„Ловци на вятъра“ или маргиналите в църковните среди

Нектарий Морозов

Нектарий Морозов

интервю с игумен Нектарий Морозов

– Сред църковните хора има такива, които могат да бъдат наречени маргинали. Истерията с ИНН[1], митингите срещу „душевредните“ концерти, нагнетените апокалиптични настроения от една страна изглеждат смешно, понеже борбата с подобни похвати срещу злото е по-наивна дори и от сражението с вятърни мелници. А от друга страна, това изглежда печално, защото се създава впечатление, че щом чичковци с гъсти бради и хоругви протестират срещу концерта на Мадона, то този протест е санкциониран от Църквата. И така – какви са тези протестни групи? Дали възникват те от само себе си ли или някой има изгода от това – да се опита да напъха Православната Църквата в маргиналната ниша?

– Мисля, че да се отговори на въпроса „откъде се вземат тези хора“ е много лесно. Във всяко общество, било то благополучно или не, здраво или не още – макар, че навярно здраво общество днес никъде няма да се намери – съществува процент хора, които обективно могат да се нарекат маргинали. А аз не мисля, че вътре в Църквата този процент е по-голям, нито пък извън пределите и, навярно защото никой не е провеждал подобно изследване. Просто в светското общество човешката маргиналност има доста по-разнообразни проявления, затова е трудно да си представим в него маргиналните елементи като нещо цяло, събрано на едно място. А хората с маргинално съзнание вътре в Църквата повече вредят заради това, че се събират заедно и се проявяват по сходен начин, така че те веднага се разпознават.

– В светското общество маргиналите, доколкото мога да си ги представя са своего рода аутсайдери, които по силата на различни причини не могат да изяват себе си пълноценно в социума и отмъщават за тази своя малоценност чрез различни неадекватни прояви. Дали в Църквата  примерно е така? Какво всъщност е това – маргиналното съзнание? В какво се състои неговата особеност?

– Навярно преди всичко в неоправданото  – в някои случаи не просто неоправдано, а недопустимо – опростяване на отношението по доста сложни, болезнени въпроси. Аз лично не бих почнал да се смея над твърдението, че Мадона и нейното творчество е зло и че концертите на Моисеев[2] набиват в съзнанието на хората една съвършено лъжлива „аксиома“ за това, че няма нищо срамно в подобно поведение на човек от мъжки пол. Аз не отричам техния професионализъм, дори таланта им, но от гледна точка на разрушителността не само спрямо християнското, но и спрямо общочовешкото съзнание, това безусловно е зло. Все пак да се бориш с това зло чрез издигане на лозунги, декларации и протести, разбира се е неразумно.

Вие съвършено на място споменахте борбата с вятърните мелници. Намеренията на Рицаря на печалния образ, на този забележителен човек, винаги са били много добри, възвишени, но всичко, което той правел, се оказвало доста смешно и предизвиквало съответната реакция. Църковният човек по начало няма право да донкихотства, т.е. да излага самия себе си, а заедно със себе си и Църквата, в такава смешна и жалка светлина. Борбата с ИНН, с глобализацията в този вид, в която тя се проявява – това е истинска борба с вятърни мелници.

Ние се подразнихме от тези псевдо проблеми с цифрите, шифрите, бар-кодовете, чертичките и т.н, и огромно количество хора се втурна в тази истинска бездна, съвършено не подозирайки между другото, че първите, които подеха тази тема, бяха всъщност от крилото на маргиналните протестанти в Западна Европа, и едва след това към тях се присъединиха подобните им православни, макар и далеч не всички.

-Следователно, в електронните документи не съществува никакъв проблем и всичко това са измислици на болното въображение на не по разум ревниви хора?

– В някакъв смисъл проблем има. Може да се каже така: в онова царство, когато и да се появи на земята, т.е. царството на антихриста, несъмнено такъв тип електронни документи ще заемат някакво място. Те са техническо средство, с чиято помощ е много лесно да се контролират живеещите на земята хора и да не се дава на „неудобните“ възможност да купуват и да продават. Но да се воюва с такива явление на техническия прогрес – то е същото като да се опиташ да спреш вятъра, т.е. да излезеш на улицата, да вземеш торба и да се опиташ в нея да уловиш вятъра.

Ние в общи линии разбираме накъде се движи светът, накъде се движи човечеството. Ние не можем да не разберем това, прочитайки от време на време Откровението на св. апостол и евангелист Иоан Богослов. Как да не забележиш тези знаци, които са посочени в тази книга и които стават все по-явни в нашия живот… Но това не е повод да се излезе на улицата и да се вика: „Приближи се краят на света! Чакайте всеки момент да се появи антихристът!“, защото с подобни викове и смутове се забравя за най-важното: същността на християнския живот е съединението с Христос, а не очакването на края на света.

Ние трябва да очакваме Второто Христово пришествие, но доста по-рано от него, за всеки човек може да настъпи неговата лична среща с Христа в неговата естествена човешка кончина. Затова по принцип в съзнанието на вярващия човек мисълта за края на света не трябва да заема такова неоправдано голямо място. Така че това е нещото, за което трябва да се готвим – за собствения си край. А в тази суета, пак казвам, подготвянето за своята лична среша с Христа става все по-проблематично.

-Защо се случва една такава подмяна? Дали православните нямат с какво друго да се занимават?

