Позитивното мислене тласка хората към краен индивидуализъм и изолация

д-р Пламен Димитров

д-р Пламен Димитров

Д-р Пламен Димитров е председател на УС на Дружеството на психолозите в България от 2001 г. Практикуващ психолог с почти 30-годишен професионален опит. Работи в областта на екзистенциалния анализ, груповата динамика, организационното развитие и социалната промяна.

Интересува се от механизмите, по които хората формират симптомите, каращи ги да страдат. Още през 80-те г. на XX век започва да се занимава със защитните механизми, чрез които успешно се самозаблуждаваме. Един от тях е позитивното мислене, което през последните години се превърна в цялостна концепция и стратегия за живот.  

– Д-р Димитров, с приключването на истерията около края на света започна да набира скорост идеята за новата епоха, за новото начало, свързано с позитивно мислене и духовно прераждане. Хубаво ли е това и какво всъщност означава?

– Движението на новата епоха, което слага акцент само върху позитивното мислене, всъщност травмира сериозно хората и ги експлоатира. Приспива способността им за задълбочен и цялостен анализ на нещата, за връзка с действителността. Това е цяла нова религия, проповядвана от амбициозни гурута. С претенцията, че се базира върху наблюдения, тя избирателно използва и научни изследвания, и религиозни вярвания и манипулира хората. Това е цял индустриален комплекс, бизнес за милиарди в световен мащаб, който се развива с подкрепата на политически, финансови и други кръгове, които имат интерес от примитивизация и инфантилизация на населението.

– Развита ли е тази индустрия у нас?

– Много мощно. Непрекъснато отвсякъде ни се внушава как трябва да мислим положително, което значи селективно. Така се манипулира критичната способност и психологическата гъвкавост на хората да използват целия спектър от опита и преживяванията си и да вземат правилни решения. Това е нужно за онези, които искат да контролират. Пример за такова манипулиране е обучението на фирмените служители.

Вместо да им се предлагат научно обосновани и проверени факти, те масово се водят по семинари, които се базират върху постулати и виждания на някоя известна личност, понякога от световна величина, която често се оказва човек, много богат, произвел хиляди книги, направил много пари от това да окуражава масовото самозаблуждаване на хората, нуждаещи се от фантазията за контрол вместо от дълбочината и разбирането за същината на нещата. Книжарниците ни са пълни със self-help литература, която заимства избирателно неща от научните изследвания, но всъщност единствената й цел е да се продава повече.

Да не говорим за злоупотребите с онкоболни и други страдащи, на които съвременната медицина не може да помогне. Те най-редовно са съветвани, че ако мислят позитивно, ще се разминат с фаталния край. Повярвалите на тези ритуали и практики избирателно подчиняват мисленето си само на този позитивен уклон. Но дори да имат промени в самочувствието, невинаги могат да се похвалят със същинско подобрение в резултатите. Доколкото има ефект, със сигурност той не се дължи на участието им в такива програми, а на по-добрата медицинска намеса, когато е достъпна и възможна.

Това прониква и във фантазиите на политиците,  в начина, по който мислят голяма част от хората, които предизвикаха световната криза. Жертви на това позитивно мислене са всички тези банкери, които създадоха механизмите на тази романтична, но инфантилна идеология. То е в основата и на безкритичната позиция на онези, които трябва да променят нещата, за да се излезе от кризата. България е периферен участък, в който тези течения навлязоха със закъснение и с много вторични дефекти. В световен мащаб тази квазирелигия се разпространява отдавна и причинява повече беди, отколкото ползи.

– Кое всъщност прави позитивното мислене опасно?

– Когато ви се внушава, че избирателно трябва да използвате само положителните емоции и мисли, всъщност се осакатява вашата способност за критичен анализ и автономно действие. Освен това, когато не успее да промени живота си с позитивни мисли, човек изпитва вина, че не практикува достатъчно упорито и не спазва ритуалите, популяризирани от съответния гуру. Така той се инфантилизира и започва да търси причините за неблагополучията си не в реалната действителност, не в сложните взаимовръзки, а в начина си на действие и собственото си мислене.

Такива хора стават лесни за управление, за контрол и манипулация, което е много удобно на корпорациите например, които разчитат така рекламните им послания по-лесно да достигнат до потребителите. Това е нужно и на правителствата, и на финансовата олигархия, на всички тези големи контролиращи господари на света, които имат нужда от това хората да са оптимистични и в същото време зависими.

– Това значи ли, че отричате въобще стремежа на човека към щастие?

– Научните изследвания са категорични, че когато хората са тласкани да се стремят към щастие, те по-често се чувстват нещастни. Предписвайки поредния ритуал, който ги насочва към щастливо мислене, този вид възгледи и идеологии тласкат към едно самообвинително изследване, което ги прави по-скоро зависими, отколкото отговорни за действията и преживяванията си.

Този тип едностранчиво мислене изкривява способността ни за самокритичност, за автентичност, пречи ни да се справяме зряло със собствените си недостатъци и с неизбежните тежки житейски ситуации. С избирателната форма на мислене, а така е във всичките школи, свързани с позитивното мислене на новата епоха, се извършва един невротизиращ процес. Това е невротична компенсаторна самозащита и бягство от действителността, която ги прави по-болни и нещастни, отколкото биха били, ако са в по-цялостен контакт с действителността и чувствата си. Това е индуцирана масова невроза, която е много добра, защото е нужна на някого.

– Доколко са напреднали тези процеси у нас?

– Вижте телевизиите – много повече време се отделя на шоута, програми, които дават поредното предписание за щастие и съветват как да живеем правилно, отколкото програми, с които фактите се проучват в дълбочина. Проникването е много съществено. То е част от медийната фантазия, че има контрол върху обществените процеси. Това се прокрадва и във фантазиите на хората, които вземат решения на корпоративно, на фирмено, на политическо ниво. Дават ни се обещания за светлото бъдеще, градят се невероятни планове, които не стъпват на никакъв критичен анализ на действителните факти и ресурси. Ето, няколко пъти нашият вицепремиер отричаше, че кризата продължава. Изобщо у нас все повече липсва задълбочен анализ на действителността.

– Анализи има, но въпросът е доколко към тях има интерес. Не смятате ли, че и на самите нас все по-често ни се слуша как по-лесно можем да заживеем по-добре?

– И това го има и е част от големия проблем на културата не само у нас. Става дума за съществуването в един свят на пожелателно мислене, който има за цел да самообслужва невротичната ни самозаблуда, че нещата не са такива, каквито са, а такива, каквито ни се иска да бъдат. Според някои от новите модерни практики, ако си повтаряш целите, ако визуализираш представата за това колко богат ще станеш, колко щастлив и здрав си, то само по себе си ще се случи. Това вече е влязло в арсенала и на нашите политици, които, без да осъзнават, са станали проповедници на този тип фантастично инфантилно мислене. Все по-малко или по-селективно се използва науката, за да се вземат решения по важни обществени въпроси.

– Не е ли все пак позитивното мислене начин за приобщаване на хората към обществото, не провокира ли емпатия?

– Точно обратното е. Тласка хората към краен индивидуализъм, към затваряне, себефокусиране и тотална изолация. Колкото повече внушавате на хората, че чрез положително мислене могат да постигнат лично здраве и богатство, толкова по-малко социално ангажирани и по-безразлични стават те към чувствата и преживяванията на другите. Този тип позитивно мислене води само до болест и до невроза, до социални проблеми и влошаване на качеството на отношенията между хората.

– Как да намерим златната среда, за да не бъдем нито инфантилни болни позитивисти, нито мрачни депресари песимисти?

– Нужен е цялостен зрял подход към света и себе си.

Опората е във връзката между вътрешната и външната реалност. Човек трябва добре да си дава сметка за това, което преживява и чувства. А то не е само положително. Има неща, които ядосват, които плашат, които водят до фрустрация и невъзможност за действие. Заедно с това има неща, които вдъхват оптимизъм, надежда, радват. Когато човек е в контакт с вътрешната си реалност, когато знае повече за сенчестите си страни – наясно е например с това, че изпитва гняв или това, че болката му не може да бъде потушена от илюзорни представи, става и по-чувствителен и по-възприемчив за действителността около него. Това прави хората екзистенциално отговорни и им позволява да организират битието си по смислен начин. Смисълът, базиран на връзката с действителността, е това, което ни прави истински и способни да се движим напред.

интервю за 24 часа

Вижте още:

Advertisements

19 Comments on Позитивното мислене тласка хората към краен индивидуализъм и изолация

  1. Диана Милушева // 30/11/2014 в 23:25 //

    Позитивното мислене може и да крие определени капани, но не е задължително да ни превръща в социални „слепци“ или екзистенциално безотговорни хора. Факт е , че човек се нуждае от нещо повече от „положителни мисли“, за да контролира тялото и живота си. И ако говорим за „провалите“ на тези подходи, то те със сигурност са свързани с обречения на провал сблъсък между осъзнаваното и подсъзнателното. Съзнанието може и да казва „да,да,да!!!“, но подсъзнанието си знае, че това е „не, не,не!!!“, а неговата сила е много по-голяма, по-мощна. Аз лично никога не бих се отказала да гледам позитивно на нещата, които ми се случват, защото не се притеснявам от възможните разочарования и провали. Това за мен е „цялостен и зрял подход“, който ми позволява да остана ангажирана, но вътрешно спокойна и усмихната, дори външно да се гневя… понякога 🙂

  2. ivan@ivan.bg // 01/12/2014 в 11:18 //

    Ей този е много тъп

  3. свободата е преди щастието

  4. Захариева // 01/12/2014 в 13:44 //

    Още един нормален човек. Поздравления, д-р Димитров

  5. емил калудиев // 01/12/2014 в 15:54 //

    Напълно съм съгласен, че описаната изкривена представа за позитивно мислене отговаря на описаното. Наистина затварянето на очите за негативното в живота е форма на социална слепота и следователно търсене на „окатия“ водач. Според когнитивно-поведенческата терапия позитивно мислене означава да се търси и позитивната възможност в конкретна ситуация, така че да се избере най-подходящият поведенчески ( а и емоционален) отговор. това активира градивните възможности на личността.

  6. Nina Jankova // 02/12/2014 в 08:57 //

    Всякакви рецепти за еди какво си… ни заливат. Няма универсални рецепти. Всеки човек е неповторим. Има морални стойности, има божии заповеди, има духовни учители. Това с рецептите за позитивизъм, мода, идеологии… – всичко е индустрия и носи много пари и власт на тариктите. Който иска да пасе. Аз си мисля, че ми е досатъчно да не правя зло, да помагам на ближния с каквото мога, да продължавам да се уча и да не позволявам някой и нещо си да се опитват да ме моделират с тъпи хватки. Съвестта е Богът в мен. Това ми стига.

  7. Зорина Вел // 02/12/2014 в 11:29 //

    За мен положителното мислене е да търсиш възможности, а не да наблягаш на проблемите като например: майка, на която детето и плаче, а тя непрекъснато му повтаря „стига си плакал, защо плачеш сега, недей да плачеш“ и така го подсеща да не спира да плаче, вместо да му отвлече вниманието с нещо друго за да може после да се разберат като хората. Същото е и с управлението на хората, поне у нас – вместо да решат какво да правим, политиците се карат все повече и ни занимават с това, което не е наред и аз отдавна си мисля, че това се прави нарочно за да приемем ние този начин на отрицателно мислене и страх от проблемите и да не можем да мислим за нови възможности, защото ако хората се научат да мислят повече за възможностите, те никога не биха се страхували толкова и отдавна щяха да изметат боклука от властта.

  8. Иво Николов // 02/12/2014 в 12:08 //

    Абсолютно вярно! България, наистина все още не напълно засегната от този проблем, за разлика от „развитите“ западни цивилизации.

  9. Не съм много съгласна …..По скоро ми се струва,че отъждествява позитивното мислене с наивността….

  10. Докторът говори за ню ейдж нагласите, които съвременната корпоративна култура прегръща с широко отворени обятия с разните им там визуализации, мантри и т.н. – затова съм го качил това интервю. Говорим за една ню ейдж заплаха за обществото, хората са бедни и лесно манипулируеми. Да вземем за пример мулти-левъл маркетинга – там корпоративните гурута продават фантазии на хорицата, за да им изсмучат и малкото закътани парици.
    За позитивните нагласи – понеже това е блог с християнска насоченост, трябва да уточним, че според отците християнинът винаги трябва да има радостен дух, което включва и смирено познание за себе си и трезвата преценка на реалността.

  11. maria gigova // 04/12/2014 в 11:25 //

    „Лудите, лудите, те да са живи“ Ако не сме ние, лудите, с кого щяха да се занимават психолозите? Мислете негативно, бъдете нещастни и бъдете критични – това иска да ни каже доктора. Бъдете в калта, при всички останали прасета. На мен ми е кофти, ама и на него му е кофти – ех, че веселба!

