Човекът с голямата любов

„Човекът с голямата любов“ или свети Николай Велимирович за светостта на св. Силуан Атонски

Един сръбски епископ (св. Николай – б.р.), който идва няколко пъти на Света гора и много беше обикнал стареца, като разбра за неговата кончина, помести в своето мисионерско списание некролог под заглавие: „Човекът с голямата любов”, където между другото писа за него следното:

„За този дивен монах може да се каже само едно – блага душа. Не само аз бях почувствал тази блага душа, но и всеки атонски поклонник, комуто се бе случило да се срещне с него. Силуан беше висок, едър, с голяма черна брада и с външния си вид не предразполагаше веднага непознатия към себе си. Но достатъчен бе само един разговор, за да обикнеш този човек… Той говореше за безмерната Божия любов към човека и довеждаше грешника дотам, сам да осъди строго себе си”.

След като предава някои от своите разговори със стареца, епископът пише:

„Този дивен подвижник беше беден монах, но с любовта си към Бога и към ближния беше богаташ. Много монаси от всички краища на Света гора идваха при него за съвет, но особено го обичаха монасите от Сръбския манастир „Хилендар” и „Постницата на св. Сава Сръбски”. За тях той беше духовен отец, който ги възраждаше с любовта си. Всички те почувстваха сега болка от разлъката с него. И още дълго, дълго ще помнят любовта на отец Силуан и неговите мъдри съвети.

И на мен отец Силуан ми помогна духовно извънредно много. Чувствах как неговата молитва ми дава сили. Всеки път, когато посещавах Света гора, бързах да се срещна с него”…

Авторът завършва некролога със следните думи:

„И има още много и много, което съм чул от отец Силуан и от другите – за него. Но кой би могъл да изреди и да запише всичко това? Книгата на неговия живот е цялата наниз от бисера на мъдростта и от златото на любовта. Величествена, нетленна книга. Сега тя лежи затворена в ръцете на неговия ангел хранител, пред вечния и праведен Съдия. А вечният и праведен Съдия ще каже на душата, която така Го беше обикнала на земята: Верни Мой слуга, Силуане, влез в радостта на Своя Господ. Амин.

Подпис: Е. Н.”[1]

Из книгата „Св. Силуан Атонски“, стр. 281-282, изд. Омофор. Заглавието е на редакцията

---

[1] Св. Николай (Велимирович), епископ Охридски и Жички (1881-1956).

Канонизиран през 1989 г. от Сръбската православна църква. Успението му се чества на 5/18 март. – Б. пр.