Всекидневното служение на старец Йероним Егински

Старец Йероним Егински

Старец Йероним Егински

След утреното богослужение, старецът си почиваше малко, след това пиеше кафе, провесваше на рамото си една торба, неговия „чувал на любовта“, и се спускаше към Егина. В началото това се случваше всеки ден, а към края на живота му – три пъти седмично.

Неговата мисия беше огромна. Имаше души, които гладуваха и жадуваха, някои буквално, други метафорично. И старецът се чувстваше отговорен за всичките. На всекиго, който имаше нужда му казваше някакво поучение, за да го утеши и да го повдигне, или даваше храна, за да насити гладния.

Нека проследим, едно по едно, тези негови благословени пътешествия и малките факти, които стигнаха до нас, за да се опитаме да разберем величието на този толкова богат и безшумен негов принос.

С молитва на устните и в ума, той слизаше към Егина около 8 часа сутринта. Всички, които го срещаха по пътя притичваха към него, за да му целунат ръка и да вземат благословение. А той, наред с молитвата, им казваше по някоя добра и полезна дума. На една от първите егински улици, заставаше край оградата на къщата и викаше домакинята, чиито син боледуваше.

– Какво правиш, Е.? Как е синът ти?

– Как да е, геронда, за никъде е, а и аз много се тревожа, защото лекарят каза, че задължително трябва да му се направи операция.

– Имай търпение и Бог ще ти помогне. Бог много ни обича и всичко, което ни дава, е за наше добро. Достатъчно е да го приемаме с търпение и да не роптаем. Бог позволи да ми отрежат ръката. Не ми е била нужна. Бог знае какво прави. По-добре с една ръка в рая, отколкото с двете в пъкъла. Нито веднъж не казах на Бога: „Боже мой, защо?“ Да, нито веднъж не Му го казах. Бог ме обича и знае моите нужди. Винаги Му благодаря за това и Го прославям. И ти да Му благодариш! Болката е дар от Бога. Мнозина стигат до Бога след упорита и тежка болест. Един светогорски монах плачеше и ридаеше, защото Бог го беше забравил и вече не му пращаше скърби. А ние се бунтуваме и роптаем, когато ни изпраща малки скърби. Трябва да настояваме и да молим Бог да не ни напуска.

Да насочим живота си към Бога и както иска Той, така да бъде. Каквото и да ни се случи, за наше добро е. Защото Бог не иска да погуби човека, а да го спаси. Не ни трябва отчаяние, а храброст и надежда в Бога. Отчаянието е неверие. Този, който искрено вярва в Бога, никога не се отчайва. Отчайваш се, защото не вярваш в Божията сила, която управлява всичко. Без Бога нищо не можем да направим. Твърде голямата тъга и отчаяние са от лукавия. Когато бях в Цариград и ми казаха да си отивам, не исках и да чуя, повече исках да ме убият. Утешаваше ме помисълът, че може би Бог иска така. И твърде скоро след като бях принуден да си тръгна, разбрах че мнозина от тези, които останаха там, са били убити от турците. Да казваш винаги: „Да бъде Твоята воля“. Радостта и тъгата да са ти добре дошли, но не и отчаянието. Колкото и да те наскърби лукавият, не се отчайвай. Да казваш: „Аз имам моя Христос, Той беше разпнат заради мен и ме обича“. Когато си на съд, оставяш всичко на адвоката, а ти нищо не казваш, той говори вместо тебе. Така и сега. Изложи това, което те безпокои пред Бога и Той ще ти помогне. Дръж се за нашия Христос, моли Го да ти даде сила. Ти си Негово създание, Той ще ти помогне.

– Много ти благодаря, геронда. Помоли се и ти, за да се оправи синът ми.

– Аз ще се моля, но и ти се моли. Все пак помисълът ми казва, че трябва да избегнете операцията. Имайте търпение няколко дни и Бог ще ви покаже. Не се притеснявай, синът ти ще оздравее.

– Много ти благодаря, геронда, моли се за нас.

Тук трябва да отбележим, че наистина синът на госпожа Е. оздравя за няколко дни, без да е необходима операцията.

Старецът тъкмо се отдалечи и срещна една жена, която повика.

– Какво правиш, чедо мое, Варвара, защо си толкова тъжна? Слушай, мъжът ти Янис, не е лош човек, но дяволът го мами. Отиди при свети Нектарий и се моли, много да се молиш и той ще ти помогне. Мъжът ти ще се оправи.

Жената пребледня. Това ѝ дойде като шок. Този дядо я викна по име, без да я познава и каза името на мъжа ѝ. Знаеше и че ходи при свети Нектарий, за да се моли, защото нейният мъж много пиеше и малтретираше семейството. Не можеше да каже нито дума. Само поиска благословение от него, докато той си заминаваше.

Малко по-късно тя дойде в неговата килия, за да му отблагодари. Мъжът ѝ остави пиенето и мирът пак се върна в семейството им.

Старецът продължи по-нататък и влезе в една работилница. Поздрави всички, които работеха там (17 души). Веднага всичките дойдоха да му целунат ръка и да вземат благословение.

– Бог да ви благослови, – каза им той. – Завиждам на всички вас и ви поздравявам. Човек трябва да има ревност и да работи, да не стои безделен. Безделието носи много зло на човека. Мързеливецът е крадец, краде от труда на другите. Този, който работи, прави добро и на душата, и на тялото. Всяка работа е добра, стига човек да иска да работи. Желязото ръждясва, когато го изоставиш. И блести, когато го използваш. Така и човекът, който не изпълнява Божиите заповеди, започва да ръждясва. Този, който е ленив в телесните трудове, ще бъде ленив и в духовните. Възхищавам ви се, защото изработвате хубави неща. Много пъти съм се възхищавал на човешките изделия, например радиото. Включваш го тук, а слушаш глас от Америка, от другия край на света. А мисля, че същото се случва и в духовните неща. Ние се молим, т.е. говорим на Бога от тук, а Той ни слуша от небето. Това е важно нещо. Стига да не се гордеем заради това, което вършим. Виждаме една хубава рокля. За кого е похвалата – за иглата или за шивачката? Разбира се, за шивачката. И ние сме игли в ръцете на Бога. Бог прави всичко чрез нас, затова не трябва да се гордеем.

Постарайте се колкото можете да подобрите духовната страна. Всеки, който поиска, успява в това. Волята и усърдието водят към духовното. Ако човек иска, ще стане и светец. Бог не е пристрастен и не освещава някои, само защото така му харесва, а защото те са Го обичали и много са се подвизавали. И са получили освещение от Бога като награда за тяхното желание. Моят старец Мисаил се качваше на планината преди изгрев слънце, издигаше високо ръцете си и ги спускаше със залеза на слънцето. И когато се връщаше у дома вечерта, дрехите му бяха подгизнали от сълзи и пот. А той беше глава на семейство и живееше в света. Но имаше силна воля и голяма ревност в духовния живот и затова успя в онова, което за другите беше непостижимо.

След това се обърна към собственика на работилницата:

– Идва ми един помисъл. Дали не е по-добре днес вече да не работите? По-добре е да затворите и всички да се приберете у дома, никой да не работи.

– Защо, геронда? Да не би днес да е някой празник? Защо да не работим?

– Не, не е празник, но ме е страх, че ще се случи нещо лошо. Правете както ви просвети Бог. Радвайте се и Бог да ви благослови.

Собственикът някак се загрижи заради думите на стареца и рече:

– Не върви работата, а и още е рано, рано. Не казвам, че не обичаме отец Йероним, почитаме го, свят човек е. Но да прекъсваме само защото е имал лош помисъл? Хайде, деца, да продължим работа и Бог да ни е на помощ!

Не мина и час, когато оглушителен трясък разтресе работилницата. Всички се струполиха на земята. Парният котел на работилницата беше експлодирал и всички работници бяха ранени и получиха изгаряния, но за щастие не много сериозни. Всичките бяха откарани в болница, където добрият старец по-късно ги посети, за да ги утеши и да им обърне внимание, без да ги укорява за това, което се беше случило. И всички му се възхищаваха заради любовта и разсъдъка, но и заради прозорливостта.

Следва

източник: amvon.mk, превод: Мартин Димитров

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: