За какво ни е ритуалния патос на олимпийската молитва?

kuraev6автор: проф. протодякон Андрей Кураев

В неделя (29 септември 2013 г.) на гръцката планина Олимп – родината на античните Олимпиади, тържествено беше запален огъня на зимните игри в Сочи 2014 г. Влизайки в ролята на върховна жрица гръцката актриса Ино Менегаки, прочитайки символична молитва към боговете Аполон и Зевс с молба да „подарят мир на всички народи по земята и да увенчаят победителите в свещените състезания”, запали факел от слънчевите лъчи с помощта параболично огледало. Идната събота на мраморния стадион „Панатинайкос” в Атина огънят ще бъде предаден на руската страна, а на следващия ден, 6 октомври, ще пристигне в Москва.

Какво представлява четенето на молитви към елинските божества: отдаване на почит към традицията или истинска езическа молитва? Ситуацията коментира протодякон Андрей Кураев:

Мисля, че Русия и нашата Църква изпуснаха много голяма възможност да дадат своя принос за историята на олимпийското движение. Русия като домакин на Олимпиадата би могла да се обърне към едноверната православна Гърция, с което да промени това привнесено незнайно кога и от кого нововъведение в ритуала по запалване на олимпийския огън.

Да, преди всичко това е именно нововъведение. Античните източници нищо не казват в крайна сметка за това, какви са били церемониите по запалване и съхранение на олимпийския огън. Сама по себе си щафетата с олимпийския огън е идея на д-р Гьобелс за Олимпиадата в Берлин (1936 г.). Но така или иначе не е известно дали са се молили актрисите и жриците на езическите богове през 1936 г. Разбираемо е, че това много би прилягало на окултния дух на нацизма, но все пак, дори във филма на Лени Рифенщал посветен на Берлинската Олимпиада, това не е показано. Следователно предполагам, че всичко това е някакво съвременно нововъведение.

В подкрепа на горното, ние знаем, че на някои следвоенни олимпиади принципно е нямало никакви щафети и огънят се е запалвал в буквалния смисъл от камината. Например през 1952 г., когато Олимпиадата е била в Норвегия, огънят е бил запален не на Олимп, а в дома на пионера-основоположник на норвежкия ски-спорт Сондре Норхайм. На следващата Олимпиада огънят просто е бил доставен със самолет, а ето сега поради някаква причина за него са измислили възможно най-дългия и сложен маршрут. По мое мнение около това в момента се нагнетява излишно много патос.

Второ.  Организаторите твърдят, че това е само спектакъл. Но ние, като православни църковни хора, трябва да си спомним за мъченика Геласий. Геласий бил професионален актьор и по време на едно пародийно комично представление играел ролята на християнин – неофит. Геласий изобразявал християнин, който приема кръщение. Колегите му актьори го вкарали във вана с топла вода, но Геласий излязъл от водата наистина преобразен. Когато го облякли в бели одежди, той възкликнал: „Аз съм християнин! Когато бях в купела, видях Божието сияние и сега съм готов да умра като християнин”.

Отначало всички аплодирали това, като вид интересна част от играта, но той започнал да доказва, че това не е шега. В края на краищата Геласий бил умъртвен с камъни, а християните го почитат като мъченик. Съответно неизбежен е и обратният въпрос: колко далече може да се отиде и до какви духовни последствия може да доведе поклонението на езическите богове на шега или като част от актьорска игра? Както и в случая с идоложертвената храна, отговорът ще зависи от качеството на „духовната настройка” не само на действащия, но и на зрителя.

Да си спомним съветите на апостол Павел за това, как да се постъпва с идоложертвената храна. Например съм отишъл на гости при един познат езичник. И той по време на разговора ме гощава с някакво месо. Напълно е възможно пилафът поставен пред мен да е приготвен от агнето, което е било принесено в жертва пред статуя на Аполон, т.е. то да се явява „идоложертвено”. Как трябва да се държа? „Ако някой от неверните ви покани…  яжте всичко, що ви сложат, без никакво издирване за спокойна съвест” (1 Кор. 10:27).

Но сред християните има такива, които все още не много здраво разбират правилата на християнското поведение. Има хора, които са запазили „ идолска съвест” (1 Кор. 8:7). Те „имат за идолите същото мнение, каквото са имали до своето обръщане, почитайки ги за нещо и страхувайки се от тях, като такива, които могат да нанесат вреда” (блаж. Теофилакт, архиеп. Български. Тълкувание на Новия Завет. С.Петербург, 1911, стр. 445). Следователно трябва да се различава онтология (богословие) и педагогика. От гледна точка на битието, реално съществуващото, идолът е нищо и идоложертвеното не вреди на човека. „У тях няма никаква тайна сила”, пише Климент Александрийски за идоложертвените трапези (Климент Александрийски, Педагог., Москва, 1996, стр. 119). По тази причина, купувайки храна за себе си от пазара, може да не се интересуваме дали тя е идоложертвена или не.

От педагогическа гледна точка  – преди всичко спрямо това пред кого използваме тези свои знания, трябва да се замислим: дали няма да навредим на човека, който все още няма такова знание, дали това не го ограничава и дали неговото съприкосновение с храната, която той самият счита за нечиста, няма да смути съвестта му. „Съвест разбирам не своята, а на другия; защото бива ли моята свобода да бъде съдена от чужда съвест?” (1 Кор. 10:29). Апостол Павел като казва, че: „Идолът е нищо в света” (1 Кор. 8:4), после със съкрушение добавя: „Но не у всички има това знание” (1 Кор. 8:7). И ако един такъв, все още немощен във вярата християнин започне да подражава на постъпките на по-съвършения християнин, то той постъпва срещу желанията на собствената си съвест.

„Постъпвайки по този начин, той ще оскърби съвестта си и ще съгреши пред Бога; понеже в никакъв случай не бива да се постъпва срещу съвестта” (св. Йоан Златоуст, Беседи върху Първо послание до Коринтяни. 20, 2// Творения на св. Йоан Златоуст, т. 10, Кн.1, С. Петербург, 1904 г., стр. 129). Не идолът вреди на човека, а човек сам вреди на себе си, ако придава някакво значение на идоложертвената храна.

До неотдавна европеецът би могъл да бъде убеден, че обкръжаващите го хора са чужди на езичеството. Само преди половин век езичеството беше надеждно погребано в европейския свят и театърът наистина си беше само театър. Страхувам се, че днес това далеч не е така.

Съвременното съзнание се дълбае доста активно от окултна пропаганда. Затова там, където един човек произнася думата „дух” дори в светското разбиране – като настроение и патос – е напълно възможно, някой от милионите негови слушатели да възприеме думата „дух” именно като някакъв персонаж, който може да бъде извикан и към когото можеш да се обърнеш. И на церемонията на Олимп онзи ден се говореше доста точно за духа: казват, с този огън даден от боговете, духът на Олимпиадата ще влезе във всяко руско сърце и във всеки дом.

С една дума, имайки впредвид времената, в които живеем, си мисля, че има смисъл да ударим спирачки и да предотвратим натрапчивата езическа ритуализация на олимпийското движение. Нас (Църквата) постоянно ни обвиняват, че все някъде се бутаме. Но ето сега имаме възможност да попитаме: а вие какво ни пробутвате с вашите молитви към езическите богове? Ние не изискваме православни свещеници да освещават вашата церемония. Впрочем на предния подобен ритуал присъстваше местния епископ. Но този път, слава Богу, нямаше гръцки епископ.

източник: pravmir.ru, превод: Мартин Димитров

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: