Имала ли е Богородица други деца? ( Или била ли е Мария винаги Дева?)

svetijosifobruchnikавтор: Димитър Петров

“Благовествай, Иосифе, на Давид, Богоотеца, чудесата, че си видял родилата Дева, и с пастирите си славословил, с влъхвите си се покланял; приел от ангел вестта: моли Христа Бога да се спасят нашите души.”

Не е било протестант и православен да останат за малко време заедно  и да не се повдигне въпросът за Богородица, и най-вече за това имала ли е Богородица и други деца! Всъщност не знам какво се цели с този въпрос, какво би искал да докаже протестантът на православния, какво пречи и на собствената му вяра да приеме  „винаги девството” на Мария. Но това е друга тема.

Бих искал да ви предложа няколко размишления по този въпрос. Размишления, които са лишени от традиционото русло на разглеждане на пасажите от Свeтото Писание, в които се говори за братята и сестрите на Христос. Размишления, които са инспирирани от личността на един човек, който много често се изпуска от общия поглед на разглеждане на темата, но от който все пак зависи отговорът на въпроса, защото без негово участие не би било възможно да съществува отговорът на протестантите. Личността на св. Йосиф Обручник, наречен Праведен.

 За Йосиф знаем не много, Писанието е много пестеливо относно него, всъщност това е може би човекът, на когото Писанието обръща най-малко внимание. За него ни свидетелстват най-вече Евангелието според Матей и Евангелието според Лука, но единствено в Евангелието според Матей имаме някакво описание на Йосиф, като личност. За него евангелистът свидетелства, че бил праведен : „А Иосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне.”/Мат. 1:19/ От този пасаж научаваме единственото нещо, което знаем за личността на Йосиф – че бил праведен.

Различните речници са също твърде  пестеливи, както подобава на речници, относно определението на думата „праведен”. Така например в уикиречник се казва: „Който се съобразява и строго спазва определени религиозни и морални норми според канона.”  В един друг тълковен речник към това определение се добавя и пояснението: „Справедлив.” Още по интересно става, когато погледнем и в някой синонимен речник, където като синоними на „праведен” са дадени: „чист, невинен, верующ, правоверен, набожен, безгрешен, благочестив”. Но какво означава на библейски език да си праведен?  В Писанието има много места,където тази дума се отнася към хора, например Ной е наречен праведен, също и Йов, а и много други. Има и места, където тази дума се отнася само и единствено към Бог – „Обявете и кажете, като се посъветвате помежду си: кой е възвестил това от стари времена, отнапред е казал това? Не Аз ли, Господ? и няма друг Бог освен Мене, – Бог, праведен и Който да спасява, няма освен Мене.” /Ис. 45:21/ Ако някой иска може сам да разгледа цялото Писание относно думата „праведен”, но за целта на настоящето изложение бих цитирал само два пасажа: „Ако някой е праведен и върши съд и правда, по планините жертвено не яде и към идолите на дома Израилев не обръща очи, жената на ближния си не осквернява и до жена си, кога се очистя от своята нечистота, не се приближава, никого не притеснява, на длъжник връща залога му и грабежи не върши, хляба си дава на гладния и голия облича с дреха, под лихва не дава и лихва не взима, въздържа ръката си от неправда и извършва праведен съд между човек с човек, постъпя според Моите заповеди и пази искрено Моите наредби, – то той е праведник, той бездруго ще бъде жив, казва Господ Бог.”/Йез. 18:5-9/ и „И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни.”/Лука 1:6/. Ще оставя на любознателния читател сам да си направи извода, какво е да си праведен. Ще допълня само, че от посочените места праведността се разбира в отношение, както към Бога, така и към хората, т.е. няма праведност, която да е насочена само и единствено към Бога или само и единствено към хората. Праведността е винаги израз на моето отношение към Бога и към хората едновременно.

И при този праведен Йосиф, този син на Давид, който в праведността си не искал да „осрами” девицата Мария и да я подложи на всеобщо и публично поругание и евентуална смърт, като блудница, който бил толкова праведен, че не поискал да защити собствената си праведност с неправедността на друг, но бил готов да приеме собственото си поругаване от човеците и пред човеците, само и само да не би в незнанието си да извърши неправда и да бъде причина за неправеден съд (ако е такова отношението му към хората, то какво ли е отношението му към Бога), идва Ангел Господен и му благовества: „Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго; тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му. А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза: “ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил”,което ще рече: с нас е Бог.” /Мат. 1:20-23/. Или с други думи  „събуй си сандалите от нозете, защото мястото, на което стоиш е земя свята”. Защото какво друго означават думите на ангела освен, че девицата Мария се е удостоила да бъде дом, място, обиталище на Божието присъствие. И би ли дръзнал този праведен син на Давид, чийто праотец си е позволил да яде от хлябовете на предложението забранени от закона за него и в радостта си може и да е танцувал гол пред символа на Божието присъствие, Ковчега на Завета, но никога не е дръзвал да се докосне до него нито да влезне в Светая Светих, защото Бог прави „проломи в Оза”, да „познае” своята девица. Би ли дръзнал този праведник, наставен в духа на събуването на сандалите, в традицията на тези, които изпраха и дрехите си, но не посмяха да се докоснат до планината, защото „всеки, който се допре до планината, ще бъде предаден на смърт; ръка да се не допре до него, а с камъни да го убият, или със стрела да го застрелят; добитък ли бъде, или човек, жив да не остане” /Изход 19:12,13/, в Писанието, което казва, че не може човек да види Бога и да остане жив /Изход 33:20/, да легне, като мъж с тази, която е била избрана да бъде майка на неговия Господ. Колко праведен би трябвало да е един израилтянин, възпитан в цялата буква и дух на Писанието, което учи, че макар и да си от царски род, макар и да си от Божият избран народ, то само първосвещеникът може да влиза веднъж в годината в Светая Светих и то обвит от облак от тамян и със завързана на крака връвчица, за да може да бъде изтеглен, ако умре там, и да пожелаеш сексуално тази, в чието присъствие проиграват младенци в други утроби. И не би ли надминал по този начин и греха на отеца си Давид, който в покаянието си написал, че „Жертва Богу е дух съкрушен; сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш.

След всичко което можем да узнаем от Библията за Бог, за Йосиф, за Мария бихме ли се одързостили в умуването си чак до там, че да твърдим, че Йосиф и Мария са имали и други деца. Колко перверзни би трябвало да сме или изцяло лишени от всякакво Богопознание, за да се одързостим, чак до там в мислите си… Нарочно не поставям въпросителни знаци, защото не бих си и помислил, че ще се намери човек, който да отговори на всички тези въпроси,  вместо мълчаливо да съзерцава тайната на благочестието – Бог, Който се явява в плът.

Advertisements

2 Comments on Имала ли е Богородица други деца? ( Или била ли е Мария винаги Дева?)

  1. Росица // 28/03/2013 в 15:56 //

    Пример от личния ми животец:пастора казва прочети Матей 1:25 и обърни внимание на думите докле (докато) и първородния.Моя милост мисли,мисли започва спорове с някои приятели от православието.По едно вр. си казвам,че е най-добре да започна усърдно да се моля да ми се изяснят нещата.Попадам на статия,в която е изложена истината с доказателства и я показвам на пастора.Той ми излиза с обяснението,че е писана от хора,изповядващи православието и е нормално да имат такива твърдения.Истината е над човешките тълкувания,тя свети в мрака на заблудата и който търси я намира.Ако някой още има съмнения относно девството на Мария след раждането на Христос в плът,нека прочете псалм 109:1.Бог говори на сърцето ни.Стихове за размисъл има в Числа 5 гл.-с такава вода първосвещеника напоил дева Мария и Йосиф и не се явило никакво знамение,което да ги изобличи в грях.В новия завет Лук 2:7 и Матей 2:13-20.Това предание се намира в първото апокрифно послание на Яков 15 и 16та гл. .

  2. joro // 02/11/2013 в 21:53 //

    (1) Мария, майката на Господа (2) Мария жената на Келопа или Алфей, която била майка на Яков, епископа и апостола и на Симон и Тадей и на Йосиф. (3) Мария Саломия, жената на Завидей, майка на Йоан евангелиста и на Якйов. (4) Мария Магдалена. Тези четирите се намират в евангелията. Яков, Юда и Йосиф са синове на една леля (2) на Господа. Яков както и Йоан са синове на друга леля (3) на Господа. Мария (2) майката на Яков малкия и на Йосиф, жена на Алфей била сестра на Мария, майка на Господа, която Йоан нарича Клеопа или поради бащата или поради името на рода или поради някаква друга причина. Мария Саломия (3) е наречена Саломия или поради нейния съпруг или поради селото й. Някои твърдят, че тя е същата Мария на Клеопа понеже е имала двама съпрузи.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: