Старец Йероним Егински: Разводът не съществува

продължение от тук

След работилницата старецът продължи към другия край на пристанището по пътя, който води към егинския затвор. Застана при къщата на една позната и позвъня на звънеца. Домакинята излезе веднага и с радост го посрещна.

– Добър ден, геронда, как сте? Влезте вътре за по кафе.
– Не, благодаря, не съм за влизане. Минах само да ти пожелая хубав ден. Ти как си, как са мъжът ти и децата?
– Добре сме, геронда, слава на Бога! Всичко върви добре, само дето мъжът ми се държи много диктаторски. В армията се научи да командва и сега и към нас, към семейството си, се държи така. Изморих се от него, не мога повече да го понасям и мисля да го напусна.
– Слушай, сестро, разводът не съществува, само смъртта разделя. Ти не се гневи, говори с кротост. Представи си, че имаш пред себе си човек, който носи голям товар. Какво ще направиш? Няма ли да се затичаш и да го освободиш от товара, за да си почине? Ето така трябва да правиш, сестро, нека твоята любов да повдигне товара. Потруди се да заобичаш нашия Христос и тази любов ще те вдъхнови да заобичаш хората и да придобиеш търпение. Помисли за нашия Христос. Неговата Кръстна саможертва се случи, не защото ние Го обичахме, а защото Той нас ни възлюби и проля Своята кръв, за да ни освободи от греха. Моли се и Бог ще ти помогне. Коленичи пред иконостаса и Му кажи: „Толкова години Те наскърбявам, защото живея в тъмнина. Дай ми сега мъничко от Твоята светлина и не ме напускай, Христе мой. Имам само Теб. Хората днес те обичат, а утре те напускат. Аз съм овца от Твоето словесно стадо и към Тебе прибягвам, към добрия Пастир, потърси ме, заблудената, Боже, и ме помилвай.. отвори ми бързо бащината Си прегръдка..“; пей, когато можеш и моли Бога да те приеме в Неговата близост и да ти даде търпение. Той е милостив и ще те чуе, стига само да Го потърсиш.

В същия момент се приближи една жена, която живееше в къщата отсреща. Беше родом от Пелопонез и преди няколко години се омъжи в Егина. Откакто дойде тук, душата ѝ жадуваше да намери добър духовник, а беше слушала много за отец Йероним и неговия свят живот. Но се колебаеше да се приближи. Виждаше как от време на време той идваше при нейната съседка и копнееше да го заговори. Но не се осмеляваше. Беше чувала, че той спазва стария календар и още повече се колебаеше от този факт. Но тази сутрин имаше сериозен проблем. Нейният син Павел беше на легло с 40 градуса температура. Голямата любов към сина ѝ я накара да победи колебанието си и със страх се приближи до него.

– Добър ден, отче, как сте?
– Слава на Бога, а коя си ти?
– Казвам се еди как си, живея тук отсреща. Много Ви моля, отче, синът ми има 40 градуса температура и се измъчва. Ще дойдете ли да му прочетете молитва, за да оздравее?
– Проблемът не е в сина ти, а в тебе (имаше предвид патологичната любов, която майката изпитваше към сина си). Но ще дойда да го видя.

Тръгнаха заедно и влязоха в нейната къща. Жената толкова много се зарадва, задето той прие да отиде в къщата ѝ, че не знаеше как да му угоди.

– Какво да Ви приготвя, отче, да Ви направя някаква закуска?
– Няма нужда, едно кафе стига.
– Как го пиете?
– Нека да е сладко, та за сладки неща да си поприказваме.

Жената отиде в кухнята и по някое време се върна с две кафета.

– Ти много обичаш сина си, но не се безпокой, ще оздравее.
– Много съм разтревожена, отче, защото вече трети ден е с висока температура и не знам какво да правя.
– Слушай, тази стена нито скърби, нито се радва. Ние хората скърбим и се радваме. Но не трябва тъгата да владее над нас, защото голямата тъга носи отчаяние, което е най-големият грях, това е липса на доверие в Божията сила. Имаш много помисли, които изморяват ума ти. Казвай „Символа на вярата“ и Молебния канон на Пресвета Богородица. Научи го наизуст. Започни да го пееш, нека там да се прилепи умът ти, та Богородица да ти помогне. Нашата Богородица и Честният Кръст Господен пазят човека от капаните на дявола. Задължително половин час на ден коленичи и се моли на Бога. Когато чувстваш голяма мъка, моли се постоянно, не преставай, докато не почувстваш покой в душата. Бог вижда нашата упоритост и вяра, и ни праща помощ. Ако не я получиш, не преставай с молитвата. Той е милостив и ще ти даде, но иска да потърсим помощ от Него. И нещо друго. Да не завършваш молитвата, ако не пролееш поне една сълза. А щом добиеш умиление, не казвай на никого, за да не го изгубиш. Умилението е божествен дар. „Верую“-то да го казваш често, няколко пъти на ден. Не чакай Повечерието, за да го казваш. Аз го казвам 5-6 пъти на ден. Когато имам помисли, казвам „Верую“-то и помислите изчезват. Съсредоточи се в молитвата и не се отпускай, умът ти да не се разсейва. Най-големият грях по време на молитва е умът ти да бяга от Бога. Достатъчно говорихме днес. Хайде да видим сина ти.

Старецът се приближи до леглото на болното дете, хвана го за ръката и каза молитвата „за болен“.

– Не се безпокой, ще оздравее. Моля те само, не казвай на никого, че съм му прочел молитва.
– Много Ви благодаря, отче. Голяма полза получих от Вашите думи. Мога ли да дойда някой път във Вашата килия, за да Ви видя?
– Какво мога да ти дам, аз, старият и грешен поп? Вместо да си губиш времето да идваш при мен, по-добре се моли. Никого не отпращам, когато имаш нужда и искаш да дойдеш, ела. Хайде, Богородица да ти е на помощ и Божественият Промисъл да те покрива.

И така си отиде от нейната къща.

Бедната жена, слисано го следеше, докато той се отдалечаваше. Вълни от неописуема радост изпълниха гърдите ѝ заради тази неочаквана случайна среща. „Какъв човек, Боже мой, и колко време не отидох да се запозная с него“, помисли си тя и влезе в къщата, за да види сина си. Но тук я чакаше още по-голяма изненада. Малкият вече беше станал и си играеше с играчките. Постави му термометъра, за да се увери, че вече няма температура. Не издържа и започна да плаче. След това отиде и коленичи пред иконостаса и благодари на Бога за големия дар, с който се удостои в този ден. От тогава тя стана вярна и отдадена негова ученичка.

източник: http://amvon.mk