Най-хубавата проповед за Света Гора

автор: Лимасолски митр. Атанасий

Сещам се, че когато бях на Света Гора, един ден дойдоха от някакъв телевизионен канал. Там е забранено телевизията да взима интервюта, но понякога това става тайно, откъде да знаеш. Някакъв журналист дойде с камера и взе интервю от най-лошия монах на Света Гора. Сякаш го знаеха. Тоест всичко най-лошо, което може да си представите, най-лошата картина, която може да видите. Той, клетият, беше човек, напълно загубил своята посока. Когато научихме, че са взели интервю от този нещастен наш брат, си казвахме: Пресвета Богородице! Какво ще каже сега и как се е представил и т.н. Попитали го:

– Отче, тук на Света Гора има ли светци?

Той казал:

– Има!

– Можеш ли да ни кажеш някой свят човек?

– Старецът Паисий.

Ние впоследствие научихме, когато видяхме филма, и се удивихме. И казахме – той е казал такова нещо? Обикновено този тип хора не го признаваха. И го попитаха:

– Добре, защо е свят?

– Вижте, наричат го свят, аз не знам дали е свят, дали пази пости, прави бдения, дали се моли с броеницата и прави поклони, не знам за такива неща, може и да прави. Но едно нещо зная – аз, както виждате, не съм добър монах и го казвам – пия, напивам, се, никога не постя, не ходя на службите…

Цял ден клетият обикаляше по кафенета в Карея, всяка нощ полицията го прибираше.

– Другите отци ме презират, не ме искат, смятат ме за нищо и биха били много щастливи, ако се отърват от моето присъствие. Но всяка година, понеже не знам друг начин да си изкарам хляба – Паисий ме викаше при него да му нарежа дървата и въпреки че имаше други добри монаси, викаше мене и ми казваше – ела, отче, да нарежем дървата за годината! Отивам при него и той пита:

– Колко искаш, отче?

– Искам например 10 000 драхми.

– Ще ти дам 15 000! Добър човек си и беден, ще ти дам 15 000!

Другите ме съсипват от работа, карат ме да ги режа, да ги нося, да ги подреждам, един куп капризи, а той често ме питаше: „Отче, измори ли се? Седни малко да си починеш!“ И докато режех дървата, носех ги, подреждах ги, той цял ден ми помагаше, все едно беше мой работник и слуга, плащаше ми отгоре и се грижеше за мене. Той не знаеше да готви, а се грижеше да има консерви, да има вино, да се нахраня добре, постоянно ме черпеше с разни неща и ми казваше: „Почини си малко, да те почерпя с нещо, да хапнем!“ Не стига това, а когато дойде някой посетител, ме хвалеше и казваше: „Виж колко добър монах, вземете благословение!“ И аз мисля, че този човек е свят, защото прави тези неща.

И ние казвахме: „Виж, най-лошият монах на Света Гора каза най-хубавата проповед за Света Гора“.

С други думи, къде си проличава нашата връзка с Бога? Не във формалните неща, тоест ако държим формата, значи сме наред. Формата ни води към същността. Да имаш милосърдно сърце, да си милостив, смирен, снизходителен, кротък, да общуваш с брата си – това е плодът, нали? Другите неща са листата – да постиш без олио, да бдиш, да се изповядваш, да четеш, да давам милостиня, да честваш празници, всичко това, което е полезно, добро и необходимо, са листата на дървото, тоест имаш едно дърво, което има хубави листа, но плодът на дървото е да станеш богоподобен и съвършен, както Небесният Отец е съвършен, да станеш милостив, както нашият Небесен Отец е милостив. Това е плодът на всички дела, които вършиш. Следователно, от това се вижда плодът на твоя духовен труд.

превод: Константин Константинов, източник: Двери.бг