Старец Йероним Егински: Прибягвай към молитвата както малко дете с любов тича към майка си

Старецът продължи към пазара. Докато минаваше край рибарниците, първият рибар, който го видя го извика с предложение:

– Добър ден, геронда, да имаме твоята благословия. Ела тук да ти дам няколко риби.

И веднага му сложи в торбата хартиени кесии с риби.

– Вземи и от мен малко, геронда – каза му следващият рибар, слагайки няколко риби в торбата му.

И следващите двама-трима рибари по същия начин му дадоха риби. Докато вървеше нататък, старецът застана пред един рибар, който наведен сортираше рибата си. Той се престори, че не вижда стареца и си остана наведен над рибата. В един момент повдигна главата си и видя стареца как с насмешка го наблюдава.

– Знам какво си мислиш сега. Какво ще прави този с рибата? Защо събира толкова риба? Слушай малко. Аз не поисках риба нито от тебе, нито от другите. Ако искаш – дай ми, ако не искаш – не давай. От това, което ми давате, една част изяждам, другото раздавам. Хайде, радвай се и Бог да те благослови.

И се отдалечи.

Рибарят остана слисан. Много беше чувал за този поп, но че чете помислите, както се случи в онзи момент – това беше невероятно. Сигурно беше истински светец. От тогава, всеки път когато старецът минаваше от там, този рибар се стараеше с голямо желание да остави в торбата му своя дял.

На излизане от рибарниците, пътят водеше стареца към зарзаватчиите. По същия начин всеки от зарзаватчиите му пълнеше торбата с овощия. И той на всички им казваше по някоя добра дума и им даваше благословия.

Отиде по-нататък към кея. Застана при един знак и повика собственика на едно кафене, който стоеше до вратата и очевидно беше много загрижен.

– Ела тук, знам какво ти се случва и че си много разочарован. Не се грижи, всичко ще се нареди. Само имай търпение и ще видиш, този облак ще премине. Твоята жена е добра, но ето, понякога дяволът всички ни завлича. Когато видиш, че не можеш да се разбереш с нея, не настоявай. Но не трябва да я мразиш, а да се молиш за нея. Молитвата ще те успокои и ще ти даде сила. Само се моли пламенно. Докато се моля за моя брат, сърцето ми кърви. Не мога да се моля без да жертвам една част от себе си. След молитвата съм изтощен, нямам въобще сили да разговарям с хората. Мисля, че молитвата, която извършва човек, без да се разкърви сърцето му от любов и болка, не достига до Бога. Прибягвай към молитвата както малко дете с любов тича към майка си. Възможно ли е да наричаме любов това, когато някой принуждава детето да ходи при майка си? Така и ти, възлюби Бога толкова много, така че тази любов да те изтласка в Божията прегръдка, към молитвата. И молитвата ще те успокои, а и на нея ще помогне. Аз си тръгвам, а ти ѝ предай поздрави от мене и благословията ми.

Едвам се отдалечи старецът и човекът не можа да сдържи сълзите си. Да беше видял ангел, може би нямаше толкова да се зарадва, както се зарадва сега и от онова, което му каза старецът. Преди да го срещне беше станала семейна разправия и го мъчеха черни мисли. Чувстваше потиснатост в сърцето си, а душата му беше завладяна от отчаяние. Но сега, когато видя духовникът, който му откри всичко, сърцето му омекна и в душата му се настани мир и спокойствие.

Вървейки надолу по кея, старецът чу страшно богохулство. Каза го един електротехник, който от детство бе свикнал да ругае така. Отец Йероним го привика и му каза:

– Прощавай, брате. Знам, че без да се замисляш, произнасяш такива думи, а в дълбочината на душата си ти си добър човек. Моля те за една услуга. Ето, аз ще застана пред тебе, а ти ме ругай силно и продължително, докато не се умориш, за да не остане нищо за следващия път. Какъв е смисълът да хулиш Бога? Той всичко ни е дал: очи, уши и всичко, което имаме. Нима за това ще започнем да Го оскърбяваме?!

– Прав си, геронда! Моля за прошка, повече няма да говоря така – отговори електротехникът и си отиде с наведена глава.

Старецът отмина нататък. Двама рибари седяха и разговаряха. Те нямаха пари даже да си купят кафе. О. Йероним ги поздрави, заговори се с тях, а след това тихо си отиде, като остави незабелязано малко пари. Рибарите, които не казаха нито дума на стареца за причината на своята скръб, останаха поразени от неговото милосърдие и тактичност.

През това време старецът зави в една пресечка. Вървейки още малко, той се спря пред вратата на един дом, почука и влезе вътре. Там една млада вдовица се мъчеше да успокои гладните си деца, които искаха да ги нахрани. Тя беше бедна и не можеше да работи, понеже имаше три невръстни дечица.

– Как си, сестрице, справяш ли се с дечицата? – попита о. Йероним
– Нима не виждате?
– Виждам, потърпи – и Бог ще ти помогне. Всичко, което се случва с нас, трябва да възлагаме на Господа и Той няма да ни остави. Трябва да имаме твърда вяра в Него. Мъжът ти е умрял, преминал е към истинския живот. И ние ще се стремим за там. Всичко земно е тленно, ще оставим всичко от този свят. Само душата е безсмъртна. Избягвай, доколкото можеш света, в него има толкова много поводи за грях. Избягвай ги: пази очите, ушите, езика, ръцете си. Не се прелъстявай от ярки и красиви дрехи. Една жена в моята родина остана млада вдовица, беше много красива и за да не ѝ обръщат внимание, носеше стари рокли и цапаше лицето си със сажди. Нужно е внимание и молитва, и Бог няма да те остави. И още: ако някой друг ти даде нещо, ти не отказвай, иначе ти и него ще лишиш от награда, и ти самата няма да достигнеш до смирение. Когато на мен ми дават нещо, никога не отказвам. Което ми е необходимо, оставям за себе си, а което не – раздавам на другите. Когато давам или пари, или продукти, то се превъзнасям, но когато съм принуден да протегна ръка и да прося, тогава се смирявам.

На излизане старецът остави на масата пакет с риба, плодове, малко пари. После повървя малко по тази пресечка, спря се до друга врата, остави пред входа риба и плодове, звънна на вратата и бързо си тръгна.

Старецът се спря още на няколко места, докато не раздаде всичко, което имаше в неговата торба. По пътя към килията той се спря пред дома от дясната страна на пътя и почука. Вратата веднага се отвори от една възрастна жена. О. Йероним сложи в ръката ѝ пари и каза:

– Един човек ми даде тези пари, но те не са ми нужни. Моля те, вземи ги, тъй като днес ще ти потрябват.

Жената взе парите, а същата вечер дъщеря ѝ замина да ражда в егинския родилен дом. И парите, дадени от стареца, били всичко, което тя имаше.

Старецът стигна до килията си. На прага към него се приближи една жена и го молеше за пари.

– Помогнете ми, отче, бедна вдовица съм и няма с какво да нахраня децата.
– Знам, че си бедна вдовица. Но защо не използваш за децата си петте си златни лири?

Жената пребледня – никой не знаеше за скритите ѝ лири. Тя помоли за прошка и отиде да разкаже на всички познати за прозорливостта на стареца.

източник: http://amvon.mk