Евхаристията като царствено Тайнство

aвтор: протопр. Михаил Кардамакис

 1.      Евхаристията – Тайнството на Църквата

Тайнството Евхаристия е Светая Светих на Православието. Без него  не само нашето литургично богослужение се принизява до магически ритуал и неопределена религиозна проява, но и църковният живот и дякония губят своя център и цел и се изопачават в обикновени случки по човешката и социална повърхност, в идеологически и културни проекти.

В сърцевината на Църквата и нейната Литургия не властват някакви психологически, емоционални и благочестиви импулси, а се извършва едното и същевременно трояко Тайнство: Тайнството на Бога, на човека и на света[1]. Светата Евхаристия, чрез която живеем реалността на св. Причастие, върхът на троичната любов, тоест на срещата на общността на вярващите с възкръсналия Господ, „възпоменаването” на  Възкресението и неговото най-пряко преживяване, което прави от събранието на верните „събрание на безсмъртни”[2], е царственото Тайнство, център и цел на всички църковни Тайнства, Тайнство на Тайнствата. „Всички Тайнства и светотайнствени действия в пространството на Църквата се отнасят и в крайна сметка се свързват с Тайнството Евхаристия. Тяхното първоначално формиране  реално е станало в рамките на св. Литургия”[3].

Евхаристията е Тайнството на Църквата. Няма аспект от съществуването, нито елемент от вярата на Църквата, който да няма пряка или непряка връзка с Евхаристията. Целият нейн живот и дело тръгват от Евхаристията и завършват в нея. Църквата е реално живо и дейна там, където се служи св. Евхаристия. „Този „светотайнствен реализъм”, тоест реалността на Тайнството Евхаристия в Църквата и нейното извършване от Христос, Който присъства сред Църквата, обяснява и правилното място, което е било дадено на Тайнството Евхаристия в Църквата. То е извор и корен на нашето духовното съществуване. . .То е това, чрез което Църквата продължава да съществува през вековете като пространството за спасението на човеците. То е голямото християнско свидетелство за новото общение, която се осъществява в изкупената общност, в тялото на Изкупителя”[4]. Ако делото на дявола е разделението, рушенето на единството, фрагментирането, изолацията, отчуждението, преизподнята и адът, делото на Христос е помирението и единството, общението с живота и царството на любовта,  което конкретно се осъществява чрез Евхаристията[5]; защото тя е Тайнството на възглавяването на многото в едно в Христос, по образа на троичното общение, на единството сред безкрая на личностите.

„Евхаристията се поставя именно в сърцевината на Църквата и се открива като движещата сила на единството, което е било възвестено, дарено и преживяно.  Тя задейства същностното участие в целия Христос и това дело – обединяващо по своята същност –  прави онези, които се причастяват, ологосени, охристовени личности, хранещи се с Неговата същност – любовта, „нетленната любов”[6]. С други думи, тя е светотайнственият акт на изпълването, откриването и осъществяването на Църквата.  Евхаристията е „Църквата в развиващата се и нарастваща „пълнота” на Христос, защото Църквата нараства и се развива именно „в Тайнствата”, чрез Тайнствата“. При всяко извършване на св. Евхаристия цялата Църква по духовен начин взема невидимо, но именно затова и реално участие. При всяко нейно извършване  войнстващата и тържествуващата Църква присъстват в неразделно единство.  Това единство – бидейки Божий дар –се простира не само в едно безкрайно пространство, но също и в (безкрайно) време, тоест то обхваща всички поколения и епохи. . . В този смисъл, Евхаристията е Тайнството на Църквата, или за да бъдем по-точни, Тайнството на „целия Христос”[7].

2.      Общностният харктер на Евхаристията

Евхаристията е литургичното изобразяване и преживяване на спасителния Божия Промисъл; Светата Евхаристия е обобщение на тайната на божествената икономия и нейно постоянно присъствие в Църквата[8]. Тя представлява възглавяване, явяване и продължаване на делото на спасението в Христос, на откровението и на изкупителното дело на Христос в пространството и времето. Тя е тайнствено въплъщение, представяне и продължение на пълнотата на божествените истини и на божествените събития на спасението, начин и изобразяване на божественото действие в Църквата и света, съзнанието за благодатта и признаването на спасителното Божие дело в историята[9]. Тя е не само Тайнството на жертвата и Кръста, но и на цялата история на спасението, затова и нейното значение се състои не толкова в повторението на Голготската жертва, колкото в нашата среща с живия и възкръснал Господ[10]. Тя е Тайнството на изкуплението в неговия най-висш смисъл, Тайнството, чрез което  се явява и предава дареният чрез Христос нов живот. Тя е доказателство за Новия Завет, който се е осъществил чрез единението  между божествената и човешката природа в личността на Христос и въвеждането на очистената чрез Неговата кръв човешката природа в сферата на живота на Света Троица[11].

Дар и плод на Евхаристията е единението на човека с Христос и участието му в Неговото Царство[12]. Това е любовното общение на тялото на Църквата, и всеки нейн член, с нейната Глава, Христос. Това общение изпълва вярващите с такава пълнота, че Евхаристията става съвършеното и окончателно Тайнство, „пределът на живота”, върхът на нашите стремежи, „където няма къде повече да се ходи или какво да се добави”[13].Евхаристията е Тайнството на пълнота на общението на вярващия с разпънатия и възкръснал Господ, на съчетаването между тварното и Нетварния. Тя е благодатта на възхождането на човека и света към Бога, на освещаването и преобразяването на целия живот и свят, началото и средството за спасението и обожението на човека и света.

Тя е откриването на божествената любов и съ-единение на тварната вселена, нейното възстановяване и обезтленяване чрез животворното пришествие на Светия Дух, Който обединява всичко с Бога.  В и чрез Тайнството Евхаристия целият тварен свят се претворява в скиния на божествената слава, в икона, където всяка твар преоткрива своето литургично предназначение -да бъде „смирена, но бляскава част от теофанията”[14]. Евхаристията е теофания и преобразява света в теофания. Тя е троична теофания, защото „извършването на евхаристийното Тайнство представлява откриване на троичната икономия: Отец благоволи за жертвата на Сина и я приема, Синът принася и се принася в нея и Пресветият Дух я освещава и усъвършенства”[15]. Тя е Тайнството, което претворява всемира в троична теофания, в общение с троичния живот и любов, в благодарение и слава на Отца и Сина и Светия Дух.

Евхаристията е не само общение с Бога, но и център на събранието, на общността, на единството, знак за помирение, сприятеляване и мир на вярващите помежду им.  Чрез участието си в пречистите и безсмъртни Христови тайни вярващите се изпълват с огън и се обожават, стават нетленни и безсмъртни, тайнствено се съединяват с Господа и се оживотворяват, стават богоносци, христоносци, духоносци, „съ-телесници и съ-кръвници Христови”[16]. Това преобразяване и божествена пълнота се изразява в преодоляването на различията, разделенията и противопоставянията и в свързването на човеците с несравнимо по-мощни връзки от плътските и светски връзки, факт, който води до изграждането на общността на светиите. Тайнството Евхаристия, освободено от своя индивидуалистично-пиетистичен смисъл и разглеждано  чрез своето реално сотириологично значение, е страшното Тайнство на унищожаването на демоничните сили и на тяхното разделително дело. Тя е страшното Тайнство на реалното присъствие и светост на Христос, Който лишава сатаната от неговата власт над света и възглавява всичко в Църквата: „събирайте се по-често за благодарение (Евхаристия) към Бога”[17].

С други думи, въпреки че Евхаристията неизменно е насочена към Бога, същевременно тя е израз на човешкото братство и общение, на истинското общуване и социалност. Чрез Евхаристията ние ставаме братя не просто и неопределено, а с една душа  и едно сърце, човеци, които знаят как да живеят чрез възпламеняването  на любовта и  как всичко, което притежават, да бъде общо[18]. Чрез извършването на божествената Евхаристия „ се научаваме да обичаме. Тя не е струпване на тълпа, а взаимно проникване на влюбени лица. Всички се намират във всички. . . Тя не е сбиране на хора по отношение на някаква стриктна програма, план, възприятие, занимание или задача. . . Общението с живота  в Христос (Литургията) ни събира и  съединява в горницата. . . Ние сме заедно с нашите  братя в Христос не като сме струпани на някакво място, а чрез това да се радваме в Христа Иисуса на нашия живот „на всяко място на Неговото владичество”[19]. Именно това евхаристийно общение на живота с Христос „определя и евхаристийния характер на духовния живот, защото реално този живот се храни, нараства и усъвършенства само чрез Евхаристията.  Непрестанното общение с Христос и Неговото Тяло – с хората в евхаристийното Тайнство, става напълно положително възрастване. . . Всичко, което участва в Бога, в Който съществува „Да!” (в сатаната  съществува само „Не!”), изповядва това „Да!” спрямо целия живот, спрямо битието”[20]. Ако отхвърлим това участие, (тогава) се намираме в отчайващо негативно, нищожно, мъртво място, в място, където вместо живота съществува смъртта, вместо чудото на живота –  трагедията, вместо трагичната дълбочина на духовния живот –  изопачението.

Светата Евхаристия е трапезата на пълнотата на живота, на осъществяването на човешката общност, тоест акт на съграждането на Църквата във връзката и  общението на хората с Христос.  Става въпрос за социологическата страна на Евхаристията на чисто човешко равнище. Когато тази страна се пренебрегва или отхвърля, тогава сотириологичното значение на Въплъщението се похулва и уязвява, а антропологичната величина на Христовия кеносис се презира и принизява. Евхаристията като възможност и израз на човешкото братство и единство представлява първообраз за всяко човешко общество и извор за всяка социология. Тя представлява отговор спрямо псевдосоциалността и анти-социалността на нашите времена, спрямо насилието и анархията, спрямо социалната безизходица и хаос.

3.      Вечерята на възкресната радост

Евхаристийната Литургия е превъзходното Тайнство на радостта, трапезата на веселието на вярващите[21].

Православието „ е съхранило първоначалния характер на атмосферата в християнската община, тоест радостта. Тази радост е останала в Православието като основен акцент в богослужението и най-вече в евхаристийната Литургия: радостта от единството с нейния жив Господ. В тази радост намира израз ликуването, тъй като силите на греха и на смъртта са били победени, тъй като демоните са били сразени, тъй като властта на сатаната е била разрушена, тъй като злото е било унищожено в неговия корен, и още отсега е започнал новият век на божествения живот, на славата и на красотата на Бога, животът на новата вяра и на новия свят”[22]. Причина за радостта на вярващите е събитието на победоносното дело на Христос и неговото преживяване, неговото вкусване в Тайнството Евхаристия. Става въпрос за радостта на Бога или радостта в Бога. И „ радостта в Бога е по-мощна от тукашния живот. . .”[23].

Истината, която поражда радостта, е Възкресението, начатъкът на новия живот, входът в благословеното царство Божие. Когато се причастяваме с Христово тяло и кръв, не се причастяваме само със скръбта на Кръста и на страданията, но и с радостта на Възкресението, която настъпва чрез Христовата смърт в света; смъртта, която умъртвява смъртта, така че смъртта на Христос да бъде славата и животът, победата и Възкресението. „В Тайнството Света Евхаристия пазим и извършваме именно тази победа и това тържество. Тя е Тайнството не само на ранената любов, но и на победната любов. Евхаристията означава „благодарене”, тоест тя е повече химн, отколкото молитва. Тя е последование на тържествуваща радост, непрестанна Пасха, царствено празненство на Господа на Живота и на Славата”[24].

Безкрайната радост и вечното веселие на Църквата е Христос, Който възкръсна от мъртвите, Който победи смъртта и опразни ада чрез всемогъществото на божествената благост и любов. Радостта и празненството на Православието е радост и празненство на Възкресението на разпнатия Христос, радост и празненство в и с Възкресението. Знаем колко много радостното преживяване на Възкресението напоява и формира православното благочестие и живот, вярата и етоса, и с какво усърдие се празнува и тържествува на всяка православна Литургия и през цялото литургичното време. Възкресението е началото и образ на новата твар и на вечния живот, на онова, което Църква нарича „Осми ден” на Сътворението. С други думи, то е  началото на живота извън времето, знак за бъдещия век, за царството на Духа, където Бог ще бъде „всичко у всички”[25]. Евхаристията, която е истинското празненство на осмия ден, на „Господния ден”[26], който се намира извън времевите ограничения, скърбите, болките, мъките и стенанията на творението, прави Църквата едно с идващото Божие царство, преобразява я в тяло Христово в света, в събрание на празнуващи.

Радостта не е нещо, което можем да определим и изтълкуваме обективно, а събитие, на което ставаме причастни и което вкусваме. Вратата, за да влезем в радостта на Господа, в празненството на Неговото Възкресение, начинът, за да станем причастни на нея, след като я вкусим, не е нищо друго, освен уникалното дело, което от самото начало за Църквата е било извор и пълнота на радостта: светата Евхаристия, която е самото Тайнство на радостта. Евхаристията е влизане на Църквата в радостта на нейния Жених, дело, което реално е самото призвание на Църквата, нейното същностно дело, Тайнството, чрез което Църквата става това, което е[27]. Църквата в и чрез Евхаристията, чрез която притежава възкръсналия Господ – единствената реална истина – става новата Пасха, новият рай, новия живот.  Нейната Литургия още сега става съучастие във вечното веселие, в есхатологичната небесна вечеря и в невечерното божествено царство; тя е светотайнствено предвкусване на Възкресението, образ на Възкресението[28]. Тя е пасхалната атмосфера, увереност и радост на Църквата, в цялата нейна есхатологична сила, която преобразява цялата Църква в богослужение и благодарение, в славословие и явяване на благословената и царствена Света Троица. . .


[1] Ιερ. Αμ. Ράντοβιτς, Τό νόημα της Θείας Λειτουργίας, (Ανάτυπο από τό περιοδικό  ”Γρηγόριος ο Παλαμᾶς”), 1979, σελ. 12.

[2] P. Evdokimov, Τό Αγιο Πνεῦμα στήν ορθόδοξη παράδοση, σελ. 18; E. Benz, Geist ind Leben der Ostkirche σελ. 23,36.

[3] G. Florovski, Θέματα ορθοδόξου Θεολογίας, σελ. 169.

[4] Αυτόθι, σελ. 167.

[5] 1 Кор. 10:17; 12:12; Рим. 12:5.

[6] Ιγνάτιος ο Θεοφόρος, Ρωμ. 7:3. Βλ. P. Evdokimov Η πάλη μέ τόν Θεόν, σελ. 97.

[7] G. Florovski, ένθ. ανωτ., σελ. 167 εξ., 169.

[8] Ιερ. Γρηγορίου, Η Λειτουργία της Ευχαριστίας τοῦ Θεοῦ, Αθήνα, 1971, σελ. 71).

[9] Ph. Sherrard, Η τέχνη της Ειόνος, Βλ. Περί ύλης καί τέχνης, Αθήνα, 1971, σελ. 19; G. Florovski, ένθ. Ανωτ, σελ. 166, 169; E. Benz, ένθ. Ανωτ. σελ. 40, Βλ. Καί ευχές Θείας Λειτουργίας.

[10] E. Benz, ένθ. Ανωτ. σελ 37.

[11] J. Meyendorf, Die orthodoxe Kirche gestern und heute (Salzburg 1963 σελ. 76.

[12] Ισίδωρος Πηλουσιώτης, Επιστολή 1,228. Βλ. Πρωτ. Κ. Φούσκα, Θεηγόροι οπλίται, σελ. 33.

[13] Ν. Καβάσιλας, Η εν Χριστῶ ζωή  IV, 1,4,15; P. G. 150, 581A; P. Evdokimov, ένθ, ανωτ. Σελ. 97.

[14] P. Evdokimov, La priere de l`Eglise d`Orient, La Litourgie de S. I. Chrysostome, 1966, σελ. 12.

[15] Ιερ. Γρηγορίου, ένθ, ανωτ. Σελ. 85.

[16] Κύριλλος Ιεροσολύμων, εν Soyrces Chretiennes, No 126, σελ. 136.

[17] Ιγνάτιος ο Θεοφόρος, Πρός Εφεσίους XIII, ΒΕΠΕΣ, τ. 2, σελ. 266 εξ.

[18] Деян. 2:42-43; Рим. 12:15,16.

[19] Αρχ. Βασιλείου, ένθ, ανωτ. Σελ. 116,114,106,107.

[20] P. Evdokimov, Η πάλη μέ τόν Θεόν, σελ. 97.

[21] Деян 2:46.

[22] E. Benz, ένθ, ανωτ. Σελ. 173.

[23] Ισαάκ ο Σύρος Τά ευρεθέντα ασκητικά, σελ. 163 εξ.

[24] Ν. Καβάσιλας, Ερμηνεία εις τήν θείαν Λειτουργίαν 16, P. G. , 150, 404; G. Florovski, ένθ, ανωτ. Σελ. 90.

[25] L. Ouspensky, Πασχαλινές ορθόδοξες εικόνες, Σύνορο № 29, σελ. 36 εξ.

[26] J. Meyendorff, ένθ, ανωτ. Σελ. 80.

[27] Al. Schmemann, Γιά νά ζήση ο κόσμος, σελ. 36 εξ.

[28] G. Florovski, ένθ, ανωτ. Σελ.90.

превод: Константин Константинов

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: