Православният расист се намира в прелест

автор: архим. Ефрем, дикей на светогорския скит „Св. Андрей“

Национализмът, расизмът… – това е ерес за Православието. Те бяха осъдени в миналия век от нашата Православна църква, и тази истина се приема от всички православни, но на практика днешните хора са страстни и докато не постигнат безстрастие и истинска любов помежду си, те все така ще се делят на националности както преди. Това се случва и в момента.

Аз съм грък, този е руснак, онзи е българин, този е румънец; разделението действа вътре в нас, това наистина е така и ние се каем заради това. Не можем да говорим лъжи и да скриваме истината, това е ситуацията, която виждаме и преживяваме. Ние също желаем да постигнем състояние на безстрастие, тогава и тази страст ще престане да действа в нас и националният проблем на Атон ще изчезне. Тогава всички ние ще станем просто светогорци и няма да има значение къде си се родил и с какъв произход си. Всички сме светогорци! На Света Гора живеят монаси от целия православен свят.

Света Гора е малък рай. А в рая няма да има национално разделение на руснаци, гърци, американци, румънци и българи. Там ще пребивават спасените раби Господни. Когато св. ап. Павел казва, че в Христа Иисуса „няма вече ни иудеин, ни елин; нито роб, нито свободен, нито мъжки, нито женски пол?“ (Гал. 3:28) – той говори за състоянието на безстрастие, защото сам е притежавал безстрастие. И в това състояние е възвестил истината.

През ХХ в. страстта на националното разделение стана трудно изцелима, понеже се случиха много войни между народите. Войните станаха основа за вътрешна неприязън между гърци и българи, гърци и турци, гърци и италианци. Хората четат книги за миналото, спомнят си за страданията, които се претърпяли техните роднини и тези спомени поддържат враждата.

Но ние, като православни, сме длъжни да преодолеем това и тогава ще вдишаме от въздуха на Светия Дух. Защото православният расист е страстен човек, който се намира в прелест. Такъв човек не обича своите ближни, но ги осъжда, дели ги на категории и ги поставя в тесни рамки. Светият Дух идва – и си отива, като не намира покой в такъв човек..

превод: Мартин Димитров