). Светиите живеят другаде, “в небесата”, но не “в рая” – “небесата на небесата”, защото те трябва да преминат през частния съд. Но как се случва “съдът”? според св. отци, “съдът” се случва в, и с помощта на собственото съзнание, не с помощта на “демоните”. В действителност цялата легалистична, “физична” концепция за съда подробно се отхвърля от светите отци. Всичко, което о. Серафим възприема и учи като част от “съда” е противоположно на ученията на великите църковни отци (11).

От друга гледна точка, хадес се разделя на “лоно Авраамово” или “рай” и “място на пламъка”, phlygos – не “огън”, pyr (Лук. 16:22-28). Понеже лоното Авраамово е предвкусване на вечното блаженство, което предстои, то понякога се нарича “рай”; и защото другото измерение на хадес, “мястото на мъчението”, предвещава безкрайно страдание, то често се приравнява с “ад” в християнската литература.

Къде е хадес? Според о. Роуз (който използва думите “ад” и “хадес” като взаимозаменящи се), той е “във вътрешността на земята” дори като “небе” над нея. “Разбира се, адът не е материален в смисъл, че лавата, която изтича, и която е под кората, е материална”, пише той. Нито е географско място. Без значение колко дълбоко копаем, колко високо летим, без “духовни очи” ние не можем да видим нито едно от тях.(12)

Любопитно е, че о.Серафим цитира св. Йоан Златоуст по отношение на локацията на “ада”.

Питаш къде е адът (хадес); но защо искаш да знаеш? Нужно ти е да знаеш, че адът (хадес) съществува, а не къде е скрит… По мое мнение, той се намира някъде отвъд целия свят… Нека не се опитваме да намерим мястото му, а как да го избегнем. (13)

Чрез неговото любопитно възприемане на духовния свят, ние разбираме как о. Серафим Роуз построява теорията си за митарствата в него.

4.

Заинтригуван от различни “руски мистици”, на които той е повярвал, че представят истинските и древни вярвания на православните, и стремейки се да подкрепи техните учения с универсални религиозни преживявания, о. Серафим е развил теорията си за задгробния живот, като изглежда, че той не е познавал гностическия и корен.

Пространството на гностическа система се разделя на три части: земята, “тартара” или ада под земята и горните небеса състоящи се от “небесната твърд” или физическа вселена, и отвъд нея е континиум от седем планетарни нива на съществуване, който в някои гностични системи, е обграден от дванадесетте зони на зодиака. (14)

В духовната сфера се намират небесни “наблюдателници” или “места за задържане” с техните “пазители на наблюдателните кули” или “пазители – митари”, които всички души, възлизащи към Бога, трябват да се срещнат. Те са принудени да претърпят пречистване, “изпитанието на везните”, върху които техните грехове се претеглят, като резултатът от него определя мястото на душата в Царството на Светлината. (15) Душата може да се възнесе към него, защото Христос вече е трасирал пътя. Ако душата успее да премине през “демоничните сфери”, както офитите-гностици ги наричат, то е заради “тайното познание (гносис)”, което Христос им е дал.

Ето, аз ще открия твоя откуп… Когато умреш… множество архонти ще те сграбчат… Когато ти кажат: “Къде отиваш?”, ти трябва да отговориш:”Към мястото, откъдето идвам…” Като отговориш по този начин, ти ще избегнеш техните нападения… (16).

В някои форми на гностицизма е необходимо да се знаят тайните имена на архонтите, като се твърди, че Христос ги е казал на Своите последователи. (17) Също така земните гностични общности подпомагат душата с молитвите си, ритуалите и тайнствата си. За гностическите мистични култове са важни също така, “службите за мъртвите”, принесени от семействата на умрелия на първия, третия, седмия и четиридесет и петия ден след погребението, а също така и на годишнината от неговата смърт. (18)

Напускането на митарствата, което една подобна помощ осигурява, е крайния акт на “освобождението” на душата. Това преживяване на душата в нейното възлизане към Бога е, според Ханс Йонас, “най-постоянния и общ елемент в иначе разнообразните (гностични) системи”. (19)

Теорията за митарствата на о. Серафим е модифицирана версия на (нео-) гностицизма. Бележките направени в “Душата след смъртта” трябва да ни доведат до предположението дали той разбира Православието като “гносис” нашепнат от Спасителя в ушите на апостолите; и дали той и неговите духовни водачи, специални личности – “духовни”, както гностиците ги наричат – са били посветени от Бог да донесат посланието на истината на невежите. По начина, по който Роуз разглежда литургията, тя, както в древния гностицизъм, помага на онези, които се стремят да достигнат Светлината, минавайки през редици от демони. (20)

Нека да обърнем вниманието си към Писанията за да открием, какво те разкриват относно теорията на о. Серафим.

БЕЛЕЖКИ:

1. Вж., Тридентски събор, 6-та сесия, Правило 30
2. The Soul After Death, стр. 136. Курсивът е за да се покаже, че о. Серафим отнема Съда от Бог и в частност го оставя в контрола на дявола и неговите слуги.
3. The Soul After Death, стр. 197-200, 264-268.
4. “Чистилището” може би също има своите корени в гностицизма, но няма начин да го докажем. Във всеки случай, това учение няма никакви “митарства” независимо от разнообразието на гностицизма.
5. Говорейки на ангелите, Христос заповядва (Пс. 23:9-10): “Подигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата! Кой е тоя Цар на славата? – Господ на силите, Той е Цар на славата.” Вж. Св. Ириней Лионски, Homily on the Burial of the Lord in The Lamentations for Matins of Holy and GreatSaturday,. прев. от Holy Transfiguration Monastery, Boston,1981, стр. 48). Светецът не споменава реакцията на ангелите при слизането на св. Йоан Кръстител в Хадес, където “Той извести дори на тези в хадес за Въплътилия се Бога” (Светилен тропар)
6. Institutes, III, 3
7. Ep. VIII ad Eust., 13.
8. Слово 42.
9. Св. Ириней, Haer. V, XXXI, 2 PG 7 1209 B.
10. Св. Йоан Дамаскин, Омилия 8, 12 PG 96 720A.
11. Вж, например, Св. Василий Велики, On The Holy Spirit, пар. 38 и пар. 40. Св. Кирил Йерусалимски, Catechetical Lectures, 18:14-15. Св. Василий Велики, Homily on Psalms, 33:4; 48:2. Това са ясни и преки изложения на учението. Има още много други.
12. The Soul After Death, стр. 139f.
13. Comm. On Romans 21:3-4 (вж. стр. 140). Има противоречие тук. Или “раят” и “адът” са “места” (възприемани духовно), едното под земята, а другото горе в небесата – където се намират митарствата – или не са. О. Серафим не може да приема и двете тези. Той не може да се съгласи със св. Йоан Златоуст, че те са “някъде” отвъд космоса и в същото време да твърди, че “раят със сигурност е над всяка една точка на земята, а адът е отдолу”, под нейната повърхност (вж. стр. 138).
14. Rudolph, K., Gnosis: the Nature and History of Gnosticism, прев. от R.L. Wilson, San Francisco, 1983, стр. 68f. Заедно с познатата вселена, към която Земята принадлежи, планетарната система и зодиакалните плоскости (нивата на съществуване вън от “небето” – общо 20) се обитават от злонамерени същества, понякога наричани “архонти” или “космократори” и т.н. (вж. J.Danielou, The Theology of Jewish Christianity (vol. 1), прев.от J.A. Baker, London, 1964, стр. 192). Двадесетте митарства и демоничните митари е точния брой, върку който о. Серафим настоява, че душата трябва да премине за да достигне рая (The Soul After Death, стр. 256). Цялата митология на митарствата идва директно от гностицизма.
15. Архиепископ Лазар забелязва, че появата на митарствата в руското религиозно изкуство, вкл. иконите на Страшния Съд, е “много късна и крайно ограничена”, не по-рано 16 век. Картината на ангел “с везни, които претеглят душите” е навлизане в руската иконография от окултната традиция на Запада, която по случайност има дълга история, достигайки до ерата на Ренесанса. Германия и Полша са разсадник на юдейската кабала и други форми на теософията (Парацелз, Якоб Бьоме, Ангелус Силезиус и др.), които се коренят в гностицизма ( вж. Z.V. David, “The Influence of Jacob Boehme on Russian Religious Thought”, Slavic Review XXI, 1 [1962], стр. 41-64). Техните писания и преводи на антична литература, като Египетската Книга на мъртвите, често имат илюстрации на “съдещи ангели” (вж. L. Puhalo, The Soul, the Body and Death. (Synaxis Press, Dewdney, B.C.) 1979, стр. 163, 174).
16. Rudolph, стр.171
17. Ориген, Contra Celsum, VII, 60, например.
18. Великата книга или Книгата на душите на мандеите, гностици от Ирак и Иран, се занимава с възлизането на душата “по пътя на смъртта” към пространството на Светлината. Тя съдържа химни, които се пеят по време на “Службата на мъртвите”. Както У. Форестър обяснява: “понеже пътуването на душата се провежда през опасни демонични сфери се изискват сигурни гаранции” като кръщението, печата, добрите дела, магическата сила на думите и ,разбира се, молитвите на общността (Gnosis: A Selection of Gnostic Textes (vol.2), прев. от R. McL. Wilson. Oxford, 1974, стр. 133). Затова е важно е да отбележим, правилното православно учение относно възпоменанието на починалите. О. Роуз се задоволява с гностическото обяснение и доктрина по предмета, и изглежда, че абсолютно не познава истинското православно учение, което е изразено в Правилата на Дванадесетте Апостоли (Кн.8, гл. 42), и от св. Симеон Солунски (Омилия за това, какво трябва да се направи за покойниците). О. Серафим също така се позовава върху Месалианска омилия за службите на третия, деветия и четиредесетия ден, погрешно приписвана на св. Макарий Египетски.
19. The Gnostic Religion: the Message of the Alien God and the Beginnings of Christianity, Boston, 1958, стр. 165
20. The Soul After Death, стр. 189-195.

превод от английски: Мартин Димитров

Следва