Огнената река (VII, VIII, IX и X точки)

aвтор: д-р Александър Каломирос

VII

Какви са били основните характеристики на тази разлика между Израил и езичеството? Приковавам вниманието ви към този много важен въпрос.

Израил вярва в Бога.

Езичеството вярва в творението. Това ще рече, че в езичеството творението се обожествява. За езичниците, Бог и творението са едно и също нещо. Бог е безличностен, олицетворява се в множество богове.

Израил (и когато казваме “Израил” имаме впредвид истинския Израил, духовните синове на Авраам, тези, в които е вярата, дадена им от Бог на избрания народ – не тези, които са изоставили тази вяра; Истинските синове на Авраам са Църквата на Христа, а не тези плътски потомци, юдейската раса), Израил знае, че Бог и творението са два радикално различни начина на съществуване: O WN, Съществуващия, Единствено Съществуващия, това е значението на буквата ‘O.(1)

Творението, напротив, то няма самосъществуване. То тотално зависи от Божията воля. То съществува само доколкото Бог желае да съществува. То не е вечно. То няма съществуване. То е било нула, било е абсолютно нищо.(2) Сътворено е от нищото. Само по себе си няма сили за съществуване; държи се в съществуване от Божията енергия. Ако тази любяща Енергия на Бога някога престане, творението и всички сътворени същества, мислещи и немислещи, разумни и неразумни, ще изчезнат в несъществуване. Ние знаем, че Божията любов към Неговото творение е вечна. Знаем от Него, че Той никога няма да ни остави да изпаднем в несъществуването, от което Той ни е извикал към живот. Това е нашата надежда и Бог е верен в Своите обещания. Ние, сътворените същества, ангелите и хората, ще живеем във вечността, не защото имаме в нас силата на вечността, но защото това е волята на Бог, Който ни обича. Сами по себе си, ние сме нищо. Ние нямаме и най-малката енергия на живот и съществуване в нашата природа; това, което имаме идва изцяло от Бог; нищо не е наше. Ние сме земна пръст и сме го забравили, Бог по Своята милост ни е позволил да станем това, което сме, за да останем смирени и да имаме точното знание за нашето нищожество.(3) “Бог – казва св. Йоан Дамаскин на друго място – може да прави всичко, каквото пожелае при все, че Той не желае всички неща, които може да направи – понеже Той може да разруши творението, но Той не иска да го направи (пак там. I, 14) (4).

Във Великия требник (Венеция, 1862), една фундаментална литургична книга на Църквата, ние четем:

“О, Боже, Великий и Всемогъщи, Ти, Който единствено си безсмъртен” (7-ма молитва на Вечернята, стр. 15)

“Ти, Който единствено си животворящ по природа… О, единствено Безсмъртний” (5-та песен от Погребалния канон за покойни, стр. 410).

“Ти единствено си безсмъртен” (410)

“Единственият, Който е безсмъртен заради божествената Си природа” (1-ва песен от Погребалния канон за покойни, стр. 471)

Това е вярата на Израил.

Какво е учението на езичеството? Езичеството е последица от загубата на контакт с Бога. Множеството грехове на човечеството са направили хората неспособни да получават божествената светлина и да имат някаква връзка с Живия Бог. Последицата е била да се счита като божествено творението, което те са виждали пред тях всеки ден.

Езичеството счита творението като нещо съществуващо само по себе си и безсмъртно, нещо, което винаги е съществувало и винаги ще съществува. В езичеството боговете са част от творението. Те не са го създали от нищо, те само са оформили съществуващата материя. Материята може да приема различни форми. Формите се появяват и изчезват, но материята сама по себе си е вечна. Ангелите, демоните и душите на хората са истинските богове. Вечни според природата си, както и самата материя, те са все пак по-високо от материята. Те могат да приемат различни материални форми като следствие от материалното съществуване, но те си остават в същността си духовни.

Така виждаме две фундаментали характеристики на езичеството: 1. приписване характеристиките на божественост на цялото творение, които са: вечност, безсмъртие, самостоятелно съществуване. 2. разграничаване между духовното и материалното и антагонизъм между двете като нещо висше и нещо низше.

Езичеството и хуманизмът са едно и също нещо. В езичеството, човекът е бог, защото е вечен по природа. Ето защо езичеството е винаги надменно. Това е нарцисизъм. Това е само-обожествяване. В Елада, боговете са имали човешки характеристики. Елинската религия е била езическото обожествяване на човека. Душата на човека се е считала като истинското му същество и е била безсмъртна по природа.

Така виждаме, че в езичеството дяволът е успял да създаде универсалното вярване, че хората са богове и нямат нужда от Бога. Ето защо гордостта е била толкова висока в Елада и смирението е било неприемливо. В своята творба Никомахова етика, Аристотел пише следните думи: “Да не се отвръща на обидите е признак за един жалък и робски човек”. Човекът, който е бил убеден от дявола да му повярва в грешката, че неговата душа е вечна по природа, никога не може да бъде смирен и никога не може наистина да повярва в Бога, защото той не се нуждае от Бога, бидейки сам бог, както неговата грешка го кара да вярва.

Ето защо, от самото начало, Отците на Църквата, разбирайки опасността от тази глупава грешка са предупреждавали християните за този факт, както св. Ириней казва: “Учението, че душата на човека е природно безсмъртна е от дявола” (Доказателство за апостолското учение, III, 20.1). Намираме същото предупреждение и у св. Юстин (Разговор с Трифон 6.1-2), у Теофил Антиохийски (До Автолик 2. 97), у Тациан (До елините 13), и т.н.

Св. Юстин обяснява фундаменталния атеизъм, който съществува във вярването за природната вечност и безсмъртие на човешката душа. Той пише: “Има някои други, които като са предположили, че душата е безсмъртна и нематериална, вярват, че въпреки извършеното зло, те нямат да претърпят наказание (защото това, което е нематериално е също и безчувствено), и че душата, вследствие на своето безсмъртие, няма никаква нужда от Бога.” (Разговор с Трифон 1).

Езичеството е невежество за истинския Бог, погрешно вярване, че Неговото творение е божествено, че е наистина бог. Този бог, обаче, който е Природата, е безлична, сляпа сила, която е над всички лични богове и се нарича Принуда (anagkh). Всъщност, тази Принуда е проекцията на човешките причини, във вид на една математическа необходимост управляваща света, Тя е проекция на рационализма върху природата. Тази рационалистична Принуда е истинският, върховният сляп бог на езичниците. Езическите богове са част от света и те са безсмъртни заради безсмъртието на природата, която е тяхната същност. В това езическо схващане, човекът също е бог като другите, защото за езичниците истинският човек е само душа (5) и те вярват, че душата на човека е безсмъртна сама по себе си, понеже е част от същността на вселената, която се счита за безсмъртна сама по себе си и самостоятелно съществуваща. Така човекът също е бог и е мярка за всички неща.

Но боговете не са свободни. Те се управляват от Принудата, която е безлична.

VIII

Именно езическият начин на мислене е бил примесен с християнското учение от различни ереси. Това е, което се е случило също на Запад. Там са започнали да правят разграничение не между Бог и Неговото творение, но между дух и материя. (6). Започнали са да мислят за човешката душа като за вечна сама по себе си и са започнали да считат състоянието на човека след смъртта не като заспиване в Божиите ръце, но като истинския живот на човека (7), при което възкресението от мъртвите няма какво да добави и дори нуждата от възкресение е съмнителна. Празникът на Възкресението на нашия Господ, който е кулминацията на всички празници в Православието, започнал да остава на второ място, защото нуждата от него е била неразбираема за западните християни по подобие на атиняните, които чули проповедта на апостол Павел.

Но това, което по-важно за нашата тема е, че те са започнали да чувстват, че Бог е субект на Принудата, на тази рационалистична Принуда, която не е нищо друго освен човешка логика. Те Го провъзгласяват като неспособен да влезе в контакт с низши същества като хората, защото техните рационалистични, философски концепции не са го позволявали, и това е именно вярването, което е било в основата на исихастките спорове; то вече е било започнало с Августин, който е учел, че не Бог е говорил на Моисей, но вместо това е било ангел.

Именно в този контекст на Принудата, на която дори боговете се подчиняват, ние трябва да разбираме западната юридическа концепция за Божията справедливост. Било е необходимо Бог да накаже човешкото непослушание. Било е невъзможно за Него да прости; една по-висша Принуда е изисквала отмъщение. Дори ако Бог наистина е добър и любящ, Той не е бил способен да действа любящо. Той е бил задължен да действа противно на Своята любов; единствено нещо, което Той е можел да стори за да спаси човечеството, е било да накаже Сина Си вместо хората, и по този начин Принудата е щяла да бъде удовлетворена.

IX

Това е триумфът на елинистичната мисъл в християнството. Като елин, Ориген е достигнал до същите изводи. Бог е съдия по принуда. Той е бил задължен да наказва, да отмъщава, да изпраща хората в ада. Адът е Божие творение. Това е наказание изисквано от справедливостта. Това изискване на справедливостта е било необходимост. Бог е бил принуден да му се подчини. Не Му се е разрешило да прости. Имало е по-висша сила, Принуда, която не Му е разрешила да обича безусловно.

Все пак Ориген е бил християнин и е знаел, че Бог е пълен с любов. Как е възможно да се приеме един любящ Бог, Който държи хората във вечно мъчение? Ако Бог е причината за ада, по необходимост тогава той трябва да има и край, иначе не можем да приемем, че Бог е добър и любящ. Тази юридическа концепция за Бога като инструмент на една по-висша, безлична сила или божество наречено Принуда, води логично до апокатастасис, “възстановяването на всички неща и разрушаването на ада”, иначе трябва да признаем, че Бог е жесток.

Езическото елинско мислене не е могло да разбере, че причината за ада не е Бог, но Неговите логични създания. Ако Бог не беше наистина свободен, защото се подчинява на Принудата, как биха могли Неговите създания да бъдат свободни? Бог не би могъл да даде нещо, което Той Самият не притежава. Още повече, че езическото елинско мислене не е могло да възприеме безкористната любов. Обаче свободата е най-високият дар, който Бог е можел да даде на творението, защото свободата прави логичните създания подобни на Бога. Това е било неразбираем подарък за езичниците елини. Те не са могли да си представят творение, което може да каже “не” на всемогъщия Бог. Ако Бог е всемогъщ, творенията не биха могли да Му кажат “не”. Следователно ако Бог е дал на хората Своята благодат, хората не биха могли да я отхвърлят. В противен случай Бог не би бил всемогъщ. Ако приемем, че Бог е всемогъщ, тогава Неговата благодат трябва да бъде неустоима. Хората не могат да избягат от нея. Това означава, че тези хора, които са лишени от Божията благодат са лишени, защото Бог не им е дал Своята благодат. Следователно загубата на Божията благодат, която е вечна, духовна смърт, с други думи, ад, е всъщност акт изцяло зависещ от Бога. Бог е Този, Който наказва тези хора като ги лишава от Своята благодат, като не им позволява тя да изгрее над тях. Следователно Бог е причината за вечната, духовната смърт на тези, които са проклети. Проклятието е акт на Бога, акт на Божията справедливост, акт на необходимостта и жестокостта. Като резултат Ориген е учел, че ако искаме да останем християни, ако искаме да продължим да вярваме, че Бог наистина е добър, трябва да вярваме, че адът не е вечен, но ще има край, въпреки всичко, което е написано в Свещените Писания и това, в което християните вярват. Това е фаталното, съвършено логичното заключение. Ако Бог е причината за ада, адът трябва да има край, ако не – Бог е един зъл Бог.

Х

Ориген и всички рационалисти, които са като него, не е бил способен да разбере, че приемането или отхвърлянето на Божията благодат зависят изцяло от разумните създания; че Бог, както слънцето, никога не спира да грее върху добри или грешни; че разумните създания са тези, които в крайна сметка, са изцяло свободни да приемат или отхвърлят тази благодат и любов; и че Бог в Своята истинска любов не принуждава Своите създания да Го приемат, но уважава абсолютно тяхното свободно решение. (8) Той не оттегля Своята благодат и любов, но отношението на логичните създания спрямо тази неспираща благодат и любов е разликата между рая и ада. Тези, които обичат Бога са щастливи с Него, тези, които Го мразят са изключително окаяни като са задължени да живеят в Неговото присъствие, и няма никакво място, където някой може да избяга от любящото вездесъщие на Бога.

Раят и адът зависят от това, как ние ще приемем Божията любов. Ще отвърнем ли с любов на любовта или ще отговорим на Неговата любов с омраза? Това е критичната разлика. И тази разлика зависи изцяло от нас, от нашата свобода, от нашия съкровен свободен избор, от съвършено свободното поведение, което не се влияе от външните условия или вътрешните фактори на нашата материална и психологическа природа, защото това не е външен акт, но е вътрешно поведение, което идва от дълбочината на нашето сърце, обусловено не от нашите грехове, а от начина по който, ние мислим за греховете си, както ясно се вижда в случая на митарая и фарисея и в случая на двамата разбойници разпнати заедно с Христа. Тази свобода, този избор, това вътрешно поведение по отношение на нашия Създател е съкровенната същност на нашата вечна личност, това е най-пълната от нашите характеристики, това е, което ни прави това, което сме, това е вечното ни лице – светло или тъмно, любящо или мразещо.

Не, братя мои, за наше нещастие, раят или адът не зависят от Бог. Ако зависеха от Бог, ние нямаше от какво да се страхуваме. Няма за какво да се страхуваме от Любовта. Но това не зависи от Бог. Зависи изцяло от нас, и там е цялата трагедия. Бог иска от нас да бъдем Негов образ, вечно свободни. Той ни уважава абсолютно. Това е любов. Без уважение, не можем да говорим за любов. Ние сме хора, защото сме свободни. Ако не бяхме свободни, щяхме да бъдем умни животни, не хора. Бог никога няма да си вземе обратно този дар на свободата, която ни прави това, което сме. Това означава, че ние винаги ще бъдем това, което искаме да бъдем, приятели или врагове на Бога, и там няма да има промяна в нашата същност. В този живот, има дълбоки или повърхностни промени в нашия живот, в нашия характер, в нашите вярвания, но всички тези промени са само израз на времето в нашата най-дълбока вечна същност. Тази дълбока вечна същност е вечна, с цялото значение на думата. Ето защо раят и адът са също вечни. Там няма промяна в това, което наистина сме. Нашите временни характеристики и нашата история в живота зависят от много външни неща, които отминават със смъртта, но нашата истинска личност не е външна и не зависи от  променливите и изчезващи неща. Тя остава с нас, когато спим в гроба и ще бъде нашето истинско лице при възкресението. Тя е вечна.

––––––––––––––––––

Бележки:

  1. “И така, вярваме в един Бог, едно начало, безначално, несъздадено, неродено, нетленно, а освен това и безсмъртно, вечно, безкрайно, неописуемо, безпределно, всемогъщо, просто, несложно, безтелесно, непреходно, безстрастно, неизменяемо и непроменящо се невидимо, извор на добротата и правдата, умствена и непристъпна светлина, с нищо непреодолима и измервана само със собствената Си воля сила – защото може да върши всичко, което поиска; по могъщество – Създател на всички видими и невидими създания, съдържащо и съхраняващо всичко, промислящо за всичко, властващо, началстващо и царуващо над всичко с безкрайно и безсмъртно царство, нямащо никакъв съперник, изпълващо всичко, необхващано от нищо, но всеобхващащо, съдържащо и превъзхождащо всичко, проникващо, без да се оскверни, във всички същности, съществуващо далеч от всичко и отдалечено от всяко същество като надсъществуващо и съществуващо над всичко, пребожествено, преблаго, превъзхождащо пълнотата, избиращо всички началства и чинове, намиращо се над всяко началство и чин, над същността и живота, и словото, и мисълта; в могъщество, което е самата светлина, самата благост, самият живот, самата същност, тъй като то не от някого другиго има своето битие или каквото и да е от онова, което има, а само е източник на битие за онова, което съществува: източник на живот – за всичко живеещо, на разум – за всичко разумно, причина за всички блага за всички същества; с могъщество, знаещо всичко преди раждането му; с една същност, едно Божество, една сила, една воля, едно действие, едно начало, една власт, едно господство, едно царство, в три съвършени Ипостаси и познаваемо, и приветствано с един поклон, и представляващо обект както на вяра, така и на поклонение от страна на всяко разумно създание; в Ипостаси, неслитно съединени и неразделно различавани, което е и непостижимо – в Отец и Син, и Свети Дух, в името на Който се и кръстихме, защото Господ заповяда на апостолите да кръщават така: като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа (Мат. 28:19)” Св. Йоан Дамаскин, Точно изложение на Православната вяра 1.8
  1. “Той е творил без материя.” Св. Йоан Златоуст (PG 59.308)
  1. Св. Йоан Дамаскин, пак там 1.14
  1. Св. Йоан Дамаскин, пак там. 1.8
  1. “Душата без тяло не може да направи нищо, нито добро, нито зло. Виденията, които някои имат относно тези неща, които са там им се дават от Бог като милост за тяхна полза. Също както лирата си остава ненужна и тиха, когато няма кой да свири на нея, така душата и тялото, когато са разделени, не могат да направят нищо.”
  1. “Защото всяко от тези, според вида си, е тяло, без значение дали е ангел, или душа, или дявол. Все пак те са финни, безшумни по същност, характер и образ според финността на техните съответни природи, те са финни тела”. Св. Макарий Велики, Петдесет духовни омилии, 4.9
  1. “Нека да отидем и да видим в гробовете, че човекът е голи кости, храна за червеите и смрад.” Велик требник, (Венеция, 1862), стр. 415. “Защото също както светлината, когато залязва привечер не се губи, така и на човека гробът е даден сякаш като залез; така обаче той остава там до зората на възкресението”. Св. Йоан Златоуст
  1. “Този, който обвинява Създателя, че не ни е направил безгрешни по природа, не прави нищо друго освен да поставя неразумната природа над разумната.”. Св. Василий Велики, EPE, 7, 110.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: