За Клаус Кенет и духовния вакуум

Клаус Кенет

Клаус Кенет

автор: Мартин Димитров

Преди седмица във Варна по покана на Духовния-просветния център „Св. архангел Михаил” и в рамките на провеждащия се за поредна година „Алфа” катехизически курс, гостува авторът на бестселъра „2 милиона километра в търсене на любовта” и православен мисионер г-н Клаус Кенет. В първата част от двучасовата си презентация той говори за духовния си път, минал през различни религии и окултни практики, за да стигне до православието – описано подробно в гореспоменатата книга.

Втората част от изявата му мина с акцент върху втората му книга „Божества, идоли, гурута: източните религии – път на спасение или улица без изход?“, която предстои да излезе и на български език. Тук Кенет говори за същността на езотеричните окултни практики като йога, медитация и техният деструктивен ефект върху човешката личност поради директното им взаимодействие с бесовските сили. Все неща, удобно прикривани от средствата за масова информация, рекламиращи ню ейдж културата и езотериката като нещо невинно и привлекателно.

Имах възможността да погледна дискусии сред православни християни в социалните мрежи, породени от изявите на Клаус Кенет в различни градове на нашата страна по повод последното му турне. По тази причина реших да споделя личните си впечатления от срещата с него.

Няма да крия, че първото чувство беше просто на съжаление. Да, съжалих и съчувствах на бедния Клаус. И това няма как да е иначе при положение, че е бил изнасилван в продължение на седем години от католически свещеник. Не може да не съчувстваш на човек, патил от ислям, хиндуизъм, будизъм, шаманизъм, от толкова много срещи с окултното и демоните…

С интерес следях и маниера му на презентация. Не може да се отрече, че е шлифован и усъвършенстван по утвърдени западни модели, силно напомнящи на евангелистката екзалтираност. Кенет умее да държи вниманието на слушателя, пуска шеги, езикът на тялото, движенията на ръцете – чист професионализъм. С лекота би заменил Хорст Фукс в рекламните телешопинги. Това може би не е толкова негативно, щом си нямаме православна школа и образци на ефектната презентация. В крайна сметка човекът си живее на запад и няма как да не усвои западната методика.

Не мога да подмина с лекота обаче и някои смущаващи за православната душа точки от историята на Кенет. И то най-вече прекаленият акцент върху мистичните си лични преживявания и срещи с Христос. На това в православието му викаме нездрава мистика. Не казвам, че Кенет лъже, просто ми се струва, че набляга прекалено на това и построява историята си върху съмнителна опитност. Като осъзнат православен християнин Кенет би трябвало да не се доверява на подобни явления, още повече след като е прекарал години в окултизъм и шаманизъм. Струва ми се, че не е редно да се построява една мисионерската конструкция върху съмнителни преживявания, а това твърде много напомня на харизматичните протестантски движения, където Бог не спира да говори на адептите им. От православна гледна точка това е меко казано абсурдно. Отците наричат това състояние с една проста думичка – прелест. Аз не се наемам да изразявам подобно категорично мнение, но привкусът остава.

Генерално погледнато Кенет не казва нищо оригинално за православието, а просто припомня добре познати ни истини. За това и няма с какво толкова да впечатли един утвърден във вярата православен християнин. Но поради духовния вакуум насадил се в родната ни БПЦ, породен от липсата на авторитети сред епископи, свещеници и монашестващи, изявата на личности със съмнителен, но атрактивно презентиран духовен опит в православието буди възхищение сред черкуващата се маса.

От друга гледна точка обаче ми се струва, че книгите на Кенет биха били от полза на неправославната аудитория. Тенденциите в световен мащаб говорят за небивал интерес към езотериката и източния окултизъм. Тези тенденции са за съжаление не подминават и нашата страна и дано повече невярващи хора да осмислят личния опит на Клаус Кенет от срещите му с хиндуизма, будизма и шаманизма. Остава ни да се молим да има и кой да им даде правилните отговори на духовните им търсения в родната ни Православната църква.

Advertisements

33 Comments on За Клаус Кенет и духовния вакуум

  1. Теодора Мусева // 05/11/2014 в 09:10 //

    В полето на този човек витаят ангели. Жал ми е, че нямате духовните очи да го почувствате. Прелестта, от която се боите и която не отговаря на сухата, формална догматика, в която разсъдъкът ви е изпаднал, е естествено следствие от развитието на Духа в ерата на Фантазията. А страхът винаги е от Дявола, както каза самият Клаус. Образовайте Фантазията, общувайте с нея, обичайте я, не я натиквайте в тъмницата, защото тогава ще дойде с армия от демони, когато най-малко я очаквате.

  2. „В полето на този човек витаят ангели.“

    Ангели витаят със сигурност, но с неясен характер.

    Мартин Димитров

  3. Стефан Стефанов // 05/11/2014 в 10:15 //

    Не е нездрава мистиката на Клаус, а е специфична, характерна. Ако се вгледаме с такава нагласа в живота и житията на много светии също ще открием неща, които да ни се сторят нездрава мистика. Все пак Клаус е духовно чадо на о. Софроний, сега на о. Захариас, тоест изграждал е православната си вяра на здрава основа.

  4. Съжалявам, но това че припознаваш някого за свой духовен отец не те прави и не те легитимира автоматично като читав във вярата.

    Мартин Димитров

  5. Anonymous // 05/11/2014 в 10:48 //

    Дайте ми мерило за вяра, че да станем нобелови лауреати, моля ви!

  6. Теодора Мусева // 05/11/2014 в 10:52 //

    А как се изяснява характерът на ангелите? И не е ли именно желанието ви постоянно да го изяснявате призоваване на Дявола?

  7. „Дайте ми мерило за вяра, че да станем нобелови лауреати, моля ви!“

    Има ги в календарчето. На ден по няколко. Но не съм сигурен, че за нобелова награда това е достатъчно.

  8. Димитър Цаков // 05/11/2014 в 11:22 //

    Мистиката, или словото на Клаус, ни се струва различно, та дори неясно, защото той говори на съвременен език, дава примери от съвремието, като умишлено провокира, но през цялото време не спира да е искрен (пред себе си, а така пред Господ). Всичко това е чудесно, че се случва по този начин, в тази форма. Именно формата пречи толкова много, защото добрият христянин не е този който говори с езика на Библията и се стреми да подражава на написаното, а този който чрез собствената си вяра живее Христовата мъдрост.
    Имаме нужда от повече Клаусове, които да не се стремят да бъдат, а да са тук и сега християни, и ако могат, да го разкажат. Само така християнството може да достигне до повече (не)християни, а християните да направи по-щастливи. Но всичко това, ако не се съпротивляваме. Той Господ си знае работата.

  9. Ето ви едно прекрасно четиво по темата:

    http://ebooks.ucoz.com/knigi-serafim/Bolna_i_zdrava_mistika.pdf

    „Който има очи, ще види.“

  10. Теодора Мусева // 05/11/2014 в 11:33 //

    „https://www.youtube.com/watch?v=W6BbL-vqN0c“

  11. Пичове, вие наистина не сте добре. Не мога да си представя колко е зле духовността в БГ за да се зима на серьозно тоя Клаус Кенет. Некъв пич който обиколил де що има секти и религии, и се изявява като некакъв надъхвач, и в родната ни църква му се обръща внимание. Ако е толкова ербап да оди на света гора и да се подвизава, не да се праи на интересен. В ортодоксията има или мъченичество, или аскеза. Друг начин да придобиеш светия дух нема. Другото е протестантска измама къде си съчиняват свети дух. Душевност на най-долнопробно ниво. На това в ортодоксията му викаме прелест, и се лекува със сопата. Така поне е в аскетическата практика. И кво толкова има да съобщи на православния българин каквато му е целевата аудитория? Че ортодоксията е истинската вера ли? Ми това ние си го знаем. Не ми требе некъв заблуден опрелестен пич който е движил из де що има секти да ми го казва. Пък и способността да разсъждава е малко спорна щом е минавал из секакви такива.

  12. „Има хора, които, след като са живели много грешен живот, изведнъж пожелават да скъсат с порочността си. Те плачат, каят се, търсят Бога, жадуват за спасение на душата си. Но под влияние на изкусителя, който ги дебне и в разкаянието им, вместо да потънат в истинско смирение, вместо да се утвърдят в решимостта целия остатък от живота си да прекарат в непрестанно покаяние, те побързват да видят плодовете на
    обръщането си. Почват да си въобразяват, че, излезли от пътя на греха, те вече са едва ли не светци, достойни да влизат в зримо свръхестествено общение с небето. Ако те попаднат, при тая своя неправилна нагласа, в кръга на нетрезво настроени «православни» християни, или на някои сектанти, които се занимават с видения и откровени я, с говорене на непознати езици, с изпадане в транс, и пр., скоро сами получават «необикновени» духовни дарби: започват да чуват хубави нашепвания, виждат знаменателни сънища и видения, преживяват чудеса. Изплъзнали се чрез покаянието от ръцете на лукавия,те падат набързо чрез дадените им и безкритично приети «духовно – мистични дарби» пак в неговите клопки.

    Всички, които след покаянието си набързо са получавали духовни дарби, са се възгордявали, изпадали са в типичната за горделивците религиозна тъпота за спасителните внушения, ставали са неспособни да се смирят и да възприемат какъвто и да било добър съвет и във фанатичното си самодоволство са погивали. Парадоксалното е туй, че когато са били в най – големи нравствени падения, тия хора, поради
    склонността си към покаяние, са били по – близко до спасението си! А след като са се отказали от лошите си деяния и са получили като «награда» за това «свръхестествени мистични дарби», те са се отдалечили на безнадеждни разстояния от Бога.“

    От горепосоченото издание

  13. Теодора Мусева // 05/11/2014 в 11:49 //

    Демек съдим по емиричния опит от това какво се е случвало с „всички“, а не по логиката на казаното от тях?

  14. Какво е посланието на тоя Кенет? „православието е истината“ . Е мерси, ние не знаехме до сега.

  15. Теодора Мусева // 05/11/2014 в 11:59 //

    Посланието на Кенет е същото като на Архимандрит Софроний: „…Без очистване на сърцето е невъзможно да се постигне истинско съзерцание. Само очистеното от страсти сърце е способно на онова особено изумление при съзерцаване на Божията милост, при което умът радостно мълчи, обезсилен от величието на това, което съзерцава…”

    Има нива на метафизичен опит. Някои нива са общение със синхрона в Христовата благодат, други нива са директно преобразуване на материя от едно в друго (тоест чудеса). Последното вече не е нужно. Нека се радваме на чудото на любовта в живота и да не търсим за какво да се сочим с пръст. Мир вам.

  16. Уважаема Теодора Мусева, бих искал да изразя дълбокото възмущение от сравнението на старец Софроний с Клаус Кенет. Старец Софроний е писал книги, но ги е писал след десетки години аскеза, подвиг в послушание и при свят Старец. Това е което дава кредибилитет на опита и словото на старец Софроний. Я сега кажете при кой точно старец се е подвизавал Клаус Кенет, и как така днес конвертира, от утре тръгва да поучава. В православието на това нещо знаете ли как му се казва?

  17. Ваня // 05/11/2014 в 13:43 //

    Как да разбереш човек, чиято класа, духовен и житейски опит са на светлинни години далеч от твоите? Няма начин. Можеш да го упрекнеш САМО в „съмнителна опитност“ и „нездрава мистика“. А кои сме ние, че да кажем колко е нездрава? А ние колко сме здрави и и колко е съмнителна нашата опитност е отделна тема. Дерзайте! В думите на този човек прозират вярата и любовта му към Бога, а във вашите думи прозира единствено злобата и завистта, защото човек съди за хората според собствената си душевност.

  18. Ваня ти как разбра опитността на Клаус Кенет и как разбра нашата? Че и светлинни години ненамси кво?

  19. А бе мирянин да ми се изживява като учител…. най-малкото е съмнително. Айде да кажем, оженил се е, не е станал монах, добре, ама не е ни дякон, ни свещенник, ни нищо. Такива „учители“ не са ни известни много много в ортодоксията. Бил аскет, ама аскет мирянин. Е хем нема схима, хем не получава и венеца на мирското смирение. Претендира за монашески подвиг, а е*е жена си и пердаши суета яко. Подвига на мирянина е да се смирява, на монаха да се моли в послушание. Той нито едното, нито другото. Учителства там където нема нужда, там където требе не свидетелства. Ако ще мисионерства да мисионерства сред западните. За да поучаваш миряните требе да имаш нещо около врата. Я омофор, я епитрахил, я схима.

  20. „….защото добрият христянин не е този който говори с езика на Библията и се стреми да подражава на написаното, а този който чрез собствената си вяра живее Христовата мъдрост.“
    POSTED BY ДИМИТЪР ЦАКОВ | 05/11/2014, 11:22
    Не трябва ли да подражаваме на написаното в Библията, да говорим с езика на Библията, да се стараем така да живеем, както Бог иска от нас, както е казано в Словото Му? Познавам хора, които чрез собствената си вяра, убеждения / далеко от християнството, по-скоро езотерици/ приемат Христовата мъдрост, която не противоречи на тяхното мислене.И казват:Аз не съм чел/а Библията, но така мисля, аз така си вярвам! Но това не е Христовата вяра, нали? Това може би е отклонение от истинската дискусия -не вземам отношение за Кенет Клаус и книгите му. Просто прочетох статията, коментарите, Това ми направи впечатление, това споделям и питам. Извинете!

  21. Теодора Мусева // 05/11/2014 в 15:57 //

    Тогава, Кирилка, започвайте да учите койне.

  22. Теодора Мусева // 05/11/2014 в 16:53 //

    А колкото до критерия за „кредибилитет“, възможно ли е той да не се основава на време, прекарано в манастир? Възможно ли е да има една сфера на съзнание, където линейната представа за време отпада? Където всичко е време? Възможно ли е достоверността да не се основава на печат от църквата, а на собственото ни мислене, което разбира саможертвата на Христос? Възможно ли е да можем с ума и сърцето си да схванем дали един човек говори от сърце? Днес моят свещеник ми напомни, че по времето на Христос не е имало монаси – думите му са се отнасяли за всички.

  23. Минал той през всички „религии и системи“ за няколко години, осмислил ги (на най-дълбоките им нива), колкото е станал „спец по православна духовност“, толкова и в тяхната е бил… Аз вярвам, че две-трети от историите му са измислени, останалата една-трета силно разкрасени.

  24. Теодора Мусева // 06/11/2014 в 00:01 //

    Има много лесен начин всъщност да разбереш кое дело е добро – да си питаш сърцето. Ако човекът действа из Любов, това си личи: „Освен това трябва да Ви обясня, в що се състои разликата между действията на Светия Дух, Който свещено и тайнствено се вселява в сърцата на вярващите в нашия Бог и Спасител Иисуса Христа, и проявите на греховната тъмнина, която по бесовска подбуда действува крадешком в нас. Духът Божи ни напомня думите на Господа Иисуса Христа и винаги действува единно с Него, като изпълва сърцата ни с тържество и радост и насочва стъпките ни към пътя на мира. Бесовският и измамнически дух пък внушава мисли, противни на Христа, и проявите му в нас са бурни, яростни и изпълнени с похот на плътта и на очите и с гордост житейска.“ – Св. Серафим Саровски

  25. „Търсите ли небесни видения?“, св. Николай Велимирович
    http://sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=article&id=898:2014-11-05-18-56-22&catid=46:statii&Itemid=141

  26. Теодора Мусева // 06/11/2014 в 11:33 //

    Не, те просто ни сполетяват. 😀

  27. Теодора Мусева // 06/11/2014 в 11:43 //

    И между другото въпросният св. Серафим Саровски не е последвал „Архангел Гавраил“, защото се е прекръстил. Това е възпитание на Фантазията. Естествено, че когато стоиш с дни прав на кула в пустинята, ще започнеш да имаш видения. Въпросът е как да се справяш с тях. 🙂

  28. Госпожо Мусева, що ми се струвате фрустрирана мадама с куп интелектуалистично претенции, прощавайте… Ако очистите Фантазията си от всичкия духовнистичен и интелектуалски грим, дали няма да остане от нея просто един Голям Гол Х*й. Простете!!

  29. Теодора Мусева // 07/11/2014 в 12:30 //

    And Lacan wept…

  30. A Цицерон срещна в Рая бай Лазо… Знаете ли тая „притча“?

  31. Хахахахаха :))))))))))))))))

  32. Хареса ми статията, която сте написали за Клаус, балансирана е. Не знам дали е в прелест, не мога да преценя. Но не е за подминаване фактът , че самият старец Софроний го е посъветвал да не приема православието.За мен лично това означава, че не е бил готов да приеме православието и да бъде пълноценен във вярата и практиките ни, може би за да не служи за съблазън, както май се получава?!
    Като цяло за мен той си остава един добър човек, минал през земния ад и би бил хиляда пъти по-полезен на хора, които се лутат, отколкото на вече повярвали и практикуващи християни.

  33. Пламен // 13/12/2015 в 20:20 //

    Всички тука много се правите , че сте християни , които много знаят и разбират! Това важи също и за администраторите на сайта! Християнство без духовност и мъдрост,без любов към ближният и към Бога ,без мистика ,без чудеса и изцеления не е християнство! Какво коментирате тука един човек,който е обиколил света,преживял е много страдания ,за да търси истината!? Много знаят само на теория,защото са прочели и назубрили много православни книги , но нямат истинската лична среща с Божията Любов. Божията Любов е безкрайна и вечна! Студент по теология, 1 курс, задочно обучение, в ПБФ Велико Търново

3 Trackbacks / Pingbacks

  1. Кой според вас е истинския Български духовник? | Еразъм Софийски
  2. Проповедта на Клаус Кенет | Преспански
  3. Проповедта на Клаус Кенет | Преспански

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: