Старецът Ефрем Катунакиот: На непослушните Господ праща немилостив ангел

ephraim

Често питали стареца:

– Каква е волята Божия, как да постъпя?

Той обикновено отговарял:

– Деца мои, аз ще се помоля и Господ ще ви просвети какъв именно път да бъде избран, за да се спасите.

Даже когато го принуждавали, той не променял позицията си.

– Ако Господ ми открие как да се постъпи, аз все пак предпочитам да не говоря, защото знам, че врагът-дявол ще положи всички усилия, така че човек да постъпи по своему и тогава грехът ще бъде по-голям.

От 1975 г. започнал последният период от живота на стареца – житие с неголямо братство. В началото на 1981 г. в братството имало вече петима млади послушници. Старецът, обикновено по време на трапеза, когато всички били събрани заедно, неуморно ги поучавал, обяснявал тънкостите на монашеския живот. В началото давал съвети с практически характер: да пазят здравето си, да не ги продухат студените ветрове.

– Където и да вървиш, – казвал старецът – винаги взимай резервна суха риза в торбата, изпотиш се – веднага я сменяй, за да не се простудиш, иначе че ще ходим по болници.

Казвал също един послушник никога да не вдига сам чувал с цимент, непременно да са двама, та да не се пресили. Когато пък имало земеделска работа, старецът сам наблюдавал всичко и на слабичките казвал:

– Не взимай пълна лопата, само наполовина.

Старецът бил против самоволниченето. Предлаганата храна била обилна и чинията непременно трябвало да се опразни. Две фрази трябвало да са на устата на монаха: „простете“ и „благословете“, а умът да бъде зает с умната молитва: „Господи, Иисусе Христе, помилуй ме.“ И ако мисълта започне да се обръща към родители и приятели, да не се забравя, че монахът е оставил света и за тази негова жертва Господ му изпраща ангели на помощ.

Укрепвайки новоначалните, старецът разказвал:

– Живял на Света Гора един старец, при когото имало послушник, желаещ да стане монах. Старецът го учил да забрави за света, за семейството, но послушникът имал „едно на ум“ – две неомъжени сестри. Старецът го съветвал да остави всяка грижа и да възложи всичко на Господа и му дал такава заповед: ако посети килията някой мирски човек послушникът всякак да избягва да го разпитва какво става по света. След известно време един случаен минувач се спрял в тяхната килия. Послушникът забравил заповедта на стареца и попитал от къде е. Като узнал, че пришълецът е от местата, където по-рано бил живял послушникът, пламнал и започнал да разпитва за семейството си. И узнал, че роднините му изпитват трудности: майката – вдовица, сестрите трябвало да работят на различни трудни места, за да се изхранят някак. „Имаха и брат, казал минаващият, но ги остави и отиде на Света Гора, за да стане монах“.

Старецът, виждайки скръбта на послушника, го запитал в какво е причината и когато узнал, клатейки глава, казал: „Не трябваше, дете мое, да не ме слушаш“. Юношата така или иначе не издържал на нападенията на помислите и под тяхно влияние оставил своя старец и тръгнал за мястото, където се бил родил. Уморен, приседнал под сянката на едно дърво да си почине. Обхванал го лек сън и пред него застанал светоносен ангел: „Господ в това време, когато ти насочи стъпките си към Света Гора, ме прати да заема твоето място и бях застъпник и помощник на майка ти и на сестрите ти. Сега ти се връщаш, за да им помагаш, заради това аз повече не съм нужен в това дело и си тръгвам“.

Събудил се послушникът в трепет и като се разкаял за постъпката си, побързал обратно на Света Гора. Старецът го посрещнал с думите: „Връщаш се, а аз не съм преставал да се моля за теб, Господ да те просвети и да те избави от мрежата на дявола“.

Двамата продължили мирен подвижнически живот. Минало доста време. Един благочестив поклонник посетил килията им. Младият монах мълчаливо предложил на посетителя вода, локум и кафе по атонския обичай и излязъл. Старецът се заговорил с посетителя и узнал, че е от това място, откъдето е родом неговият послушник. Узнал старецът, че Господ е извършил чудо: върнал се от чужбина някой съселянин, богат, с добро имане и взел за жена по-голямата сестра. След известно време се омъжила и другата сестра. Семейството заживяло щастливо, в доволство. Така Божието благословение дошло в техния дом. Тогава старецът като разсъдил, повикал своя послушник и му разказал какво благословение донесъл ангелът в техния дом.

Поучавайки чадата си, старецът често се връщал към темата за духовното подвижничество.

– Защо сме дошли тук? Дошли сме на Света Гора в пустинната килия да се подвизаваме заради Господа. Длъжни сме да извършил вечернята, своето монашеско правило, утренята, повечерието, литургията. И ако оставим това или правим само част от него, жалейки и оправдавайки себе си по всякакъв начин, то защо сме тук?

Старецът бил строг към себе си. Ако някога по някаква сериозна причина оставял няколко броеници за следващия ден, после изпълнявал всичко наведнъж. Мек и внимателен с посетителите, старецът бил строг и взискателен към своите братя, не допускал ни най-малко охлабване. Не допускал никакви волности, никакви любезности между тях. Учил на чистота и непорочност на сърдечните помисли, честа изповед, четене на духовни книги и непрестанна молитва. В своите беседи с братята старецът Ефрем използвал Стария и Новия Завет, учението на Отците на Църквата, историята на Църквата и съвременните народни предания. Разказвал за плодовете, които принася доброто послушание и какви – своеволието:

– Недалеч от килията на Данилеите в една малка килия живял старецът Дионисий с послушниците Арсений и Атанасий. След известно време Атанасий престанал да слуша своя старец и започнал да живее по своята воля. Веднъж на празника Благовещение на Света Богородица, когато празнувала съседната килия, посветена на този празник, старецът Дионисий заедно с послушниците си се отправил там на бдението. Като стигнали до каливата Атанасий ги оставил с думите, че ще отиде на друго място на бдение.

– Дете мое, да отидем заедно да извършим всенощната – казал старецът.

Но послушникът настоявал на своето.

– На непослушните Господ праща немилостив ангел.

– Нека идва, нека – безразлично отговорил Атанасий и тръгнал.

На другия ден отците видели лицето на Атанасий променено, видът му бил болен и го посъветвали да се обърне към лекаря на от „Св. Анна“. Лекарят го прегледал и се ужасил, незнаейки какво да предприеме. Положението се влошавало много бързо, в края на краищата Атанасий изпуснал дух, викайки и биейки се с юмруци в гърдите. Мъртъв го доставили от „Св. Анна“ на „Малката Анна“, а оттук – на Катунакия, където била тяхната килия. Старецът Дионисий простил мъртвия.

О. Ефрем, спомняйки си за този случай, се удивлявал как Господ наказва за непослушание. Казвал, че когато минавал от „Малката Анна“ към Катунакия по пътя, по който носели мъртвия, изпитвал ужас.

През 1975-76 г. старецът Ефрем бил посетен от някой монах от съседна килия. У стареца на този монах имало лоши навици, които безпокояли монаха така, че той искал да остави своя старец. Помислите така го смущавали, че било невъзможно да изпълнява монашеските си задължения. Съгласно монашеските канони, поради създалото се положение монахът имал право да остави своя старец. Обаче о. Ефрем, като го изслушал, казал решително:

– Ти трябва да се върнеш. Нищо, потърпи, Господ ще ти стори милост.

Монахът се върнал при своя старец, грижел се за него и му служел до кончината му. Старецът умрял мирно и този монах получил известие, че това е било угодно Богу и той може спокойно да продължи своя духовен живот.

Един послушник на стареца Ефрем му открил, че го безпокои осъждане, нетърпение, неприязън към ближните.

– Дете мое, когато видиш грешки в другите и най-вече у своя старец, знай, че духовното ти състояние е започнало да се влошава. А ако хората около нас бяха лукави и постъпваха недобре?! Как щеше да бъде тогава? Дете мое, плодът на безмълвието се заключава в това да виждаш другите като ангели.

Един брат, идвайки при стареца, казал:

– Отче, помоли се, душата ми скърби.

Възложил старецът ръце на него, прочел молитва, както обикновено правел и след това казал:

– Чуй, дете мое, в тези дни Господ в молитва ми откри чертога на моята душа, както слушаме през Страстната седмица: „Чертог Твой вижду, Спасе мой, украшенний и одежди не имам да вниду вонь“. И Господ откри одеянието на моята душа.

При това лицето на стареца просветляло и станало блестящо и радостно.

– Дете мое, проси от Господа и на теб да открие чертога на твоята душа.

Следва

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: