Как да се отнасяме към Стария Завет

holy scriptures

автор: протопр. Михаил Помазански

Християнското отношение към Стария Завет се определя от поученията на Спасителя. В книгите на Стария Завет, сред книгите на Моисей, в които бе изложен Законът и където са определени стандартите на всекидневния живот, Христос ни е показал една по-висока, ненадмината и вечна заповед, която сякаш е била изгубена: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си (Мат. 22:37-39). Той също е казал: Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен. И те са, които свидетелствуват за Мене. (Иоан 5:39). Несъмнената стойност на тези Писания за нас християните е по-голяма дори от тази за евреите и се определя от това свидетелство, което се отнася до Христос. Що се отнася до отделните книги на Стария Завет, те придобиват значение за нас в зависимост от тяхната стойност като възпитател в Христа, за да се оправдаем чрез вяра (Гал. 3:24), т.е. като учители, които водят към Христос избраната част от човечеството, както е казал апостол Павел. Някои аспекти от Стария Завет остават приложими докле настане изправлението (Евр. 9:8-10), т.е. до идването на Спасителя. Апостол Павел пише, че с установяването на Новия Завет се признава първия за вехт (Евр. 8:13). Откриваме ограниченията на старозаветното схващане за Бога, особено в онези пасажи от книгите на Стария Завет, където например Бог позволява на израелския народ суровото убиване на чужденци, възприемано като Божия заповед, както четем например в книгата на Иисус Навин. Слабостта, относителността на религиозните и моралните схващания, отнасящи се до инфантилното и юношеско състояние на човечеството и древния юдаизъм, които от незапомнени времена са били още по-силно повредени от греха, често биват изразявани там, дори и в тези случаи, когато те биват санкционирани от Божие име.

pomazansky

протопр. Михаил Помазански

Въпреки това, дори тези факти не означават, че Стария Завет е изгубил своята ценност в християнството. Това може да се види от начина, по който Църквата оценява текстовете от книгите на Стария Завет, как тя пази всяка тяхна буква. Две хиляди години са минали, откакто ерата на Стария Завет е приключила. Но все още непроменено е това, че Псалтирът бива четен по време на всички богослужения в православните църкви и изглежда почти също така непроменени са запазени и думите, които са чужди за нас – Израил, Сион, племето Юда, племето Ефраим, имената на различни древни народи: амонити, моавци и др., а също така и изрази, за които някой човек ще помисли, че не са християнски в същността си, като например: От ранни зори ще изтребвам всички нечестивци на земята (Пс. 100:8). Макар че думите и изразите са останали такива, то тяхното значение се е променило. Подобни изрази са придобили ново значение – духовният Израил, небесният Сион, войната срещу духовния враг, духовете на мерзостта (на запустението) на възвишеното място. Може да се каже, че Псалтирът е станал модел за християнска молитва и всички наши богослужения са наситени с откъси от него, а и от другите старозаветни книги.

Съдържанието на старозаветните Писания е било християнизирано от Църквата. В Църквата Писанията от Стария Завет биват изпълнени с мисълта за Христос, за Кръста, за Божията Майка. „Като направи знака на кръста със своя жезъл, Моисей раздели Червено море…“, „Конят и ездачът бяха хвърлени от Христос в Червено море..“; и тримата вавилонски младенци са били спасени от огъня в пещта от Христос: „… Христос разпростря духовна роса върху младенците, които славословеха Бога..“ И пророк Йона е бил спасен чрез Кръста: „В утробата на водния звяр Йона разпери ръцете си във вид на кръст…“ Само за детския ум Старият Завет бива представян като „свещена история“, сякаш че „историята“ съдържа същността за един християнин. Въпреки това, на нас възрастните, особено чрез съдържанието на химнографията на богослуженията, ни се открива едно по-възвишено разбиране за него, смътно и предобразно. Мнозина от църковните отци ни съветват да предпочитаме духовния аспект на Библията пред буквалната ѝ интерпретация. Св. Максим Изповедник съветва:

„В Свещеното Писание е възможно е да се различи плът и дух, като че ли то представлява някакъв човек. И този, който казва, че буквите на Писанието са неговата плът, а неговото значение е душата или духът му, няма да съгреши против истината. Следователно е очевидно, че мъдър е онзи, който оставя настрана плътта като нещо тленно, а се прилепва изцяло към духа като нещо, което не се разлага.“

И самият св. Максим, в своите тълкувания на Свещените Писания, набляга върху мистично-богословското значение, оставяйки настрани техния повествователен аспект като „плът“. А канонът на св. Андрей Критски, който се пее по време на Великия пост, ни дава пример как лицата и събитията от Стария Завет се превръщат в символи на духовните падения и възраждания на християнина. Все пак, ако някой не знае съдържанието на библейската история, той няма да получи предписаното поучение от възвишеното съдържание на Канона.

Свещеното Писание е вдъхновено от Бога. Но Божественото вдъхновение не е равно на (Божественото) всезнание. Авторите на свещените книги са били хора, издигнати над обичайното ниво на религиозния морал, способни да почувстват и да възприемат вдъхновението от силите на благодатта, и особено в някои моменти, да се издигнат до духовни височини, да преживеят просветлението на тайнствената светлина, и накрая – били са способни да постигнат мигове, когато са можели да чуят неизказани думи, които човек не може да изговори (2 Кор. 12:4), които са били предадени чрез тях, или в други случаи са останали необяснени и необясними чрез думи. Но същите тези Писания съдържат и изобилие от обикновен материал: свещени и народни традиции, генеалогии, религиозни и граждански закони, исторически събития, картини от ежедневния живот – с една дума, това, което авторите са счели като ценно за запазване в паметта на бъдещите поколения като подкрепа за тяхната вяра и дух. В своята цялост Свещените Писания са осветени, осенени са от Светия Дух и всяка една от техните съставни части съответства на свещеното съдържание и цел в единство както, да речем, перо на птица към телесната структура на цялата птица, или както всички свещени предмети, приети за употреба в църквата, за да служат за Божия прослава.

Откъс от „The Old Testament and Rationalistic Biblical Criticism“, Protopresbyter Michael Pomazansky, превод от английски: Мартин Димитров

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: