Автосугестията като либидо или как да си повярваш сам

35438_1331378806293_1510522_nавтор: Димитър Петров

Повод за тези мои размисли е вайкането на йеромонах Висарион пред вестник „24 часа”. Четейки това писание не мога да се отърва от усещането, че се намирам сред една порода хора познати като „оплаквачи”. Не нямам предвид хора, които перманентно се оплакват от съдбата си, от живота си. А една особена професия, тази на професионалните оплаквачи, които плачат на чужд гроб. Навремето, преди много, много години е имало и такава професия. Казвам на чужд гроб, макар че в случая гроб няма. Но сякаш йеромонах Висарион много иска ние да повярваме, че има. Но да говорим по същество.

Цялата Света гора е под омофора на Цариградския патриарх. Ако йеромонах Висарион има някакви забележки по въпроса с причастяването, календара и нечие богословие да се обърне към епископа си. А не да се меси в работите на автокефална поместна Църква. Доколкото знам Еладската църква има становище по въпроса с причастяването, Руската в момента изработва такова, а в Сърбия и Румъния нещата не са по-различни от Еладската архиепископия, да не говорим за Кипърската или Антиохийската църкви. А и на самата Света гора практиката е май малко по-различна отколкото ни я представя йеромонах Висарион. Поне като чета какво казват някои тамошни старци. Колкото до господин Желев, той е архонт на Цариград, така че пак да се обърне към епископа си, за да си реши проблемите с Желев, ако наистина има такива. А що се отнася за нечие богословие, то пак да се обърне към епископа си, защото „богослов” на Цариградската патриаршия е Пергамският митрополит Йоан Зизюлас, който е ученик на някои от изброените от йеромонах Висарион богослови. Така че излиза, че ако тези проблеми наистина интересуват йеромонах Висарион, то би следвало с цялото си смирение и сериозност той да се обърне към Цариградския патриарх и от там да търси решение на тези проблеми. Та така, да действа и да оправя нещата. А по въпроса за календара, доколкото знам Цариградската патриаршия е в общение с Финландската православна църква, а това означава, че и Света гора е в общение с нея. А ако йеромонах Висарион не знае, то във Финландската православна църква дори Пасхалията е по Грегорианският календар. Следователно Света гора признава този календар и извършваното по него служение, макар да не служи по него.

Друг не по-малко съществен въпрос е въпросът: каква дейност на светогорския манастир застрашават от Двери? Освен издателската дейност, на която от Двери не биха могли нищо да противопоставят по простата причина, че не издават нищо, какво друго би могло да бъде пречка за дейността на монасите от Зограф в България. Да не би от Двери да се канят да правят манастири или някакви братства?! На мен не ми е известно. Остава да предполагаме, че йеромонах Висарион има някаква вътрешна информация. Апропо, относно издателската дейност, единственото издателство, което би могло, да повторя, би могло евентуално да бъде някакъв конкурент на зографското издателство е издателство Омофор. Но пък „пазарната ниша” на Омофор е съвсем друга.

Но предлагам да се запитаме: каква друга дейност извършват зографци тука? Освен нашумелите напоследък „обгрижвания” на няколко монахини и неколцина миряни и свещеници, никаква друга дейност не е известна на църковната общественост. А относно тази дейност вече има решения на неколцина епархийски съвета и не виждам как на тези решения са повлияли от Двери. Ако йеромонах Висарион би бил малко по-точен в обвиненията си, пардон, в оплакванията си, бихме му били много благодарни.

Но да ми прости йеромонах Висарион наглостта, но бих искал да му припомня дейността на други светогорци по белия свят. Да започнем с архимандрит Софроний Сахаров, който макар и да е бил принуден да напусне Атон, бидейки светогорец по дух, продължава дейността си и в Англия, където наред с издателската дейност основава и манастир,  покрай който мнозина англичани откриват светото Православие. Да продължим с архимандрит Йоаким Пар, който също се е подвизавал на Атон и после продължава дейността си в Ню Йорк, където също е спомогнал мнозина да открият светата и спасителна православна вяра за себе си. И накрая, но не на последно място, да спомена и стареца Ефрем Филотейски или още Аризонски, който не само възроди обителта Филотей на Атон, но и за кратко време издигна на Американския континент деветнадесет манастира, които станаха духовен оазис за жадуващите Божията благодат американци.

Ето какво правят и са правели братята на йеромонах Висарион по света. Нека Бог даде и нашите зографци да се похвалят с такава дейност в България, а не с това, че станаха и дадоха повод за сплетни и интриги. А повярвайте ми отче, от скромния си житейски (не духовен, а житейски) опит говоря – с оплакване работа не се върши.

Христос посред нас, отче Висарионе.

Advertisements

1 Comment on Автосугестията като либидо или как да си повярваш сам

  1. Митьо, ти да не би да си презвитер че да поздравяваш Висарионката с „Христос посреди нас“? Още малко и в раменете ще земете да се целувате. 🙂 Ако толкова имаш мераци, да кажем на Лудата Владика да удари некоя и друга ръка?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: