За истинския и полуистинския евхаристиен живот в енорията

автор: свещеноиконом Петър Цанков

“А духът ясно говори, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата…и поради тях пътят на Истината ще бъде похулен.”
(1 Тимотей 4:1-7, 2 Петрово 2:1-3)

“Аз съм Хлябът на живота “ (Иоан 6:48)

От година на година живеем във все по-секуларен, т.е. светски, недуховен свят. Даже и в Църквата Христова… Чуто от Сатаната, горното звучи така: “Поклони ми се и светът ще бъде Твой.“

Безспорно цялото Божие творение е прекрасно богоявление, чиито богослужител и свещенодеец е човекът, семейството. Следователно творението служи на човека, а не обратното, както иска да ни внуши Сатана, независимо с какви имена ще го наречем. Ако не познаем “…човекоубиеца, лъжеца и бащата на лъжата – дявола” (Иоан 8:44), причинител на нелогичността, греха и смъртта от една страна, и не познаем и изпратения на земята Господ Иисус Христос да възстанови логичността, а от там прощението на греховете и вечния живот, от друга (Иоан 17:3), ние ще живеем все още в тъмнина вместо в светлина, въпреки т.нар. технически и друг вид прогрес.

До тази истина са стигнали не само апостолите, но и безброй много мъченици за вярата, св. Отци и милиони други. До тази истина и заключение са стигнали по научен и професионален път професор йеромонах Анатолий Берестов от Москва, лекуващ наркозависими. Той издава книгата: “Духовните основи на наркоманията” (Варна 2003 г). До същата истина и откритие е стигнал и американският психиатър Морган Скот Пек, в книгата: “Хора на лъжата” (”Съществува ли дяволът?”, Кибея 1994 г). За това, пише св. Иоан Богослов, „се яви Синът Божий, за да разруши делата на дявола.“ (1 Иоан 3:7-9). “И когато се изпълни времето Бог изпрати Своя Син, Който се роди от жена… та да получим осиновението” (Галатяни 4:4).

***

Мнозина знаят или са чували, че член на Църквата Христова се става чрез св. Тайнство Кръщение. По изричната поръка на Възкръсналия Спасител: “И тъй, идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. Който повярва и се кръсти (в името на Отца и Сина и Св. Дух) ще бъде спасен.” Св. ап. Павел пише: “Всеки, който призове името Господне ще бъде спасен. Но как ще призоват Оногова, в Когото не са повярвали? Как пък ще повярват в Оногова, в Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?” (Римляни 10:13-15) И още: “Всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте” (Гал. 3:27).

Мнозина обаче знаем, че у нас Кръщението става не само без познаване на вярата Христова (някои без стеснение казват, че не знаят кога и защо се е родил Христос), но и формално –  откъснато от духа и смисъла на Църквата. А някога член на Църквата се ставало след съответната катехизация – оглашение на съответното място по време на св. Литургия. Както днес е в съседна Сърбия, Албания и другаде. Безспорно, св. Кръщение пак е валидно и дейно, както е казал Господ: “Ще запиша законите си в сърцата им…и няма да учи всеки брата си…“, както и „Познай Господа, защото всеки от малък до голям ще Ме познава.” (Евр.8:10).

И въпреки това – къде ще търсим кръстените? В храма ли на св. Литургия ? – Не! На изповед с покаяние и пост за причастие, поне веднъж в годината? – Не! А тогава къде, щом дяволът не бездейства? – По барове, дискотеки и други заведения – как да е. Но с какво ще си обясним, че същите кръстени при особени ситуации търсят врачки, баячки, ходжи, кадъни, “леене на куршум”, хороскопи… Да не говорим за проституция, аборти, убийства, самоубийства, наркомания. Бягство от училище, родители, родина… Трагично е за тях, но и за нас, съизвършителите на тайнството, е не по-малко трагично: “Горко вам пастирите, задето не пасохте овцете… Те ще загинат за греховете си, но кръвта ще изискам от вас” (Иезекиил 33 и 34 гл.). Но и Христос ще бъде неумолим в съдния ден: “Никога не съм ви познавал. Махнете се…” (Матей 7:22-23).

Но да се върнем към темата за св. Тайнство Евхаристия. Как Христос разруши и разрушава “делата на дявола?” – чрез сключване на Нов Завет между нас, човеците, и Бог със Своето Тяло и Своята Божествена Кръв. На Тайната вечеря Иисус Христос подаде хляба на учениците Си и каза: “Вземете яжте всички, това е Моето тяло.” После подаде Чашата и каза: “Пийте от нея всички, това е Моята кръв на Новия Завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.” (Матей 26:26-27). А на Голготския кръст Христос, преди да издъхне каза: ”СВЪРШИ СЕ!” Иска да каже: “Аз извърших изкуплението на човека от сатана, греха и смъртта“ (Иоан 19:30).

Няма нищо по-ясно относно нашето спасение, казано и извършено от Спасителя. Особено ако човек прочете цялата 53-та глава на пророк Исаия. Да прочете цялата 6-та глава на Евангелието по Иоан и особено 15-та глава на Евангелието по Лука, описваща падението и възвръщането на човека към Бога в прекрасната Притча за Блудния син. Но няма и нищо по-ясно на дявола, че ако християните се въоръжат с “Божието всеоръжие – вярата, молитвата с причастие, Божието Слово, Кръста…”(Ефес. 6:13-17), той ще загуби много завзети от преди позиции в живота на християните. Затова той лъже…

Няма да проследяваме подробно историческото развитие на св. Литургия – Евхаристия през вековете. Апостолите с християните са се събирали всяка неделя, в деня на Христовото Възкресение “…винаги заедно – да преломяват хляба..” (Деян. 2:42-47) Те не са се бояли ни от гонение, ни от преследване, ни от мъчения, ни от смърт. Сплотявала ги е любовта към Христа (Рим. 8:36). Сплотявала ги е Евхаристията. Същото можем да прочетем в романа “Quo vadis“ (Къде отиваш, Господи) от полския писател Хенрих Сенкевич.

По времето на цар Константин Велики през 325 г. Христовата вяра получава свобода. По Божий промисъл на християнския хоризонт се появяват героите на богословската мисъл и вярата – св. Иоан Златоуст, св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и др. Св. Иоан Златоуст е написал и оставил в строен вид днешната св. Златоустова Литургия.

Думата Евхаристия е гръцка и значи „благодарност“. Благодарност към нашия Приятел и Спасител Иисус Христос заради Неговото изкупително и спасително дело. “Никой няма любов по-голяма от тази, да положи (човек) душата си за своите приятели” (Иоан 15:13). При приятел или при приятелско семейство отиваме подготвени. При срещата ни там участват петте ни сетива: “ръкуване, поздрав, чуване, благоухание и…храна. Така е и в храма на св. Литургия: да пипнем, да видим иконите, да чуем църковните молитви и песнопения, да помиришем тамяна, възнасящ сякаш молитвите нагоре. И най- важното – да вкусим от св. Причастие (по Питър Гилкуист – “Да станеш православен”).

За да не хвалим още дявола ще пропуснем вековете на робска тъмнина, богомилство, помохамеданчване, езически обичаи и обреди, гонения, лъжи, атеизъм.

Темата ни не е толкова за неоценимата полза от св. Евхаристийна жертва Христова в борбата срещу дявола и неговите производни като грях, болести и смърт, както пише св. Иоан Кронщадски в “Моят живот в Христа”. Темата ни е за полуистинския литургично-евхаристиен живот в енорията.

Защо полуистински или псевдо такъв? Нали живеем във века на информатиката, комуникациите, медиите?

Някога Симон Петър от грижа за Христос му каза: “Да бягаме..“ На което Христос му отвърна: „Махни се от Мен, сатана. Ти мислеше не онова, което е Божие, а по човешки“ (Мат. 16:22). Ето къде се провира лъжецът! Колко по-лесно му е при нас!  В предговора на книгата на Макариополски еп. д-р Николай “Светата Евхаристийна жертва”, четем следното: “За съжаление, мнозина от вярващите днес са се отчуждили от св. Евхаристия. Те почти нищо не знаят за това спасително и велико Тайнство. Те не знаят и не разбират литургийните молитви… Затова те са обикновено присъстващи, но не дейно участващи в св. Литургия.” (София, 1968 г.) Глас в пустинята… Царство му небесно. Пита се: кой има интерес народът да не чуе и знае Евхаристийните молитви? Кой има интерес народът да не участва дейно в св. Литургия и да не се причастява след съответната подготовка? Всеки се досеща кой и защо?!

По повод на горното, в книгата на протоиерей Николай Афанасиев “На Господнята трапеза”, четем следното: “В Евхаристийния канон няма молитви, отправяни от непричастяващи се. Как е възможно да участваш в евхаристийните молитви, които водят единствено до причастяване като своя най-висша точка, с твърдото намерение да не се причастяваш? Повечето от нас не се замислят за това. Не чувстваме установилата се (порочна) практика на този евхаристиен трагизъм.”(Праксис, В. Търново, 1999г.)

Дякон Андрей Кураев, професор в Московския Боголовски факултет казва: „Щом ние присъстваме, а не участваме в св. Литургия с причастие, по нищо не се различаваме от протестантите. Те поне четат Словото.“ И добавя, че трябва да разграничаваме православното богословие от православната митология: „Към православната митология се отнася митът, че “честото причастяване е…грях. Какво ни интересува авторитетът на св. Иоан Златоуст, св. Иоан Кронщадски и др., щом баба Аксиния е казала, че да се причастяваш повече от един-два пъти в годината е “голям грях”. (Традиция, Обряди, “ЛИК”, 1996 г. стр.199).

За сведение, същото ни учи и свещеническият Служебник (стр. 425, 1985г.).

А относно неразбирането и незнанието на Евхаристийните молитви, Финландският архиепископ Павел в книгата “Нашата литургия” пише: “Наложилото се “тихо” четене на евхаристийните молитви е станало, когато турците завладяли Византия (ХV век)..В резултат на това “тихо” четене на молитвите, народът никога не е чувал текста на евхаристийните молитви и по този начин бива лишен от това драгоценно съкровище…Никой дори не е обяснил защо този избран народ, царствено свещенство, не може да чуе молитвите, отправени от свещеника към Бога?”(Омофор, 2005 г. стр. 53., вж. също Ал. Шмеман, „Великият пост“)

Архимандрит Авксентий, преподавател по литургика във В. Търново, като изказва и задава същите въпроси, с основание констатира недобрите последствия от разделянето на КЛИР И НА…МИРЯНИ. (”Отче, да бъдат всички едно“, каза Христос).

Ето, това са част от уловките, но има и още други.

В популярно написания руски учебник за семейството и училището „Закон Божий”, относно св. причастие четем: “Първите християни са се причастявали всяка неделя. Днес не всеки има такъв чист живот, та да се причастява всяка неделя…Все пак св. Църква заповядва християните да се причастяват през всеки пост поне веднъж в годината.” (Прот. Серафим Слободский, 1987 г., стр. 554). В “Нашата вяра”, учебник с голяма популярност и стойност, се повтаря същото противоречие. Явно заимствано. В главата за св. Причастие, накрая четем: “Св. Причастие ни съединява по най-тесен начин с възкръсналия Господ Иисус Христос. Затова трябва да се стремим колкото се може по-често да се причастяваме. Самоволното отклоняване от него дава място на дявола, този заклет враг на нашето спасение…“ И веднага на 180 градуса – като руския „Закон Божий“: „Древните християни са се причастявали всяка неделя. От днешните не всеки има такъв чист живот, че всякога да бъде готов за св. Причастие. Затова св. Църква задължава чедата си, след надлежна изповед, да се причастяват през четиритях постни периода.” (според Служебника – един път).

Да не спорим, но всеки разбира противоречието и “уловката” на дявола. Защото хем трябва да се стремим по-често да се причастяваме, за да не ни побеждава дявола, хем трябва по-рядко, защото нямаме чистотата на първите християни. Но ако все пак сме достойни четири недели да се причастим, не може ли да бъдем достойни още няколко неделни дни? По този начин не даваме ли място на дявола?

С поста ние се лишаваме от местни и млечни храни, за да “стоим на пост”, очаквайки Рождество Христово, Великден, Петровден, Богородица, сряда и петък. Но и тук дяволът е намерил “вратичка”: „Пости една седмица без олио. Кажи няколко неща на свещеника като изповед, ако той има време, и си ..готов.“ Какви са последствията от това “достойно” подготвяне? Св. ап. Павел пише: “Затова между вас има много немощни, болни, а умират доста” (1 Кор. 11:30).

***

У нас има много сърдечно-съдови заболявания, ИНФАРКТИ, РАК, СПИН… НЕКРОЛОЗИТЕ ни напомнят за много вдовици и деца сираци. А нали за това е св. Причастие с Тялото и Кръвта Христови: ЗА ОПРОЩАВАНЕ НА ГРЕХОВЕТЕ (И ИЗЦЕРЕНИЕ), за получаване на Св. Дух и за наследяване Царството Небесно.

Старецът Паисий казва, че когато котелът е горещ, мухите бягат далеч, а когато изстине, те падат вътре. Попитали един християнин как си поддържа вярата. А той: “Като се готвя за следващата неделя за причастие.” Йеромонах Анатолий Берестов, цитирайки живота на св. Силуан Атонски, заключава, че „Християнстото без ПРИЧАСТИЕ е законничество, морализаторство, лицемерие” (Духовните основи на наркоманията”, стр. 31).

Ние, служителите на малките Христови братя, имаме и носим отговорността да “…пасем Църквата на Господа, която Той си придоби със Своята кръв.” (Деян. 20:28) Срамно и недостойно е народът, връщан от пастирите си от причастие, да чува: “Това да не ти е супа?” (”Как и кога да се причастяваме”, от арх. Даниил – Гърция.)

Също и свещите подвеждат християните. Те наистина са за материалната издръжка на Църквата, като ни напомнят и за петте мъдри девици, но те не са “…чиста и свята жертва пред Божия олтар”, както четем някъде. И още. За св. Литургия могат да се закупят виното, просфората, тамянът, но не и тя да се… откупи.

И аз съм бил връщан от св. Причастие и то от мой съученик в един манастир. Макар че му бях певец по време на цялата литургия. Той призова: “СЪС СТРАХ БОЖИЙ, С ВЯРА И ЛЮБОВ ПРИСТЪПЕТЕ“. Отказа ми по игуменско нареждане… ”Кого да слушаме – вас или Бога?” И после: “Като приехме благоговейно, Божествените, свети пречисти…животворящи Христови Тайни, нека достойно благодарим на Господа.” Отговорих: “Господи помилуй.” Но това беше лъжа от моя страна. А от негова? За възкръсналия Христос щеше да бъде по-малко обидно и лъжа, ако вместо: “Благодарим Ти Владико Човеколюбче, че и в днешния ден ни удостои с Твоите безсмъртни Тайни…“, Му кажехме : “Благодарим Ти Господи, че днес не се причастихме с Твоите Животворящи тайни…”

Казах на моя съученик от семинарията тези неща. Но дали ги разбра. Дали още не ходи с “премрежени” очи както някога Лука и Клеопа на път за Емаус? Но те, когато поканиха Непознатия, т.е. Христос на вечеря и Той благослови хляба, тогава очите им се отвориха (Лука 24:13-33).

И днес и утре и во веки Възкръсналият Христос чука и хлопа на всяко сърце: “Който Ми отвори, ще вечерям с него и той с Мене.”(Откр. 3:20). Да Го молим да ни отвори духовните очи, да Го познаем като ПЪТ, ИСТИНА И ЖИВОТ, и ни удостои истински и достойно да участваме в св. Евхаристия, предвкусвйки още тук Царството Божие и ВЕЧНАТА НЕБЕСНА ЕВХАРИСТИЯ. Амин.

21.12.2005 г.
Храм „Св. прор. Илия“, гр. Казанлък

назаем от http://svvasiliy.jusoft.net