Изгубеното библейско съзнание
автор: протопр. Георги Флоровски
Изгубеното библейско съзнание
Както е истината в Иисуса (Еф. 4:21)
От свещениците не се очаква да проповядват свои лични мнения и особено, да не правят това от амвона. Те са призвани и ръкоположени в Църквата да проповядват словото Божие. Дадени са им някои определени пълномощия – именно евангелието на Иисус Христос – и те са задължени към това единствено и вечно послание. От тях се очаква да разпространяват и пазят „вярата, веднъж завинаги предадена на светиите“. Разбира се, словото Божие трябва да се проповядва „резултатно“. С други думи, то трябва винаги да се представя така, че да убеждава и внушава вярност във всяко ново поколение и всяка конкретна група хора. Ако обстоятелствата изискват, то може да се проповядва и в нови категории. Но преди всичко трябва да се съхрани идентичността на посланието.
Свещеникът трябва да е сигурен, че проповядва същото евангелие, което му е предадено от Църквата, и че вместо него не въвежда някакво свое „евангелие“. Словото Божие не може да се нагласява или приспособява към мимолетните обичаи и схващания на някоя конкретна епоха, включително нашата. За съжаление ние често сме склонни да измерваме словото Божие чрез нашия собствен ръст, вместо да проверяваме нашия ум чрез ръста Христов. „Съвременното съзнание“ също така стои под съда на словото Божие.
Съвременният човек и Писанието
И точно на това място започва нашето голямо затруднение. Повечето от нас са загубили интегритета на библейското съзнание, дори и ако са запазили някакви фрагменти от библейска фразеология. Съвременният човек често се оплаква, че истината за Бога му се предлага в архаични изразни средства – т. е. на езика на Библията – който не е негов език и който той спонтанно не може да използва. Наскоро беше предложено ние радикално да „демитологизираме“ Свещ. Писание, в смисъл да заменим неговите остарели категории с някои модерни. Все пак въпросът не може да се избегне: наистина ли езикът на Писанието е чисто и просто случайна и външна обвивка, от която трябва да се освободи някаква „вечна идея“, или той е по-скоро вечен носител на божественото послание, което е веднъж завинаги предадено?
Ние сме в опасност в процеса на постоянната ,,реинтерпретация“ да изгубим неповторимостта на словото Божие. Но как въобще можем да тълкуваме словото Божие, ако сме забравили неговия първоначален език? Не е ли по-сигурно да съсредоточим нашето внимание върху мисловната структура на библейския език и отново да научим изразните средства на Библията? Никой не може да приеме евангелието, ако не се покае – ако „не промени своя ум“. Защото на езика на евангелието „покайте се!“ (μεταγνοειτε) не означава признаване и разкайване за грехове, а именно „промяна на ума“ – дълбока промяна на човешкото духовно и емоционално поведение, цялостна обнова на човешкото битие, която започва с отричането от себе си и завършва и се запечатва от Духа.
Днес ние живеем във век на интелектуален хаос и дезинтеграция. Съвременният човек не може да се реши, стоейки пред многообразието от мнения, което не дава никаква надежда за помирение. Единственият светъл лъч, спрямо който можем да се ориентираме в мисловната мъгла на нашия безнадежден век, е именно „вярата, веднъж завинаги предадена на светиите“, според нашите преходни стандарти, остаряла или архаична в този смисъл, в който са, за нашето време, изразните средства на ранната Църква.
Проповядвайте Символа на вярата!
И така, какво да проповядваме? Какво трябва да проповядвам на моите съвременници „във време като настоящето“? Тук няма място за колебание: ще проповядвам Христос, разпнат и възкръснал. Ще проповядвам и ще говоря благовременно за всичко, за което може би съм призован да адресирам посланието за спасение, както то ми е предадено от непрекъснатото предание на вселенската Църква. Няма да се изолирам от Преданието във времето, в което живея. С други думи, ще проповядвам „Символа на вярата“.
Напълно разбирам, че Символът на вярата е камък за препъване за мнозина от нашето поколение. „Символът на вярата“ е достоен за почитане символ, подобно на древните знамена, които висят върху стените на националните църкви; но за настоящата борба, която води Църквата в Азия, Африка, Европа и Америка, Символът на вярата се употребява и като брадва или аркебуз в ръцете на съвременния войник“. Това написа преди много години един известен британски учен, който е и предан свещеник. Може би днес той не би го сторил. Но мнозина са онези, които сърдечно биха приели това силно твърдение като свое собствено. Позволете ми да припомня обаче, че древният Символ на вярата бил съзнателно изказан на библейски език и че именно тази библейска фразеология представлява за съвременния човек най-голяма трудност.
Така ние отново се изправяме пред същия проблем: Какво можем да предложим вместо Свещ. Писание? Бих предпочел езика на Преданието не поради ленив и лековерен „консерватизъм“ или поради сляпо „преклонение“ пред някакви външни „авторитети“, а по простотата причина, че не мога да намеря по-добър език. Готов съм да изложа себе си на неизбежното обвинение, че съм „старомоден“ и „фундаменталист“. И бих протестирал против такова обвинение като неоснователно и погрешно. Поддържам и пазя „Символа на вярата“, съвестно и сърдечно, защото чрез вяра разбирам неговата вечна адекватност и уместност за всички времена и всички ситуации, включително и за „време като настоящето“. И вярвам, че именно „Символът на вярата“ може да даде на едно отчаяно поколение като нашето възможност да си възвърне християнската решителност и проникновение.
Преданието живее
„Църквата не е нито музей от мъртви предмети, нито е изследователско общество“. Това, което се пази у Църквата, е живо – depositum juvenescens, да си послужим с думите на св. Ириней[1] . Символът на вярата не е остатък от миналото, а „меч на Духа“. Повторното обръщане на света в християнството е това, което днес трябва да проповядваме. Това повторно обръщане е единственият изход от сляпата улица, в която християните са вкарали света, защото не са били истински християни. Очевидно християнското учение не дава непосредствен отговор на някои практически въпроси из областта на политиката или икономиката. Такива отговори не дава и евангелието на Христос. Въпреки това неговото влияние върху целия ход на човешката история е огромен. Признаването на човешкото достойнство, милосърдието и правдата имат своите корени в евангелието. Само нов човек може да изгради нов свят.
Следва
Из „Библия, Църква, Предание“. Взето от тук: georgesflorovsky.wordpress.com
[1] Св. Ириней Лионски (+ ок. 202 г.) – автор на 5 книги Против ересите, където оборва лъжеученията на гностиците. За него по-подробно вж. у Цоневски, Ил. Патрология. С., 1986, с. 124-137; Същият. Учението на св. Ириней Лионски за личността и изкупителното дело на Иисуса Христа. – ГДА, т. XIV, 1964-1965; Мейендорф, И. Введение в святоотеческое богословие. Минск, 2001, с. 24-38; Еп. Атанасий (Йевтич). Учението на св. Ириней Лионски за Църквата, Православието и Евхаристията. – В: Църква, Православие, Евхаристия. Антология на съвременното сръбско православно богословие, ч. I, С., 1999. (Бел. прев.)
Задругата 
Вашият коментар