Отец Георги Флоровски като пастир

отец Георги Флоровски в университета Принстън

отец Георги Флоровски в университета Принстън

За една от малко познатите му страни като духовен пастир на великия богослов от XX век отец Георги Флоровски разказва протоиерей Евангелос Папаниколау. Прилагаме откъс от разказ за личната среща между о. Евангелос и о. Николай, православен свещеник от Америка, професор в Харвард в катедрата по исихастки изследвания и пастирска психология:

-… Моята катедра в Харвард преди мен беше ръководена от отец Георги Флоровски. Той е много голям теолог и мой старец.
(…)
-Този велик човек е Ваш старец?

-Да, и наистина е голям и духовен теолог и човек на саможертвата. Вещ в пастирската психиатрия и психологическата работа със зависими от наркотици и алкохол. Той вършеше всичко това с особена любов и търпение. За да разбереш величието на този човек, ще ти споделя една случка, на която бих личен свидетел. Едно семейство доведе своето 18-годишно дете, което страдаше от хебефренна шизофрения. Състоянието му беше доста тежко и болестта неизлечима, но помолиха отеца да го приеме и да се заеме с неговото лечение. Наистина го взе и отведе в една извънградска къща, където имаше голям двор и много брези. Двамата отидоха сами, отец Георги и детето и заключиха портата. След три дни излязоха и той предаде детето на родителите му напълно здраво и разумно. Детето стана студент и от тогава е здраво, а сега дори е и епископ на църквата. Когато попитах отец Георги как стана всичко това, той ми отговори:

„Взех детето и му казах: Чедо, аз ще седя при тази бреза, а цялото пространство е твое, прави каквото искаш и когато пожелаеш, ела да разговаряме. Три дни и три нощи момчето правеше каквото си искаше. Унищожи хладилника, библиотеката, градината и когато искаше, идваше и си говорехме. Аз седях край брезата и го чаках, без да се интересувам от това, което става и три дни не станах, не ядох и не пих вода. На третия ден детето дойде смирено и ми целуна ръката, повдигна ме и ми помогна да ходя, защото бях много изморен, отворихме вратата и го предадох на родителите му, облечен и разумен.“

„Отец Георги, а как извършвахте основните си потребности през тези три дена?“

„Извършвах ги на това място, въобще не се помръднах, исках да принеса моето търпение и всекидневните си навици като жертва на Бога за него. Това не е нищо особено в сравнение с това, че Бог подари здраве на човека и чрез това ми даде и предвкусване на Неговото Царство.“

Такъв човек беше този истински богослов и човек на Литургията, дори и повече от това. Винаги казваше: „Дай ни в пълнота да участваме в невечерния ден на Твоето Царство.“

източник: Δημήτρης Δημουλάς, Ιερεύς του εικοστού αιώνος, „Ορθόδοξη Πορεία“, преведено от amvon.mk

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: