Какво може и какво не трябва да наричаме „семеен кръст”

Отец Василий Термос отговаря на въпрос от аудиторията относно неговия доклад „Преходната възраст: лъжливото разбиране”:

Мислите ли, че човек трябва всеки ден се разпъва, било то в семейството, в обществото или в историята като цяло, до края на живота си, в очакване на своето възкресение във вечния живот?

Искам малко да отместя центъра на тежестта на вашия въпрос за момента, когато настъпва възкресението във вечността към това как следва да разбираме самото Разпятие. Ще започна от далече, защото от своя опит знам как навярно се използват понятията „разпъване” и „кръст” вътре в семейството. Нека не забравяме от къде сме взаимствали тази дума. Тя е свързана непосредствено с Христовия Кръст, който се явява предел на страданието и болката на абсолютно безгрешния човек, невинен за това, което му се случва. Мисля, че можем да използваме думата „кръст” в значението ѝ на „това е моят кръст”, когато човек се намира в ситуация, над която той няма власт и не може да повлие на случващото се. Да речем, неочаквано умира или се разболява тежко наш близък – това е кръст, понеже подобна ситуация винаги се отразява на обкръжението. А също и – трудностите с децата или с нашето собствено здраве, както и редица други сериозни проблеми. Но да се нарича „кръст”, както често се случва, лошото поведение на съпруга или съпругата, когато самият аз съм участник в тази ситуация на 50, 60, 70%, и дори я влошавам – това не просто е грешка, а кощунство по отношение на Кръста.

Опитът от съпружеските отношения показва, че ние в голяма степен сме отговорни за недостойното поведение на другия, дори ако не си даваме сметка за това. По-рано засегнах тази тема, като говорих за кризата в брака, когато нашата друга половина  се превръща в наш враг, виновен за всичките ни трудности: „Той е такъв и такъв! Разбира се, аз също не съм идеална, но всички проблеми ги създава той, такъв му е характерът!” При това моето собствено поведение може да дразни, души, да довежда до безизходно положение другия човек и да го кара да реагира така както умее – с помощта на викове, злоба, борба. Но това е една доста сериозна тема, за да можем да я разгледаме в момента с примери и да разберем как можем да въздействаме върху поведението на другия човек. Засегнах я просто, за да обърна вашето внимание върху това, как не бива безсмислено да използваме думата „кръст”. Ако изключим от сферата на нашето внимание подобни житейски ситуации, то не бива и да говорим за последващото Възкресение. Ако трябва да говорим за него, то следва да е с разбиране значението на Кръста.

Знаете ли какво представлява нашият собствен кръст? Това е способността да разбираме всичко, което се случва с нас и да променяме своя характер. В този смисъл понятието „нашият кръст” съвпада с понятието „Кръст Господен”. По този начин, акцентите се променят и ние не казваме повече „моят кръст е моят съпруг”,  но „моят кръст съм самият аз, с всички мои недостатъци”.

Така казват светиите. Те са смятали, че живеят в рая и че всичките им проблеми се коренят в техните страсти и грехове. Ние сме далече от това състояние, но все пак не бива да използваме дума „кръст” по отношение на семейните конфликти. Ако разсъждаваме по този начин, тогава ще дойде и Възкресението, което е възможно и не се изразява под формата на очевидна промяна в нашия характер или семейни отношения – макар понякога и това да се случва – но то ще бъде за нас постоянна и спокойна утеха, помощ и поддръжка, която Господ ни изпраща чрез Своята благодат.

превод: Мартин Димитров