Митр. Атанасий Лимасолски: Христос е въздух, а не въглероден двуокис

митр. Атанасий Лимасолски

митр. Атанасий Лимасолски

През м. октомври митр. Атанасий Лимасолски представи на руска земя в московския Сретенски манастир своята книга „Откритото сърце на Църквата“. Първата част на книгата съдържа спомени за старците, с които владика Атанасий се е срещал в своето пребиваване на Света гора. Във втората част се съдържат проповеди, ориентирани на първо място към младежта, посветени на актуални теми като семейството, екологията, Църквата, духовния живот, изкушенията на съвременния свят и др. През по-голямата част от своята презентация митр. Атанасий отговаря на въпроси на аудиторията, част от които поместваме и тук за духовната полза на нашите читатели:

Владико, разкажете за опита си от общението със старци.

Присъствието на старци в Църквата е свидетелство за постоянното присъствие на Христос в нашия живот. Господ ми даде (именно Господ, понеже аз съм безсилен човек) да се запозная с мнозина от тези старци и да изградя духовна връзка с тях. Тяхната роля в моя живот беше решаваща. Но познанството със светци не прави човека свят. Напротив, това увеличава моята отговорност пред себе си и Църквата.

Главният призив на съвременните светци към света е: Христос да стане смисъл на живота ни. Всеки един от старците е изразявал това по своя си начин и с живота си. Видяхме много знамения и чудеса в живота на тези старци. Но най-голямото чудо беше това, че човек може да стане истинско Божие чедо. Това е най-великото знамение, което човек може да види в своя живот. Всичко останало е второстепенно.

Много години сте общували със стареца Паисий. В какво се състои неговият духовен опит?

Ако трябва да говорим за централния момент в неговото учение, то старецът казваше: „Да се подвизаваме добросъвестно, заради добрата си воля. Не за да избегнем ада, а за да не наскърбим Бога.“ За него Христос беше и брат, и приятел и – преди всичко – Баща. И той правеше всичко, за да бъде с Бога. Нищо не просеше за себе си. Не просеше да се изцели, когато беше болен, или почивка, когато се уморяваше. Той искаше едно: да не наскърби Христа.

Монашеството се асоциира с уединението. Но е имало старец, който се е подвизавал например в такъв мегаполис като Атина…

Старецът поживя все пак няколко години в уединение на Атон. Ние не трябва да пренебрегваме ценността на уединението, това много помага. Но ние не можем да ограничим Божията сила на което и да е място. Ние трябва да заключим сърцето си в пустинята, далече от греха. Има хора, които живеят в света, но сърцето им е в пустинята. Има хора, които живеят в пустинята, но сърцето им е в света. Трябва да разберем, че начинът на мислене спасява човека, а не мястото, където живее.

Как човек, който живее в света, може да умъртви своето „Аз“?

Ако сме съединени с Христос чрез Църквата, тогава ние не само се освобождаваме от ветхия човек, но и се обличаме в Христос. Целта трябва да бъде не отказ от егоизма, а съединението с Христос. Евангелието не е отрицание, а утвърждение.

Как да умъртвим егоизма? Всеки ден пред нас има огромно количество възможности. Можем да го постигнем чрез търпение и любов към ближния. Но трябва да се стараем не само да умъртвим егоизма си, но и да допуснем Христос в сърцето си. Когато това стане, Христос ще ни изцели. Грехът е болест. Ако получим здраве, всички „микроби“ ще отпаднат.

Какво вълнува съвременната младеж? Как да привлечем младите хора в храма?

Ще ви разкажа за ситуацията, която виждам в Кипър. Мисля, че външните проблеми са едни и същи: проблеми в семейството, в личния живот, проблеми, които водят до наркотиците, насилието, отричането на всичко, до депресия. При нас има и проблеми, заради това, че живеем в съседство с турците и понякога се чувстваме незащитени от досега с ислямския свят. Но всички тези проблеми имат един източник: отсъствието на Бога. Например, ако аз си снема очилата, нищо няма да виждам. Или ще виждам неправилно. А ако си сложа очилата – ще виждам добре. Така е и с присъствието на Бога в живота на човека. Човек, който живее с Бога, приема всичко по различен начин: той има друг начин на мислене. Той по различен начин се справя с трудностите. Човешката душа винаги търси Бога. И ние, пастирите на Църквата, трябва да кажем истинското Божие слово към човека. Трябва да кажем: това, което търсите се намира в Църквата. Елате и вижте. Елате и вкусете. Когато те Го видят, приобщят се с Него, те ще разберат, че именно това са търсили. Когато човек придобие мир в душата, на него не му е нужно нищо друго – нито алкохол, нито цигари, нито наркотици.

Как един мирянин да намери целта в живота си?

Ако човек не знае какво да прави в живота си, той не бива да се отчайва. Кой от нас знае? Ние трябва да искаме едно: да бъдем с Христос. Това никой не може да ни го отнеме. Останалото е на втори план: дали да се оженим, дали да отидем в манастир или в университет. Мога да придобия Христос навсякъде: и у дома, и в самолета, и в манастира. Христос е всичко за всеки. Ако ние разберем това, ще се избавим от всички проблеми.

Веднъж разказахте за един Ваш познат католик-монах, който живял на Атон. И при все това преди няколко години, когато в Кипър трябваше да дойде папата, Вие се изказахте против, а когато той все пак дойде – Вие отказахте да се срещнете с него.

Като християни ние трябва да обичаме и да уважаваме всички хора. Но ние не сме длъжни да постъпваме или да вярваме като тях. Аз ще давам любов на всеки човек като образ Божий. Нямам нищо лично срещу папата. Но в Кипър той дойде не просто като човек. Той сам го каза: дойдох в Кипър като приемник на Петър. Ние знаем какво означава това: папата смята, че той е представител на Христос в света, че той е главният епископ на целия свят, че той се явява устата на Христос, а най-главното – че е непогрешим. С такъв папа аз не искам да се срещам. Обичам човека в него. Но не вярвам, че той е непогрешим и че е представител на Христос. Също така смятам, че Ватиканът е причина за огромни проблеми в света, защото папизмът изгони Христос от сърцата на хората. Обичаме всички хора. Но не споделяме всяка вяра.

Ще ви разкажа една история с този католически монах. Когато той беше на Атон, умря папата (Йоан Павел I – бел. ред.) и този монах много се разстрои. За да не скърби толкова много, аз му казах – да отидем на гости при стареца Паисий. Отидохме при стареца. Казах му:
– Този брат-католик е много разстроен, че умря папата.
– Е, защо си се разстроил? – попита старецът.
– Той беше много добър, – каза католикът.
– Не се разстройвай, помоли се и следващият папа да бъде добър. А и въобще не се притеснявай: който и папа да бъде избран, все ще бъде непогрешим.

Как да не изневерим на себе си, опитвайки се да се съединим с Христос?

Не бива да гледаме на това като на нещо сложно. Обратното – трябва да го гледаме като нещо просто. Ще дам пример от Стария Завет: когато евреите искали да завладеят Йерихон (както Бог бил наредил), те изпратили разузнавачи. Разузнавачите докладвали, че ще бъде много трудно да се превземе този град: здрави стени, отлична войска. И евреите се уплашили. Бог се разгневил: „Вие си мислите, че ще превземете града с вашите оръжия? Не, с Моето име ще превземете града.“ Тогава, като викали към Бога, евреите обиколили седем пъти градa и всички стени се разрушили.

Така е и в духовния живот: не се изцеляваме първо, а след това да ходим на лекар, но обратното! Не се притеснявайте! Идете в лечебницата и лекарят ще ви изцели. Не бива да се притесняваме за своето спасение. Бог не е направил живота ни сложен, направил го е лесен. Старецът Паисий казваше: „Христос е въздух, не прави от него въглероден двуокис“. Не трябва да се страхуваме от Христос и да мислим за Него твърде сложно.

Св. Николай Сръбски (Велимирович) е възразявал срещу богословския модернизъм. Срещу изказвания в следния дух – че житията на светиите са приказка, а не истина, а писанията на отците – в голяма степен погрешни, като дори Църквата е изкривила и Евангелието. Какво мислите за това?

Не всички трудове на св. Николай Сръбски са преведени на гръцки, но разбрах въпроса Ви. Аз се запознах със стареца Паисий, когато бях на 19 години. Разбира се един 19-годишен младеж има много въпроси. Но след това, като живях до стареца в продължение на 16 години, разбрах, че всичко, което е написано в Евангелието и житията е истина. За какво ми е да се съмнявам в Христовите чудеса, ако всеки ден съм виждал чудесата на стареца Паисий, извършващи се в Божията слава?

Веднъж дойде един университетски преподавател-атеист. Каза: „Аз съм физик, затова не вярвам в Бога“. Старецът отговори: “Ти си по-глупав от гущер. Той ходи пред Бога“. И изведнъж пропълзя един гущер. Старецът му каза: „Ела тук!“. „Има ли Бог?“ , – попита старецът гущера. И гущерът се изправи на задните си крака и утвърдително поклати главата си. Ако днес се случват такива неща, защо да не може да са се случвали и вчера? Без светии Евангелието не може да има доказателства. Църквата ражда светии през всички времена.

източник: pravmir.ru, превод: Мартин Димитров

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: