Огнената река (V-та и VI-та точки)

автор: д-р Александър Каломирос

V

Така в езика на Свещените Писания, “справедлив” означава добър и любящ. Говорим за справедливите хора в Стария Завет. Това не означава, че те са били добри съдии, но че те са били добри и обичащи Бога хора. Когато казваме, че Бог е справедлив, ние нямаме предвид, че Той е добър съдия, Който знае как да наказва човеците справедливо според тежестта на престъпленията им, но напротив, имаме предвид, че Той е благ и любящ, прощаващ всички прегрешения и непослушания, и че Той иска да ни спаси с всички средства и никога не връща зло за зло (1). В първия том на “Добротолюбието” е поместен чудесен текст от св. Антоний, който трябва да ви прочета:

“Бог е добър, безстрастен и неизменен. Сега някой, който мисли, че е разумно и вярно да се твърди, че Бог не се променя, може също да попита как, в какъв случай, е възможно да се говори за Бог като радващ се на тези, които са добри и показващ милост към тези, които Го почитат, и като отвръщащ се от порочните и гневящ се на грешните хора. На това трябва да се отговори, че Бог нито се радва, нито започва да се гневи, понеже радостта и обидата са страсти; нито пък Той се подчинява на даровете на тези, които Го почитат, защото това ще рече, че Той клони към удоволствие. Не е правилно да се казва, че Божеството чувства удоволствие или недоволство от човешките състояния. Той е благ и само дарява благодат и никога не наранява, оставайки винаги същия. Ние хората, от друга страна, ако останем добри чрез уподобяване на Бога, сме свързани с Него, но ако станем зли като не се уподобяваме на Бога, ние се разделяме от Него. Живеейки в святост ние се прилепяме към Бога; но ставайки порочни, ние правим от Него наш враг. Не става дума за това, че Той започва да се гневи на нас по тираничен начин, но че именно нашите грехове са тези, които пречат на Бог да засияе в нас и ни излагат на  демоните, които ни измъчват. И ако чрез молитва и дела на милосърдие, ние постигнем освобождение от нашите грехове, това не означава, че сме надвили над Бога и сме Го накарали да Се промени, но че чрез делата и обръщането си към Божеството, ние сме излекували нашата порочност и така още веднъж изпитваме радост от Божията благост. Следователно да се каже, че Бог се отвръща от порочните е все едно да се каже, че слънцето се скрива от слепия.” (2) (Глава 150)

VI

Сега се надявам, че виждате как Бог е бил наклеветен от западната теология. Августин, Анселм, Тома Аквински и всички техни последователи са допринесли за тази “теологична” клевета. И те са основателите на западната теология, без значение дали става дума за папизъм или протестантство. Със сигурност тези теолози не казват категорично и ясно, че Бог е порочно и страстно същество. Те по-скоро считат Бог като окован от по-висша сила, от една мрачна и неумолима Принуда, подобно на тази, която е управлявала езическите божества. Тази Принуда Го задължава да връща зло за зло и не Му позволява да извини и да забрави злото, извършено срещу Неговата воля, докато не Му се предложи една безкрайна сатисфакция (в смисъл на “обезщетение” – бел. прев.)

Тук отваряме големия въпрос за езическото, елинското влияние върху християнството.

Езическият манталитет е в основата на всички ереси. Той е бил много силен на Изток, защото Изтокът е бил кръстопът на всички философски и религиозни течения. Но както четем в Новия Завет, “където грехът се намножава, благодатта изобилства в повече”. Така, че когато ересите са били в разцвета си, православието също е било в разцвет, и въпреки, че е било преследвано от властите на този свят, то винаги е излизало като победител. На Запад, напротив, езическите елински разбирания са влезли безпрепятствено, без да имат вид на ерес. Те са влезли чрез множество латински текстове, написани от Августин, епископ Ипонийски. Св. Йоан Касиан, който е живеел на Запад, е разбирал отровата в Августиновите учения и се е борил срещу тях. Но фактът, че книгите на Августин са били написани на латински и фактът, че са били изключително обемни, не е позволил тяхното изучаване от от отците на Църквата, и така те никога не са били осъдени както творбите на Ориген са били осъдени на Изток. Този факт им е позволил по-късно да упражнят силно влияние в западната мисъл и теология. На Запад, малко по малко, владеенето на гръцки език е намалявало и там текстовете на Августин са били единствените налични книги от древни времена написани на разбираем език. Така Западът възприел като християнско едно учение, което в много от своите аспекти е езическо. Разрастването на папо-цезаризма в Рим не е позволявало никаква здравословна реакция срещу това положение на нещата и така Западът е потънал в хуманистичната, езическа мисъл, която доминира и до ден днешен. (3)

Така от една страна имаме Изтока, който говори и пише на гръцки, останал в основата си Новия Израел с израелска мисъл и свещена традиция, и Запада от друга, който е забравил гръцкия език и е останал отрязан от Източната държава, наследил езическата елинистична мисъл и манталитет, оформил с тях едно изкривено християнско учение.

Всъщност, противопоставянето между православието и западното християнство не е нищо друго освен продължение на противопоставянето между Израел и Елада.

Никога не бива да забравяме, че отците на Църквата са считали себе си за истински духовни чеда на Авраам, че Църквата виждала себе си като Новия Израел и че православните хора, без значение дали са елини, руснаци, българи, сърби, румънци и т.н., са имали съзнание, че са като Натанаил, истински израилтяни, Божий народ. И докато това е било истинското съзнание на Източното християнство, Западът е ставал все повече отроче на езическите, хуманистични Елада и Рим.

 –––––––-

Бележки:

1. “И какво е милостиво сърце?” Това е сърце, горящо заради цялото творение, за хората, за птиците, за животните, за демоните и за всяко сътворено нещо; и при спомена и виждането им, от очите на милостивия човек се изливат изобилни сълзи. От силната и разпалена милост, която владее сърцето му и от великото си съчувствие, неговото сърце е смирено и той не може да понесе да чува или да вижда каквото и да е нараняване или малка тъга в творението. Поради тази причина той продължително принася молитви със сълзи, дори за неразумните зверове, за враговете на истината и за тези, които го нараняват, те да бъдат запазени и да получат милост. И по същия начин той дори се моли за сонма от демони заради своето велико съчувствие, което гори безпределно в сърцето му по подобие на Бога”. Св. Исаак Сирин, Омилия 81.
2. “Не Бог, Който е враждебен, но ние; защото Бог никога не е враждебен”. Св. Йоан Златоуст (PG 61, 478)
3. Вж. I.S. RWMANIDHS, TO PROPATORIKON AMARTHMA, (Athens, 1957).

превод от английски: Мартин Димитров, източник: orthodoxpress.org, първите 4 точки са преведени тук.

Следва