  12. Напълно съм съгласен че духовния пазар е затрупан с материал чиято единствена цел е злоупотреба с наивноста на хората. След като изясних това искам да спомена че мисленето е определящо за състоянието на съзнанието на човека, а състоянието на съзнанието му определя неговата реалност. Не е необходимо да се правим че не забелязваме негативното но е направо глупаво да бъдем критични към живота около нас а не да се учим от него.

  13. Позитивна // 05/12/2014 в 18:30 //

    Браво, Докторе,
    С толкова дълъг стаж, сте се превърнали в типичния „скален орел“ отричащ новото и конкуренцията… 🙂
    Май ви намалява клиентелата и завист ви мори, което се вижда по негативния ви облик… Аз усмихнат не съм ви виждала! 🙂
    Но то и в литературата ни го пише: „Боже, колко мъка има на тоя свят, Боже…“ 🙂
    Слънчев ден от мен! 😛

  14. И аз ще кажа „Браво докторе“, но не с иронията на „позитивна“ :-). Абсолютно съм съгласна с него. Аз самата бях хваната в капана на този „позитивизъм“ и знам за какво говори г-н Димитров. Работата е в това, че обстоятелствата в живота ни не зависят само от нас, но в много голяма степен те зависят и от т.н. Колективно Съзнание. А то е много мощен егрегор, който ние само с нашето добро желение не можем да променим. Има фактори като социални, политически, финансови условия, върху които ние нямаме силата да оказваме влияние. А те определят в голяма степен нашия живот.

  15. If you’re happy and you know it clap your hands … *clap clap*….

  16. Деметра // 18/01/2015 в 11:02 //

    Съгласна съм от части г-н Димитров. Просто не трябва да се втурваме сляпо в подобни движения, обучения и т.н. Да мислиш позитивно за мен означава да извлечеш положителното от всяко лошо нещо, което ти се случва и да вървиш напред, а не да се отчайваш. Аз също съм против крайностите, че щом мислиш позитивно, и ще ти се случват само хубави неща. Дрън дрън! Как да мислиш позитивно като гледаш снимките на трупове в Украйна например? Да, не можеш да промениш случилото се, но можеш да направиш нещо, дори мъничко положително, което да допринесе това да не се случва в твоята страна. Аз така го разбирам позитивното мислене.

  17. Per Mer // 05/02/2017 в 23:58 //

    Веднага да си купи един речник и да прочете, коя думичка какво значи честно. Ебахти примера с банките и кризата, кво общо има позитивното мислене с глупоста на хората и наивноста ?! Чрез позитивното мислене човек постига нагласа и виждания които определено ще му помогнат да се справя с проблемите в живота си по-добре, от колкото да се съсипва от нерви ако мисли обратно и е постоянно с негативна нагласа. То е изкуство да създадеш трайна позитивна нагласа и да съхраниш доброто в себе си , особено в света който живеем, те какви глупости ми тръгнали да пишат. Това че някой е твърде наивен и е излезнал от реалноста по ред причини и т.н. Не го прави крайно позитивен, тази дума си има едно знчение и няма нужда да се изкривява по такъв смешен начин. И това че има много течения свързани с духовното и развитието в тази посока , със сигурност ще допринесе към по-добро от колкото да жиевее само материалния дух и нищо повече. За това е добре, човек да обърне сериозно внимание на себе и стремежа си към добро като цяло. Ако някой смята обратното , нека си живее негативния животец и да е щастлив по-своему 😉 За това има .(+) и (-) както е в природата, но не пишете глупости.

  18. Позитивното мислене значи човек да се самозаблуждава, да живее в един измислен свят, да не си дава сметка за реалния. Това е именно позитивизмът и той няма нищо общо с оптимизма – да вярваш, че нещата ще вървят към по-добро.

  19. М. В. // 08/02/2017 в 11:50 //

    Позитивното мислене, така масово пропагандирано от Ню ейдж движението, оскатява духовността на хората. Превръща ги в зомбирани марионетки – без ясно съзнание за света и ценностната система. Критичното мислене е затъпено и човек, става лесно манипулируем. Оптимистичните възгледи, нямат общо с това болно, бих казала изродено позитивно мислене, което масово се разпрозстранява като зараза.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: