Как да се спасим? Чрез изповед и причастие!

продължение от тук

По-късно монах от братството на стареца Ефрем записал: „Днес, Петдесетница, 1989 г., старецът ни каза, че го посетил о. Йосиф. След като се приветствали, старецът Йосиф радостно му съобщил:

– Искам да ти предам екклисиологията.

Отдавна не бил го виждал старецът Ефрем толкова радостен.

Между другото, отец Ефрем съвсем не знаел какво означава думата „екклисиология“. Близките му обаче забелязали, че на него като че ли му било предадено старчеството от отец Йосиф – аскетичен пример, духовни съвети, откровения, тези дарове, които в изобилие притежавал старецът Йосиф.

Старец на о. Ефрем бил о. Никифор, в чието братство постъпил още от младостта си. Последните пет години, когато от цялото братство останали само о. Никифор и о. Ефрем, с голямо усърдие и дълготърпение служил о. Ефрем на своя болен старец. Старецът Никифор бил среден на ръст, слабичък и следвал о. Ефрем като дете майка си. Страдал от загуба на паметта и не можел нищо да прави без помощта на о. Ефрем и го търсел, ридаейки.

Пет години о. Ефрем не напускал своята калива, служейки във всичко на болния геронда с неизказана любов.

Известен бил трудният характер на о. Никифор, мислели, че му служи просто по навик, но той действително му служел с любов и истинско монашеско послушание: хранел го, миел го, четял му службите. И старецът, макар че бил съвсем глух, стараел се да внимава в четенето на о. Ефрем, произнасяйки на глас Иисусовата молитва, която била написана на голям лист хартия с големи букви: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме“.

Старецът Ефрем чрез молитва помагал на своите братя и сродници по плът, които били в нужда, макар че никога през живота си не ги посещавал и се стараел по всякакъв начин да не ги приема и да не ги вижда в Катунакия. На своите послушници той разказвал:

– Веднъж виждам на сън родния си брат, случайно паднал в морето, вълните го покриват и вече готов да потъне. И аз, както си бях, затичах се бързо по вълните, достигнах го, изтеглих го за косите и го пренесох на сушата. По-късно получих известие, че той получил сериозна травма и по чудо се спасил. Моето ходене по вълните и това, че го измъкнах за косите и го пренесох на сушата, беше моята постоянна молитва за него, с тези броеници, които аз извършвах за него.

Друг път брат ми бил заловен от комунистите и хвърлен в затвора, заплашвала го смърт. И ето аз виждам себе си, като че ли се приближавам към пазача и го питам какво е необходимо, за да освободят брат ми. Пазачът отговаря: „Сто и петдесет лири“. Тогава аз изваждам двеста и му ги давам. Брат ми го пускат на свобода. Действително той бил освободен и по чудо се спасил от смърт.

Молитвата на стареца усещали и други роднини.

Веднъж брат му Харалампий го посетил на Света Гора. Отец Ефрем го попитал:

– Защо сестра ни Елена постоянно ме безпокои, взима снимката ми и моли за помощ, плачейки? Кой съм аз? Нека вземе иконата на Божията Майка, да Ѝ се помоли и от Нея да попроси, а не моята снимка. Божията Майка ще ѝ помогне. Тя ще извърши с нея чудо и нищо няма да се случи, нека да не се безпокои.

От 1936-та до 1974 година, 38 години, старецът Ефрем не напускал Света Гора. Последните години, след смъртта на о. Никифор, той живял сам. През Великата Четиридесетница на 1974 г. старецът сериозно заболял и бил принуден да отиде в Солун на лечение. Старецът не искал това, но болестта била много тежка и отците от съседните килии и каливи настояли той да направи това веднага, защото лекарят се страхувал за живота му. В болницата старецът се пооправил, но едновременно с това за него узнали някои благочестиви християни и след това започнали да го посещават на Света Гора. В Солун старецът бил посетен от роднините му. Веднъж дошла една жена, седнала до леглото му и го попитала:

– Ефреме, ти познаваш ли ме?
– Не – отговорил.
– Не ме познаваш?

Погледнал внимателно и казал:
– Не.
– Аз съм Елена, сестра ти. – И тя заплакала.

До нея приседнал някакъв господин.

Старецът попитал Елена:

– Елена, това мъжът ти ли е?

Господинът на свой ред казал:

– Ефреме, не ме ли познаваш?

Старецът след това разказвал: „Аз хубаво го погледнах и казах: не“.

– Аз съм Нотас, брат ти.

Да, незабравими минути. Около четиридесет години не бил виждал роднините си…

Връщайки се на Света Гора, започнал обичайния си живот. Обаче били необходими

шест упорити месеци, за да достигне това състояние на молитва,

което имал до заминаването си в Солун.

„Ето го и светът – говорел о. Ефрем – Казват отците, че в последните времена ще бъдат ублажавани тези, които съвсем не посещават света. Да, действително ние сме се посветили на друг живот. Монахът намира утешение във вътрешното делание, в живот по отеческите устави. За света са предназначени други, които вземат неговите тежести върху раменете си. Нашето дело е молитва, послушание, покаяние, непрестанно ангелско служение, славословие на Бога.“

През ноември 1971 г. двама студенти посетили стареца (отец Ефрем живеел тогава сам). Почукали на килията, отговор не последвал. Наоколо било тихо, още един път почукали и ето чули се тежки стъпки по дървения под. Отворил им о. Ефрем: лицето му сияещо, младо, с гъста бяла брада и орлов поглед. Седнали близо до църквата и започнали непринудена беседа. Разговорът засегнал духовния отец на единия от студентите – отец Емилиан, игумен на Великите Метеори, а по-късно – на манастира Симонопетра. Старецът си спомнил как игуменът дошъл при него, беседвал и се интересувал от умната молитва. Старецът тогава го посъветвал:

– На Метеорите идват много хора, преместете се на Света Гора.

Когато след беседата игуменът си отишъл, о. Ефрем си казал: „Нека се помоля, за да узная що за човек е?“ И махнал с ръка, казвайки:

– Дете мое, той целият е дивно благоухание! – така отбелязал старецът духовното състояние на игумена.

Другият юноша все мълчал.

Старецът го попитал:

– Защо нищо не казваш?
– Слушам, отче, т.е. исках да кажа, че на мен ми е достатъчно да те гледам, отче.

След това все пак попитал:

– Как да се спасим?

И старецът просто отговорил:

– Чрез изповед и Свето Причастие.

Единият от юношите попитал стареца:

– Бих искал да стана монах, но не знам какво да избера: или пустинна килия, или общежитие?
– Ти кой светия най-много почиташ?
– Светителя Нектарий.
– Тогава помоли му се и кажи: „Кой от двата пътя да избера аз не зная, ти, като светец, знаеш това, просвети ме, за да последвам правилния“.
– Как ще разбера какво отговаря светията?
– Ти вътрешно ще разбереш, защото ще остане у тебе именно това, което ти ще бъдеш длъжен да избереш, именно то ще бъде твоето желание.
– А ако все пак направя грешка?
– Тогава светията, на когото се молиш, ще я поправи и ще те насочи именно по този път, който си длъжен да следваш.

Следва