-Винаги има с какво да се занимаваш – със себе си, но е доста по-лесно да изобличаваш нещо външно, отколкото твоите слабости и да се трудиш над себе си; оттук идва и подмяната – създаването на илюзия за подвига. Знаете, че у вярващите хора има някакво съвършено правилно усещане за това, че в християнския живот трябва да присъства подвигът. Но да се тръгне по пътя на подвига е тъй трудно, още повече ако говорим за съвремието ни, където на първо място от човека се изисква подвиг, който се състои не в поста, бденията, или в такъв екзотичен вид подвижничество като носенето на вериги или стоенето на стълп. В нашето време главният подвиг на християнина е търпението към всичко, което Господ му праща, към всичко, което изпитва неговото християнско мъжество, към света, в който живеем и към това, което досажда на неговата човешка немощ.

И ето, оказва се, че това е много трудно: никой не иска да търпи, нямаме търпение, за да спасим с търпение душите си, и затова трябва да се изобретят някакви изкуствени форми на „подвиг“, с които да може съвестта да бъде успокоена. Ето така се раждат и тези „подвизи“ – подвигът на борбата с ИНН, борбата с глобализацията, борбата с Мадона, с Борис Моисеев и т.н. и т.н. А ако стане въпрос за това, какво място заемат тези „борци“ в Църквата – несъмнено, те са „петата колона“. Те са малцинство, но това малцинство е много гръмко, кресливо, много неспокойно. А ние знаем, че всеки, който носи скандален характер на момента привлича вниманието към себе си.

Съществува църковен живот, който се живее в храмовете, живее се в тишина, в благоговение – това е животът на стотици хиляди, милиони хора. Но има няколко десетки, стотици, в краен случай – няколко хиляди човека, които излизат с подобен род заявления, които служат като прекрасен информационен повод за да бъде писано за тях, хората да се възмущават от тях, да им се надсмиват. Затова възниква погрешното усещане, че те са много: не, те не са много. И трябва да кажем, че тези хора много бързо влизат в Църквата в конфликт и с паството, и с духовенството, и с архиереите. Поради тази причина да се отъждествяват тези хора с Църквата, не бива да става в никакъв случай, разбира се.

Някои от тях чрез наставления, вразумления успяват да влязат в руслото на нормалния църковен живот, а друга част за съжаление си остават така – в състояние на заблуждение; при това от личен опит мога да кажа, че ми се е случвало да общувам с такива хора, опитвал съм се да ги убедя в нещо. И забелязах, че мнозинството от тях не работят, или се намират на работа, която меко казано не носи полза нито на обществото в широкия смисъл на думата, нито на ближния.

Ако говорим за това, дали някой има интерес, дали тези хора са нечий проект, да, понякога тези хора стават нечий проект. Може би, не отначало, но след това някой ги привлича и използва; а понякога те получават спонсорство от места, откъдето, както се казва, е било невъзможно да се очаква. Например спомням си, че още в края на 90-те години в масмедиите имаше редица публикации за това, че ИНН са числото на антихриста, които бяха финансирани от някакъв олигарх с иудейски произход, който след това напусна пределите на Руската Федерация и до сега не се е върнал.

-И защо му е било нужно всичко това? Пак ли „проклетите масони“?

-Защо му е било нужно конкретно на този човек е трудно да се каже: за това трябва да се изследва подробно целия му живот, дейност, цели и връзки. Нямаме нужните средства за това, нито пък имаме желание да се занимаваме. Но е очевидно, че някому е изгодно да разклаща църковния кораб, да дестабилизира църковния живот в Русия. Това е даденост, за която не се изискват особени доказателства: така е било винаги, защото дестабилизацията на обстановката в Църквата – това на практика е същото, като дестабилизацията на обстановката в държавата.

Тези неща са свързани, едното е съставна част на другото. И ние не можем да противопоставим нищо на това, понеже не можем да забраним на враговете ни да се борят с нас. Но все пак можем да призоваваме хората в Църквата към здраво и трезвено отношение към онова, което се оказва заплаха за тях и да им напомняме за това, че нашите способи за защита от тези заплахи трябва да бъдат съвършено различни – духовни. А когато на улицата излезнат такива православни „борци“ с гъсти бради и хоругви и се държат като шайка разбойници, то съгласете се, искат или не, те правят на Църквата мечешка услуга.

Тук има още един момент… Работата е там, че маргинали в Църквата могат да бъдат не само миряни. Маргинали могат да бъдат и някои пастири – и са такива. Някои от тях с течение на времето въобще се отделят от Църквата, излизат от нея заради някакви конфликти със свещеноначалието, заради желанието си да „живеят самостоятелно“. А други си остават така в Църквата, и по техните съвети някои хора уреждат улични размирици…

източник: pravmir.ru

Из книгата на игумен Нектарий Морозов „За Църквата без предубеждения. Беседи със светски журналисти“, интервюто води Елена Балаян, превод: Мартин Димитров


[1] ИНН –  съкращение от Идентификационный номер налогоплательщика – идентификационен код на данъкоплатеца в Руската федерация, използва се както за физически, така и за юридически лица – бел. прев.

[2] Борис Михайлович Моисеев – руски поп-певец, актьор, танцьор и хореограф (р. 1954 г.) известен с хомосексуалната си ориентация и скандално публично поведение.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: