Свещените Писания относно митарствата

автор: о. Майкъл Азкул

(II глава от студията “Митът за въздушните митарства: неогностицизмът на о. Серафим Роуз“)

Четейки „Душата след смъртта“, човек не винаги може да каже кой превод на Писанието ползва Серафим Роуз. В повече от един случай, той не само признава интерпретацията на Писанията (екзегезата) на неговите „Руски мистици”, но наивно приема, че те обясняват Библията чрез авторитета на отците.

Библейската аргументация на въздушните митарства от о. Серафим Роуз, е абсолютно неточна. Той изглежда незаинтересован от контекста на стиховете и фразите, които извежда от Библията (и светите отци). Тези обвинения могат да бъдат доказани с няколко примера от тълкуването му на Писанията.

1.
„Учението за митарствата е учението на Църквата,” заявява епископ Игнатий Брянчанинов. „Не може да има никакво съмнение (подчертано в оригинала), че свети Апостол Павел говори за тях, когато той обявява, че християните трябва да се сражават с поднебесните духове на злобата (Ефес. 6:12). Ние откриваме това учение в най-древните Църковни предания и в църковните молитви.” Отец Серафим следва епископа в неговото обяснение на Апостолските думи като призив към Ефесяните и към всички християни за борба с демоните в този и следващия живот. (1)

Със същата стряскаща увереност, Роуз повтаря цитатите на Брянчанинов от отците, които, както може да се предполага, защитават теорията за въздушните митарства – свети Атанасий, Макарий, Исая Отшелник, Исихий, Григорий Двоеслов, Ефрем Сириец, Кирил Алексадрийски, Йоан Дамаскин и Йоан Златоуст. (2) В действителност, всеки един от тези цитати, които о. Серафим използва, може да бъде разбран като борба със злите духове в този свят, а не след смъртта. Отец Серафим постоянно и преднамерено смесва библейските власти във въздуха (Ефесяни 2:2) в нашата вселена с така наречените „въздушни митарства” от невидимите пространства. (3)

Какво всъщност се казва в Ефесяни 6:12  ? “Защото ние се борим не срещу плът и кръв, но срещу началствата, срещу властите, срещу управниците на тъмнината от този свят, срещу духовете на нечестието в небесните места.” Какъв е контекстът на шеста глава? Започвайки със стих 10:

Прочее, братя мои, усилвайте се в Господа и в мощта на силата Му; облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни, защото нашата борба не е против… Заради това приемете Божието всеоръжие, за да можете се възпротиви в лош ден и, като надвиете всичко, да устоите…

Как трябва да разбираме свети Павел? Свети Йоан Златоуст казва:

„Също така, защо той нарича дявола “князът” на този свят?Защото почти целия свят се е предал на него, и защото всички доброволно и съзнателно решиха да бъдат негови роби… „ ‘Според въздушните власти,‘ Павел казва, ‘и според духа.’ Тук апостолът отново има предвид, че сатана владее пространството под небесата, и това, че безтелесните князе са въздушните духове… Неговото царство е от този век, т.е., ще свърши с края на настоящия век. Чуйте какво казва в края на неговото послание, “Защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата” (Ефесяни 6:12). Той не иска като чуем за “светоуправници” да си помислим, че дяволът  е несътворен. Другаде Павел нарича извратеното време ‘лукав свят’ (Гал. 1:4). Защото ми се струва, че дяволът има господство под небето…“ (4)

Свети Григорий Богослов обобщава смисъла на Павловите призиви до християните така: „ Ние се борим с нещата по-долу, с цел да наследим славата по-горе. ” (5)

2.

„Добре известно е на православните християни”, твърди отец Серафим, „че човек може в действителност да се издигне над ограничението на телесната му природа и да пътува през невидимите пространства. Той споменава известното преживяване на апостол Павел:

Зная един човек в Христа, който преди четиринайсет години (с тяло ли, не зная; без тяло ли, не зная: Бог знае) беше грабнат и отнесен до трето небе. И зная тоя човек (с тяло ли, или без тяло, не зная: Бог знае), че беше грабнат и отнесен в рая и чу неизказани думи, които човек не може да изговори. (2 Коринтяни 12:2-4).

Няма нужда да “спекулираме” как “тялото може да стане достатъчно ефирно за да влезе в небесата (ако неговото преживяване всъщност е “с тяло”)”, размишлява о. Серафим, “или в какъв вид “финно тяло” душата може да е облечена при преживяване “извън тялото” – ако наистина подобни неща могат да бъдат узнати през този живот”. (6)

О. Серафим не обръща голямо внимание върху думите на св. Павел, нито се обръща в най-малка степен към това, което св. отци имат да кажат за това събитие. Ако беше го направил, той щеше да открие, че те се различават наистина радикално от интерпретацията, която еп. Игнатий и самият той предлагат. (вж. бел. 9 по-надолу). Какво е “трето небе”? Апостолът не казва. А раят? Не казва. Монахът от Платина заключава, че читателят ще ги възприеме като “небеса”, където праведните живеят във вечността. Забележете също, че св. Павел не споменава нищо за душата си, която да напуска тялото. Неговият екстаз е било преживяване, невъзможно да се обясни: логиката и петте чувства не могат да му кажат дали той е бил с тяло или извън тяло.

Наистина, тогава, о. Серафим не прави нищо друго освен да “спекулира” по въпроса. Първо, той желае да повярваме, че тялото е трябвало да бъде стане ефирно, ако св. Павел е влязъл всъщност в третото небе с него. Библейският текст не споменава нищо за промяна на тялото. Второ, о. Серафим представя теософската идея за ”ефирното тяло” – тяло, одуховотворено дотам, че може да отива на места, където иначе не може да ходи и да прави неща, което иначе не може да прави.

Душата, казва той, може би е била “облечена” в “ефирно тяло”, тяло, чиято материалност се е променила, за да позволи на св. Павел да влезе в “третото” небе и “рая”. Но ако душата е напуснала тялото, защо има нужда от друго такова? Св. Павел е можел да отиде навсякъде с тялото си, ако Бог го пожелае. Във всеки случай, нищо в посланието на Апостола не позволява на о. Роуз да си прави подобни фриволности с текста. Освен това, не един от св. отци на Църквата е дал точно обратното обяснение, което е в пълно противоречие с теософските спекулации на о. Серафим Роуз, но очевидно о. Серафим не е направил никакво истинско изследване по този въпрос и не се е потрудил да види какво е истинското учение на Църквата по въпроса. (7)

Как, например, св. Йоан Златоуст обяснява думите на св. Павел? Няма какво толкова да се обяснява:

„Дали е бил умът, което е бил взет или душата, докато тялото е било мъртво? Или тялото е било взето? Невъзможно е да се каже… защо той (Павел) е бил взет? Мисля, че за да не изглежа по-нискостоящ от другите апостоли. Те са били в Христовото обкръжение, Павел не е бил: затова той е бил взет в слава, “в рая…” (8).

Имало е много ясна цел за Павловото мимолетно виждане на славата, на Есхатона. Много малко хора, всъщност, са имали тази привилегия. И е напразна надеждата на о. Серафим, ако е очаквал да подкрепи теорията за митарствата описвайки свръхестественото преживяване на Апостола.

3.

Вашият противник, дяволът, – казва св. ап. Петър –  като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне” (1 Пет. 5:8). Според о. Серафим, това се случва “и през нашия земен живот, и след отделянето на душата от тялото”. Нататък той твърди: “Когато душата на християнина напусне земното си пребиваване, започва да се стреми през въздушните пространства към своята божествена родина, (9) демоните се стараят да го предотвратят и се стремят да намерят прилика с нея. Те желаят да завлекат душата в ада, който Бог е приготвил за дявола и неговите ангели (Мат. 25:41). “Така те действат чрез правото, което са получили”. (10)

О. Серафим си играе с очевидното значение на Свещените Писания. Нека да сложим стиха 1 Петр. 5:8 в контекст:

„Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне;противостойте му с твърда вяра, като знаете, че такива също страдания сполетяват и братята ви в света. А Бог на всяка благодат, който е призвал вас за вечната Си слава в Иисуса Христа, Сам, след кратковременното ви страдание, да ви усъвършенствува, утвърди, укрепи и направи непоколебими.“ (стихове 8-10)

Няма никакво извинение да се добавят думите “и през нашия земен живот, и след отделянето на душата от тялото”. О. Серафим няма право толкова лесно да подхвърля изречение, което му е изгодно – Така те действат (бел. прев. – съдиите на душата) чрез правото, което са получили. Кой е дал на злите духове това право? Бог? Това трябва да ни се покаже. Къде в Писанията или у отците е написано, че Бог е позволил на демоните да издигат митници за да съдят душите на праведните в тяхното възлизане към небесата?

О. Серафим (който копира еп. Игнатий Брянчанинов) още увеличава грешката, като свързва 1 Петр. 5:8 с думите на Господ в Матей 25:41, които, както Евангелието показва, се отнасят до състоянието на падналите ангели и грешниците след Последния Съд. Отново, нищо в текста не позволява на о. Серафим да рисува картина на падналите ангели, които “завличат” някого към ада. Те нямат такава власт нито сега, нито в деня на Страшния Съд. Само Бог има “правото” и “властта” да прославя или да осъжда (Откр. 20:14). Отците не казват нищо различно, което може да потвърди новаторската интерпретация на о. Серафим Роуз.

Чуйте св. Киприян Картагенски. Той предупреждава стадото си: “да е на стража и да се стреми с всички свои сили да отблъсква с внимателна и пълна бдителност  врага, яростен и хвърлящ стрелите срещу всяка част от нашето тяло, която може да бъде поразена и наранена, според ап. Петър, в неговото послание, където той предупреждава и наставлява, като казва: Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне.”

От специално значение за светеца са греховете на ревността и завистта, заради които самият дявол е загубил “знаменитото величие” на небесата. Киприян завършва словото си с думите: “Ние, които трябва винаги да Го удовлетворяваме в Неговото царство, трябва преди това да Му угодим в света”. (11)

По-надолу, светецът ще предупреди, че без водене на богоугоден живот, човек може да очаква, че в онзи страховит Ден, когато Синът Човешки ще дойде в славата Си да съди живи и мъртви, ще бъде хвърлен във вечен огън, който моят Отец е приготвил за дявола и неговите ангели. (Мат. 25:31-46). (12)

Ако претърсим подробно цялата Библия, няма да намерим и една посочка за митарствата; няма абсолютно никакви основания в Писанието за едно подобно учение. Изопачените интерпретации на о. Серафим Роуз върху Писанието демонстрират сериозно неразбиране на православната теология и св. отци. Само тези, които ги четат с очите на апостолската традиция ще открият тайните на божественото Слово. Едно нещо е сигурно; не са дяволът и неговите демони, които ще съдят спасените – Не знаете ли, че ангели ще съдим? (1 Кор. 6:3).

 ––––––––

Бележки:

  1. Творения (том 3), стр. 138. Цитирано в The Soul After Death, стр. 78f
  2. Пак там, стр. 79-83. Вж. също и други цитати на о. Серафим от отците (и Служебните книги на Църквата) в отговора му към “критиката” (разбирай – архиепископ Лазар Пухало). След това, той пише: “Някои от тези препратки, които ще се приложат, са частични и не представят цялото православно учение по въпроса. Това е очевидно, защото тези препратки към едно учение, с което аскетичните писатели и химнографи и техните читатели са вече запознати и което те приемат, и затова няма нужда да го “дефинираме” или да оправдаваме това учение всеки път, когато стане дума за него. (пак там, стр. 259-260). Удивително е, че о. Серафим Роуз прави подобни “квалификации” без никакъв срам в цялата си книга.
  3. “Митарството” е споменато в омилията In exitu animi (За напускането на душата), която грешно се приписва на св. Кирил. От нейното съдържание става ясно, че документът е от гностически източник (вж. Въведението на настоящото изследване).
  4. Коментар върху Ефесяни, Омилия 22:1; и Св. Григорий Нисийси, Against Eunomius II, 15 PG 45 569 BC; Св. Лъв Велики, Sermon on Lent 39 PL 54 265BC; Св. Амвросий, Послание LXXXV, и др.
  5. Apology (Oration 2), 17 PG 35 425C.
  6. The Soul After Death, стр. 107. Информирани сме също така, че еп. Игнатий е познава аскети от 19 век (стареца Василиск от Сибир и Схимонах Исая), “чиито души са напускали телата им по време на молитва”. И о. Серафим, и старецът му, изглеждат изцяло незапознати за многобройните отечески писания, които осъждат идеята за “преживявания извън тялото”, и определят подобни феномени като “демонични прелъстявания” и “фантазии”. Според св. отци, “преживяванията извън тялото” никога не са истински, но са само халюцинации и заблуди. Тази тема е открита в дълбочина и по дълбоко отечески начин в книгата Out of Body Experiences: the Orthodox Christian Teaching (Synaxis Press, Dewdney, B.C., 1994)

Крайно странно е, че о. Серафим толкова бързо приема като автентични теософските преживявания “извън тялото”, записани от модерната парапсихология. Някой може по същия начин да приеме ученията на Розенкройцерския Орден. Последните са “сатанински халюцинации”. Отново о. Серафим казва, че душите на тези свети мъже са напускали телата им, но няма цитат в “Душата след смъртта” от тях, и понеже подобни “преживявания” често се съобщават от шизофренични пациенти в психиатриите, можем да се запитаме за здравето на тези, които споделят такива преживявания. Между другото о. Серафим не ни казва дали тези аскети са минали през митарства в тяхното възнасяне.

  1.  Вж., например, Св. Йоан Златоуст, Омилия 24 върху 2 Коринтяни; Св. Атанасий Велики, Диспут трети срещу арианите, пар.47; Св. Григорий Палама, Триади, 1.3:5; 21; 2.1:44; 2.3:36-37 и много други. Що се отнася до ереста на “преживяванията извън тяло”, вж. книгата Out of Body Experiences: the Orthodox Christian Teaching Synaxis Press, 1994.
  2. Коментар върху 2 Коринтяни, Омилия 26:1-2
  3. Това е концепция, взаимствана директно от гностицизма. Идеята, че душата е предсъществуващ, божествен дух, който е станал пленник в последствие, и винаги търси да се “завърне в родината си” е основен елемент в манихейството и неговите разклонения. Възможно е, о. Серафим да не е осъзнал източника на своята доктрина, но това не е извинение. Той е бил задължен да знае, ако е имал намерението да го прокара като “учение на Църквата”.
  4. The Soul After Death, стр. 73-74. Както Роуз признава, тази интерпретация на 1 Петр. 5:8 е взета от еп. Игнатий Брянчанинов (Събрани творби, том 3, стр. 132-133)
  5. Трактат 10, За ревността и завистта, 1-3
  6. Трактат 12, Свидетелства срещу юдеите, кн. 3, i.

превод от английски: Мартин Димитров и Атанас Ваташки (т.1)

Следва

Advertisements

4 Comments on Свещените Писания относно митарствата

  1. Стоян Костов. // 24/05/2012 в 17:57 //

    Според мен има митарства.

  2. Знаем твоята позиция, но ако прочетеш честно и непредубедено материалите на о. Майкъл, които качихме до момента, ще се убедиш, че няма митарства.

  3. katerina // 26/05/2012 в 23:13 //

    Аз ги четох,непредубеденно,но не ме убеждават.А много бих искала,не ми се иска да се боря с демоните за душата си.Отец Стоян, ти се завърна във виртуалното пространство?Много се радвам!

  4. Мартин, благодаря за публикуването на този текст.Митарствата са гностическа ерес, която е абсурдна от християнска гледна точка. Това, че много православни вярват в тях показва само духовното крушение на едно „православие“, което се е откъснало от апостолската вяра и светоотеческото богословие в много по-голяма степен от самото протестанство.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: