Всекидневното служение на старец Йероним Егински

След утреното богослужение, старецът си почиваше малко, след това пиеше кафе, провесваше на рамото си една торба, неговия „чувал на любовта“, и се спускаше към Егина. В началото това се случваше всеки ден, а към края на живота му – три пъти седмично.

Неговата мисия беше огромна. Имаше души, които гладуваха и жадуваха, някои буквално, други метафорично. И старецът се чувстваше отговорен за всичките. На всекиго, който имаше нужда му казваше някакво поучение, за да го утеши и да го повдигне, или даваше храна, за да насити гладния.

Нека проследим, едно по едно, тези негови благословени пътешествия и малките факти, които стигнаха до нас, за да се опитаме да разберем величието на този толкова богат и безшумен негов принос.

С молитва на устните и в ума, той слизаше към Егина около 8 часа сутринта. Всички, които го срещаха по пътя притичваха към него, за да му целунат ръка и да вземат благословение. А той, наред с молитвата, им казваше по някоя добра и полезна дума. На една от първите егински улици, заставаше край оградата на къщата и викаше домакинята, чиито син боледуваше.

– Какво правиш, Е.? Как е синът ти?

– Как да е, геронда, за никъде е, а и аз много се тревожа, защото лекарят каза, че задължително трябва да му се направи операция.

– Имай търпение и Бог ще ти помогне. Бог много ни обича и всичко, което ни дава, е за наше добро. Достатъчно е да го приемаме с търпение и да не роптаем. Бог позволи да ми отрежат ръката. Не ми е била нужна. Бог знае какво прави. По-добре с една ръка в рая, отколкото с двете в пъкъла. Нито веднъж не казах на Бога: „Боже мой, защо?“ Да, нито веднъж не Му го казах. Бог ме обича и знае моите нужди. Винаги Му благодаря за това и Го прославям. И ти да Му благодариш! Болката е дар от Бога. Мнозина стигат до Бога след упорита и тежка болест. Един светогорски монах плачеше и ридаеше, защото Бог го беше забравил и вече не му пращаше скърби. А ние се бунтуваме и роптаем, когато ни изпраща малки скърби. Трябва да настояваме и да молим Бог да не ни напуска.

Да насочим живота си към Бога и както иска Той, така да бъде. Каквото и да ни се случи, за наше добро е. Защото Бог не иска да погуби човека, а да го спаси. Не ни трябва отчаяние, а храброст и надежда в Бога. Отчаянието е неверие. Този, който искрено вярва в Бога, никога не се отчайва. Отчайваш се, защото не вярваш в Божията сила, която управлява всичко. Без Бога нищо не можем да направим. Твърде голямата тъга и отчаяние са от лукавия. Когато бях в Цариград и ми казаха да си отивам, не исках и да чуя, повече исках да ме убият. Утешаваше ме помисълът, че може би Бог иска така. И твърде скоро след като бях принуден да си тръгна, разбрах че мнозина от тези, които останаха там, са били убити от турците. Да казваш винаги: „Да бъде Твоята воля“. Радостта и тъгата да са ти добре дошли, но не и отчаянието. Колкото и да те наскърби лукавият, не се отчайвай. Да казваш: „Аз имам моя Христос, Той беше разпнат заради мен и ме обича“. Когато си на съд, оставяш всичко на адвоката, а ти нищо не казваш, той говори вместо тебе. Така и сега. Изложи това, което те безпокои пред Бога и Той ще ти помогне. Дръж се за нашия Христос, моли Го да ти даде сила. Ти си Негово създание, Той ще ти помогне.

– Много ти благодаря, геронда. Помоли се и ти, за да се оправи синът ми.

– Аз ще се моля, но и ти се моли. Все пак помисълът ми казва, че трябва да избегнете операцията. Имайте търпение няколко дни и Бог ще ви покаже. Не се притеснявай, синът ти ще оздравее.

– Много ти благодаря, геронда, моли се за нас.

Тук трябва да отбележим, че наистина синът на госпожа Е. оздравя за няколко дни, без да е необходима операцията.

Старецът тъкмо се отдалечи и срещна една жена, която повика.

– Какво правиш, чедо мое, Варвара, защо си толкова тъжна? Слушай, мъжът ти Янис, не е лош човек, но дяволът го мами. Отиди при свети Нектарий и се моли, много да се молиш и той ще ти помогне. Мъжът ти ще се оправи.

Жената пребледня. Това ѝ дойде като шок. Този дядо я викна по име, без да я познава и каза името на мъжа ѝ. Знаеше и че ходи при свети Нектарий, за да се моли, защото нейният мъж много пиеше и малтретираше семейството. Не можеше да каже нито дума. Само поиска благословение от него, докато той си заминаваше.

Малко по-късно тя дойде в неговата килия, за да му отблагодари. Мъжът ѝ остави пиенето и мирът пак се върна в семейството им.

Старецът продължи по-нататък и влезе в една работилница. Поздрави всички, които работеха там (17 души). Веднага всичките дойдоха да му целунат ръка и да вземат благословение.

– Бог да ви благослови, – каза им той. – Завиждам на всички вас и ви поздравявам. Човек трябва да има ревност и да работи, да не стои безделен. Безделието носи много зло на човека. Мързеливецът е крадец, краде от труда на другите. Този, който работи, прави добро и на душата, и на тялото. Всяка работа е добра, стига човек да иска да работи. Желязото ръждясва, когато го изоставиш. И блести, когато го използваш. Така и човекът, който не изпълнява Божиите заповеди, започва да ръждясва. Този, който е ленив в телесните трудове, ще бъде ленив и в духовните. Възхищавам ви се, защото изработвате хубави неща. Много пъти съм се възхищавал на човешките изделия, например радиото. Включваш го тук, а слушаш глас от Америка, от другия край на света. А мисля, че същото се случва и в духовните неща. Ние се молим, т.е. говорим на Бога от тук, а Той ни слуша от небето. Това е важно нещо. Стига да не се гордеем заради това, което вършим. Виждаме една хубава рокля. За кого е похвалата – за иглата или за шивачката? Разбира се, за шивачката. И ние сме игли в ръцете на Бога. Бог прави всичко чрез нас, затова не трябва да се гордеем.

Постарайте се колкото можете да подобрите духовната страна. Всеки, който поиска, успява в това. Волята и усърдието водят към духовното. Ако човек иска, ще стане и светец. Бог не е пристрастен и не освещава някои, само защото така му харесва, а защото те са Го обичали и много са се подвизавали. И са получили освещение от Бога като награда за тяхното желание. Моят старец Мисаил се качваше на планината преди изгрев слънце, издигаше високо ръцете си и ги спускаше със залеза на слънцето. И когато се връщаше у дома вечерта, дрехите му бяха подгизнали от сълзи и пот. А той беше глава на семейство и живееше в света. Но имаше силна воля и голяма ревност в духовния живот и затова успя в онова, което за другите беше непостижимо.

След това се обърна към собственика на работилницата:

– Идва ми един помисъл. Дали не е по-добре днес вече да не работите? По-добре е да затворите и всички да се приберете у дома, никой да не работи.

– Защо, геронда? Да не би днес да е някой празник? Защо да не работим?

– Не, не е празник, но ме е страх, че ще се случи нещо лошо. Правете както ви просвети Бог. Радвайте се и Бог да ви благослови.

Собственикът някак се загрижи заради думите на стареца и рече:

– Не върви работата, а и още е рано, рано. Не казвам, че не обичаме отец Йероним, почитаме го, свят човек е. Но да прекъсваме само защото е имал лош помисъл? Хайде, деца, да продължим работа и Бог да ни е на помощ!

Не мина и час, когато оглушителен трясък разтресе работилницата. Всички се струполиха на земята. Парният котел на работилницата беше експлодирал и всички работници бяха ранени и получиха изгаряния, но за щастие не много сериозни. Всичките бяха откарани в болница, където добрият старец по-късно ги посети, за да ги утеши и да им обърне внимание, без да ги укорява за това, което се беше случило. И всички му се възхищаваха заради любовта и разсъдъка, но и заради прозорливостта.

Следва

източник: amvon.mk, превод: Мартин Димитров