Бог като общение на любовта

автор: о. Николай Лудовикос

Тези думи – „да любите един другиго” – „ето, нова заповед Ви давам: да любите един другиго” – са всеобхватна заповед, която е такава, защото четем на друго място, че „…на тази заповед се крепи законът и пророците”: всичко води към там. Когато човек има любов, той има всичко: „и да говори езици, те ще замлъкнат; и да пророчествува, ще спре…” Само любовта ще остане завинаги – любовта, която е Божият начин на съществуване. Това е начинът, по който Бог познава Себе Си. Това е начинът, по който Той упражнява Своята свобода в самото Си съществуване. Защото, виждате, че Бог Отец не е владетел на другите (две) Личности; Той Ги желае единосъщни – Той ражда Единосъщен Син, от Него изхожда Единосъщен Дух. Бог не е тиранин. Това не са „Отца” и „Сина” (по отделно). Имаме Отца и Сина по начин, при който „Отца е в Сина”: „Аз съм в Отца, и Той е в Мене”. Следователно имаме свободата като любов. И също така свободата като любов, струяща навън… Той би могъл да бъде тиранин, но Той не е потисник…

Думата, която тук се използва за да се обясни това, е изразът „аналогия”. Св. Дионисий Ареопагит, св. Максим Изповедник и други отци казват, че начинът, по който Бог общува с хората е аналогичен. Какво означава „аналогичен”? Това означава, че Бог прави това, което прави, пропорционално на онова, от което човек се нуждае и на онова, което човекът е.  Крайният израз на това „пропорционално” е Въплъщението – разбирате ли? Бог влиза в човешките неща. Защо влиза? За да може да помогне на човека – това е нещото, от което човек има нужда. Това е нещото, от което той се нужде… човек няма нужда от заповеди. В обратния случай  Бог би стоял „отвън” – начинът, по който това се възприема в исляма – и би давал заповеди отгоре.

Тук нямаме заповеди. Какво имаме? Имаме влизането на Първородния в света. Бог идва при нас и приема. Какво приема? Мен, моята смърт, моето неразумие, това, което съм аз днес… това грешно тяло – но не самия грях – само намерението. С изключение на това, че Неговото намерение е свободно от греха. Все пак последиците от греха (смъртта и тлението, на които аз съм подложен) са това, което Той приема.

Що за саможертва е това? „Той, Който не може да бъде побран в нищо, се побира в плът”. Защо? Това означава, че Той влиза „пропорционално”, заради любовта Си, в моите затруднения, в състоянието на моето падение. Ако някой може да разбере тези неща, представяте ли си колко много би обикнал Бога? Ако той започне да разбира просто колко величествени са тези неща? Въплъщението не би било необходимо. Просто бихме могли да се задоволим с небесен владетел, по начина по който е било в Стария Завет… по начина, по който е в Корана и (по начина, по който) ни се казва от ислямистите в наши дни (старецът знае, че съм поканен да участвам в християнско-ислямския диалог), че те не могат да възприемат, че Въплъщението се е случило… Представяте ли си какво ужасно нещо е това? Свят без Въплъщението е свят без Бога; това е свят, в който Бог е просто проекция на диктатор. Ето такъв би бил Бог при това положение… Той въобще не би се обезпокоил…

Какво правите с вашето дете (ако приемем, че имате дете)? Не му ли помагате първо да върви на четири крака? Не е ли така? Първо го носите на ръце – носите го, не му заповядвате да върви – и също така го храните с мляко. След това какво му давате?Пюрета. Който от вас има деца знае как продължава историята… отрочето след това пълзи на четири крака, и вие, вместо да го обезкуражавате, му казвате: „Опитай се да ходиш! Да! Това е чудесно! Хайде!” После то ще застане на двата си крака и вие ще сте там за да го хванете и да го държите и може би детето ще стане шампион и ще може да бяга 100 метра спринт – да кажем – за 10 секунди. По същество, това, което правите е САМО да му помагате. Така, това прави и Бог. Той влиза в човешките обстоятелства, в неговия живот и става като него. Виждали сте как всички родители стават глупави мама и татко, и ако не станат, те може би са болни в душите си… ако и двамата родители и детето не… ако не играете с детето си  и не се търкаляте в тревата с детето си, нали? Вашето дете няма да бъде НАРЕД, ако вие не влезете в живота му – детето ще има психологични проблеми утре, а вие вече имате такива.

Така може да видите, че става въпрос за същото, което прави и Бог. Това е Въплъщението; това е истинската любов. Да обичаш на дело е като … добре …. не можем напълно да си представим какво е това, защото доколкото можем да обичаме – да кажем – кучетата, вие ще откажете да станете, и куче, и човек  едновременно, за да помогнете на кучетата отвътре, и по този начин да ги поведете към освобождение. Виждате ли какво казвам тук? Това е велико нещо. Това е любовта – любовта доказана чрез делата ни – и тази любов е наистина велико нещо. ТОВА е любовта, която Бог също иска от нас.

С други думи, това е любовта, която по дефиниция ще влезе. Ще влезе къде? В грижите на другия. Това е любовта, която ще влезе в проблемите на другия. Тя няма да ги остави отвън. Ето защо ние нямаме любов… Аз самият, който ви говоря, нямам такава любов… не само вие, никой от нас… това е нашата болест. Имаме нужда да разберем какъв е Бог и как Бог обича, за да навлезем постепенно в тази любов.

превод от английски: Мартин Димитров, източник: http://oodegr.com