Блаженият старец Ефрем Катунакиот

В няколко публикации ще ви разкажем за житието на един от най-благодатните съвременни старци – Ефрем Катунакиот:

Ефрем Катунакиот се родил през 1912 година и се прибрал при Господа през февруари 1998 година.

През първите си монашески години, преди да стане йеромонах, за известно време заедно със своя старец о. Никифор ходил да служи при стареца Йосиф (Исихаст) в каливата „Рождество на св. Йоан Предтеча“. Тази местност се нарича „Св. Василий“ и се намира по-високо от Катунакия. Там станало тяхното запознаване. Младият монах пред старците винаги пазел мълчание, бил събран и внимателен.

Когато Ефрем бил посветен в сан, приел предложил на стареца Йосиф да служи литургия в „Св. Василий“. След литургията той задавал въпроси на стареца, откривал своите помисли. Всеки вторник, четвъртък, събота и неделя около полунощ о. Ефрем привързвал към пояса си малък фенери с тояжка в дясната ръка, и с броеница в лявата се качвал приблизизтелно половин час към „Св. Василий“. От тогава той оставил пространните молитви и се заел изключително с Иисусовата молитва: „Господи, Иисусе Христе, помилуй ме“. Вместо службите си, той по същия начин извършвал молитвата, както го бил научил наставникът му. Старецът о. Никифор не възразявал против това, че о. Ефрем посещава стареца Йосиф и често сам го насочвал към наставника.

Денят при стареца Йосиф преминавал по следния начин: обядвали, почивали три часа до залез слънце, след това пиели по чашка кафе за бодрост и извършвали бдение с броениците, продължаващо до полунощ. В полунощ започвали Божествената литургия в своя малък храм. „Какви радостни и благодатни бяха тези литургии!“, спомняше си старецът с умиление. След литургията отдъхвали до разсъмване и всеки се заемал с послушанието си. Този устав съблюдавал старецът Йосиф и го пазил като зеница на окото си, недопускайки никакви изменения, защото чувствал тогава и изменения в молитвата. След обед затварял външната врата и не приемал никакви посетители, защото трябвало да отдъхне, за да е готов за нощното бдение. На един закъснял посетител казал: „Даже и ангел да си, няма да те приема в това време.“

О. Ефрем разказвал:

– Два месеца живях при стареца Йосиф и благодатта ме посети. Веднъж вечер, когато се молех, стоейки в килията си, изведнъж се откри стена пред мене. Видях как се приближават към мен три Образа, душата ми се отвори и прегърна средния Образ. Да се предаде с думи това е невъзможно. На вътрешното ми духовно чувство беше съобщено, че това е Господ в съпровод от двама Ангели. Когато дойдох на себе си, взех фенера си и в полунощ според обичая се отправих към „Св. Василий“. По пътя ме обкръжиха демони. Страх и ужас ме обхванаха. С голям труд най-накрая стигнах „Св. Василий“ и казах на о. Атанасий: „Кажете на стареца, че спешно искам да го видя“. Той веднага ме прие. Седнах. „С какво си дошъл?“ – попита той. „Чакай малко, отче, да дойда на себе си и ще ти кажа.“ Разказах му какво се беше случило с мене. Старецът стана, прегърна ме и радостен ми каза: „Това, дете мое, е първата степен към благодатта. Оттук и по-нататък започва възхождението, други хоризонти, друга духовна храна, друга молитва те очаква. Много монаси са се подвизавали с години и малцина от тях са вкусвали. Тебе Господ така бързо те е удостоил с това.“

Веднъж, намирайки се в „Малката св. Анна“, в каливата на стареца Йосиф започнали по обичая вечернята по броеница. По време на молитвата се разнесъл голям шум от някаква работа, която извършвали отците от „Света Анна“ отсреща. След това старецът разказвал как с усилие се съсредоточил, излязъл от разсеяността на ума си, почувствал как умът му влязъл в сърцето и продължил молитвата вече без всякакво препятствие. След завършване на молитвата той дошъл на себе си и отново чул шумът от работата, която извършвали отците. Тогава той наистина разбрал какво означава умна молитва.

Божествената благодат започнала да осенява о. Ефрем и постепенно да го възвежда по стъпките на духовното възрастване. Той започнал да познава какво означават словата от Писанието: „Вкусете и вижте колко благ е Господ“.

Старецът Йосиф често му говорел:

– Дете мое, как напредваш! Придобиваш благодат, но се безпокоя дали ще можеш да я съхраниш?

И друг път:

– Бързо бягаш, страхувам се за теб. Другите цял живот се подвизават в подвига и не вкустват такива състояния.

Впоследствие старецът Ефрем разказвал за благодатта, че тя може да изпълни цялата килия и даже църквата, тогава потичат реки от сълзи. Благодатта преизпълва сърцето. Понякога на дискоса виждал Божествения Младенец. Старецът Йосиф тогава го смирявал и сдържайки го, му казвал:

– Бързо бягаш, отче.

На другите пък казвал:

– Не мислете, че другаде където се извършва Божествена литургия е по-хубаво, отколкото тук. И по цял ден пещерната църквичка на „Малката св. Анна“ благоухае.

От друга страна и изкушенията не били малки. Старецът Йосиф учил така: „Дадено ти е благодатно състояние – очаквай изкушения.“

По време на окупацията о. Ефрем прекарал тежко възпаление на дробовете, но по молитвите на о. Йосиф останал жив.

По някое време се нарушили отношенията му със стареца о. Никифор. Обстановката била непоносима, стигало се до раздяла, но с Божия помощ, по молитвите на стареца Йосиф, със сълзи и търпение отново било възстановено доброто, мирно състояние.

Иисусовата молитва, молитвеният труд имали своите трудности. Случвало се, уморен и разочарован, той да проси благословение от своя наставник, както и преди да изчита службите по книгите като другите отци. Но поддръжката на стареца, неговото утешение го подкрепяли по избрания път. Впоследствие о. Ефрем говорил на учениците си така:

– На всеки четири-пет години Господ допуска вълна от изкушения. Помислите на отчаяние, на оставеност обхващат душата. Нужно е търпение, нужно да се претърпи, докато не премине тази вълна. Въобще и в радостта, и в скръбта трябва да бъдем спокойни, равни, вътрешно сдържани.

Старецът изпитвал вълните на благодатната райска радост, но и вкусвал от горчивите адски води.

На 15 август 1959 г. старецът Йосиф починал в Господа в „Неа скити“, където се бил преместил с братството си. Последните пет години той живял заедно със своя постоянен спътник и съучастник в подвига стареца Арсений, а също и с монах Йосиф, покойния старец на Ватопед, йеромонах Харалампий – старец на манастира Дионисиат, йеромонах Ефрем – старец на манастира Филотей, Каракал, Ксиропотам, Констамонит (впоследствие станал по-известен като старец Ефрем Аризонски заради мисията му в Съединените щати – бел. ред.) и с родния си брат о. Атанасий. Отец Ефрем го посещавал често, макар че вече бил освободен от задължението си да служи литургия, защото двама от послушниците на стареца, Харалампий и Ефрем, били йеромонаси.

Денят на успението на стареца Йосиф съвпаднал с празника на Успението на Божията Майка. В този ден о. Ефрем отслужил литургия на Катунакия и се отправил към братството на стареца Йосиф полекичка, без да бърза, защото знаел, че след Божествената литургия всички си почиват. На „Света Анна“ о. Атанасий с печал му съобщил: „Старецът си замина“.

– Замина си? – не повярвал о. Ефрем. – Той ми каза, че преди да си тръгне, ще ме приветства.

С тази мисъл старецът Ефрем преживял четиридесет дни след смъртта на стареца Йосиф. В един от тези дни, занимавайки се с ръкоделие, изведнъж почувствал как килията му се изпълнина с благоухание. Опитал се да определи източника на благоуханието и не го намерил. Тогава разбрал, че душата на стареца преди да напусне света, го посетила и приветствала с благоухание.

„След това често виждах стареца Йосиф на сън, почти всеки петнадесет дни. Обикновено той ме посещаваше, за да ме утеши в някаква скръб. Особено много скърби и изкушения имаше след 1960-та година.“

– Мили мой, – казвал старецът Йосиф, – потърпи.

И утешен и укрепен, подвижникът продължавал своя духовен път.

Следва