„Християнин от І, ІV, ХІІІ, ХVІІ век“

автор: Надя Димитрова

източник: http://fabrizia-apokalypsis.blogspot.com/

Има една лъжлива представа, масово разпространена сред много християни – „ние сме „християни от І век“. Тази разновидност на заблудата преобладава сред протестантите, които в желанието си да се самооправдаят и отличат от „фалшивата“ православна и/или римокатолическа църква, твърдят, че тя е изопачила християнството през вековете „с разните му там попове, икони и мощи“ и вярват, че те са директни следовници на апостолите, че даже и самите те са апостоли и пророци. Те единствени тълкуват и разбират Писанията най-точно и вярно, отричайки сляпо всичко, което не се вмества в тяхното тесногръдо разбиране за „правда“.

Резултатът е сектантство в най-чист вид, което придобива често трагикомични отенъци и е съсипало вярата и живота на не малко хора. За трагичните измерения на сектантството в резултат от сбърканата идентичност – няма как да си „християнин от І век, когато живееш в ХХІ!“ има писано много, затова ще се спра за малко на неговите комични измерения. На първо място това е самопревъзнасянето на подобни хора, че са равни на апостолите и пророците. Техният език и начин на изразяване се променя: копира се библейският. Резултатът е отблъскващо поведение, тъй като те не могат да общуват на нормален съвременен език и всеки що годе здрав умствено човек започва да ги избягва. Друг резултат, но не задължителен при всички, е странното облекло, особено на жените. Начинът им на поведение, взаимоотношенията в семействата (където цари криворазбран патриархат), на отношението им към невярващите и иноверците не само не могат да привлекат никого към Христос, но всъщност са ясен симптом за това, как криворазбраното християнство окарикатурява следовниците си и не само те самите не влизат в Царството, а и на влизащите пречат.

Абсолютно същите по дух са и криворазбраните православни, чиято единствена отлика от гореописаните е хвалбата, но да подчертая – негласна „аз съм християнин от ІV, ХІІІ“ и който ви хрумне друг век, само не и от ХХІ. Техният речник и говорен стил също е повече от странен Когато говорят, те звучат архаично, тъй като използват изразните средства на светци и църковни хора от предишните векове (чак до апостолите не стигат, за разлика от първите) и то не за друго, а за да изтъкнат своята „духовна извисеност“ . За разлика от първата група, тези  държат да се отличават от съвременниците си, които според тях са грешни, плътски, светски и каквото ви дойде друго на ум. „Греховността“ на съвременниците им, от която те са толкова различни, не се състои в друго, а в „светското“ им говорене (разбирай не елейно-архаично), в „светското“ им обличане и държане и т.н.

Причината да се спра специално на тази духовна суета е, че подобни люде съблазняват с поведението си новоповярвали, които ги мислят за „духовни“ и често свършват в духовно крушение, ако се оставят на „грижите“ и „съветите“ на подобни хора.

В основата на тези заблуди стои гордостта. Да претендираш, че принадлежиш на друго историческо време не те прави „сол на света“, а посмешище за света. И освен всичко друго те обезценява. Бог е създал всяко нещо добро за времето му. Ние се учим от апостолите, пророците и светиите, но не за да копираме папагалски тяхното облекло, техният изразен език и поведение, тъй като те са били хора съответно на своето време, когато всички са говорели, обличали и държали по съответния начин. Ние трябва да следваме Духа, а не буквата.

По Своя премъдър промисъл, Бог ни е извикал в съществуване в това време – ХХ и ХХІ век. Нека не окарикатуряваме сами себе си, като се държим неадекватно, претендирайки, че сме нещо, което не сме.

Христос дойде да научи света за вечното Божие Царство. Ценностите на това Царство са вечни и приложими към всеки човек във всяко време и епоха, те не са легалистични и законнически и не се изразяват в странна папагалщина.

Колкото по-скоро осъзнаем в кое време живеем, толкова е по-вероятно да намерим причината, поради която Бог ни е извикал в съществуване точно сега (а не в Рим през І век или във Византия през ХІІ) и да съумеем да изпълним волята Му именно за нас (а не волята Му за св.ап.Петър или св. Йоан Рилски).

„Всичко Той е направил да бъде хубаво в свое време, и вложил вечността в сърцето им, макар човек да не постига от начало до край делата, които Бог върши.“ (Екл.3:11)

Advertisements

1 Comment on „Християнин от І, ІV, ХІІІ, ХVІІ век“

  1. Добрин // 30/08/2012 в 13:07 //

    Евалла,машааллах 🙂 супер статия

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: