Изкушения, свързани с Причастието

Валерий Духанинавтор: о. Валерий Духанин

Светите Тайни – Тялото и Кръвта Христови – са най-скъпоценната светиня на земята. Още тук, в реалиите на земния свят, Евхаристията ни приобщава към благата на Небесното Царство. Затова християнинът трябва да се старае да бъде особено бдителен по отношение на това Тайнство. Съществуват изкушения, които очакват желаещия да се причасти християнин. Нужно е да ги познаваме и е нужно да се пазим от тях. Някои изкушения предхождат приемането от нас на Св. Тайни, другите идват след причастяването.

Например едно от главните изкушения, което е разпространено в наши дни е свързано с оценяването на личните качества на свещеника, който служи Литургията. По този начин невидимият враг се опитва да посее сред вярващите хора слухове за грехове на свещенослужителите, както и че не можеш да се причастиш при всеки свещеник. Т.е. ако забелязвате някакви недостатъци в духовника и поради някаква причина смятате, че не е нужно да се причастите при такъв свещеник, сякаш че благодатта от причастието намалява от това.

В Патерика има една история за това как при някой си отшелник дошъл един презвитер от близката църква и му преподавал Св. Тайни. Един човек дошъл да навести пустинника, разказал му за греховете на презвитера и когато свещеникът дошъл следващия път, отшелникът вече не му отварял вратата. Презвитерът си заминал, а старецът чул глас от Бога: „Хората си присвоиха Моя съд“. След това на отшелника било дадено видение. Той видял един златен кладенец с необикновено хубава вода. Този кладенец бил стопанисван от някакъв прокажен човек, който черпел водата и я наливал в златен съд. Отшелникът веднага почувствал неутолима жажда, но понеже се гнусял от прокажения, не искал да вземе вода от него. И ето чул глас: „Защо не искаш да пиеш от тази вода? Какво те е грижа за този, който я черпи? Той само черпи и я налива в съда.“ Отшелникът, като дошъл на себе си, разбрал смисъла на видението и се разкаял за своята постъпка. След това той повикал презвитера и го помолил да му преподаде Св. Причастие както преди. Така и ние преди Причастие трябва да мислим не за това доколко благочестив е служещият Тайнството свещеник, а за това дали сме достойни самите ние да бъдем причастници на Светите Дарове.

Св. Тайни не са лично притежание на свещеника. Той е само служител

Нека да напомним, че Св. Тайни не са лично притежание на свещеника. Той е само служител, а със Св. Дарове се разпорежда Сам Господ. Бог действа чрез свещенослужителите в Църквата. Затова св. Йоан Златоуст казва: „Когато видиш, че свещеникът ти преподава Даровете, знай, че… с това Христос простира ръка към теб“. Дали не отхвърляме тази ръка?

Случва се при християни, които редовно се причастяват със Св. Тайни, в стремежа им да водят внимателен духовен живот неочаквано да изпитат нечисти изкушения и хулни помисли. Невидимият враг се опитва да оскверни със своите набези ума на християнина и чрез това да разстрои неговата подготовка за Причастие. Но помислите са като вятър, който вее независимо от нашето желание. Светите Отци заповядват да не съсредоточаваме вниманието си върху идващите помисли, за да не затънем в постоянно вътрешно противоборство. Колкото повече се задържаме върху помисъла, толкова по-реален става той в нашата душа и става все по-трудно да му се противостои. По-добре е да се игнорират всички мислени придатъци, а умът ни да се заключва в думите на молитвите, като имаме предвид, че идващите помисли не са наши, а от врага. Топлата внимателна молитва разсейва тъмата на лукавите нападения, душата се освобождава от мисления гнет и придобива благодатен мир.Evkharistija_1_(1)

В нашия духовен живот е възможно и следното изкушение. Християнинът усърдно се готви за приемане на Св. Тайни, пости, въздържа се от светски увеселения и дела, старателно се подготвя за изповед. Но едва причастил се и с радост отхвърля от себе си всеки духовен труд буквално като някакво допълнително и ненужно бреме. Той наивно се надява, че приетата благодат вече сама ще го защитава и ще го покрива без каквото и да е усилие от негова страна. В резултат на това настъпва разслабленост, човек лесно отстъпва и отново се потопява в кръговрата на мирската суета. Нехайно разчитайки на Божията помощ, такъв човек съвсем скоро загубва даровете от Св. Причастие. Важно е да помним, че Божията благодат не ни спасява без наше участие. А в аскетичното учение на Църквата съществува понятието „синергия“, т.е. „съработничество“. Господ съзижда и преобразява душата при постоянното наше лично усилие, участие и съдействие.

Съществува и изкушението от противоположен характер. Като вижда, че известно време след тайнството душата му отново е покрита с греховен прах, малодушният човек се отчайва и решава, че в Тайнствата Изповед и Причастие няма голям смисъл. Какъв смисъл има да пристъпвам към Тайнствата, когато в нас така или иначе се проявява грехът? Обаче ако не се изповядвахме и не се причастявахме, то ние не бихме забелязвали в себе си нищо греховно, бихме загубили чувствителността към греха и щяхме да започнем да се отнасяме към себе си и към своето спасение съвсем безразлично. Слънчевият лъч, като проникне в стаята, показва колко прах има във въздуха, така и в светлината на благодатта на Тайнствата стават видни нашите недостатъци и немощи.

Духовният живот е непрекъсната борба със злото, непрекъснато решаване на задачи, които животът поставя пред нас, осъществяване на Божията воля при всякакви условия. И трябва да се радваме, че при постоянните ни препъвания Господ ни дава възможността да се очистим от греховете и да се издигнем към благата на вечния живот в Тайнството Причастие.

Да очакваш, че благодатта от Тайнството ще произведе някакво необикновено чувство – и това е изкушение

Често може да се срещне и следното изкушение. Причастяващият се очаква специално, че благодатта от Тайнството непременно ще произведе в него някакво особено, необикновено чувство, започва да изследва в себе си в търсене на възвишени усещания. Подобно отношение към тайнството крие зад себе едва доловим егоизъм, понеже човек измерва действеността на Тайнството с лични вътрешни усещания, с удовлетворение или неудовлетворение. А това на свой ред таи в себе си две заплахи. Първо, причастилият се може да си внуши, че в него наистина са възникнали някакви особени чувства като знак от Божественото посещение. Второ, ако той не е усетил нищо необикновено, то се огорчава и започва да търси причината за станалото, изпада в мнителност. Ще подчертаем още веднъж, че е опасно човек сам да създава в себе си особени „благодатни“ усещания, вътрешно да се наслаждава на произведеното от собственото му въображение или пък да се самоизяжда от мнителност.

51pfotoВ подобни ситуации е важно да помним, че духовният живот се основава не върху чувствата и усещанията, които могат да бъдат и подвеждащи, а върху смирението, кротостта и простотата. Св. Теофан Затворник казва по този повод: „Мнозина предварително въжделеят да получат от светото Причастие едно и друго, а след това, като не го видят се смущават и дори се разколебават в силата на Тайнството. А вината не е в Тайнството, а в тези излишни догадки. Не си обещавайте нищо, а всичко предоставете на Господа, като просите от Него единствено милост – да ви укрепи във всяко добро, което Му е угодно.“ Не просветлението и наслаждението, не дори и Божествената благодат, трябва да бъдат първостепенни за нас, но нашето предаване в Божиите ръце, смиряването на нашата воля пред Божията воля. Но като правило за всички остават действени думите на Евангелието: „Царството Божие няма да дойде забелязано“ (Лук. 17:20). Благодатта тайнствено и постепенно извършва преображението на човешката душа, така че и ние самите не можем, а и не трябва да оценяваме и претегляме доколко вече сме станали близки с Бога. Но от друга страна животът на човека се преобразява и той в своите постъпки все повече и повече става истински служител на доброто.

В духовния живот на християнина всичко трябва да се гради върху искреността, простотата и ествеността. Тук не трябва да има нищо сложно, изкуствено създадено. Затова е недопустимо да създаваме в душата си особени „благодатни“ състояния, сами да си измисляме някакви невероятни чувства след причащението със Св. Тайни Христови. Може би единственото чувство, върху чиято значимост следва да обърнем нашето внимание след Причастието е чувството на душевен мир, смирение, при което на нас ни е леко да се молим на Бога и при което ние се примиряваме с ближните.

Така че когато идваме в храма, нека да се постараем да избягваме съсредоточаването върху нашите собствени субективни преживявания и фантазии по повод на това, което виждаме и чуваме. Да се опитаме изцяло да се съсредоточим върху самата Литургия, да стоим в простота и естественост пред Бога.

На всеки причастник Господ дава онова, от което има нужда в момента

По отношение на изкушенията можем да чуем и следния въпрос: защо след Причастие далеч не винаги настъпва облекчение от житейските трудности? Т.е. понякога непременно очакваме, че след Причастието всичко в нашата лична съдба трябва да стане равно и гладко. За да разберем отговора на този въпрос, трябва да си спомним, че в Тайнството Евхаристия ние се причастяваме с Тялото на разпънатия Господ и Кръвта, която се пролива заради нашите грехове. Ние се приобщаваме с Този, Който Сам пострада и ако Му е угодно, Той ще остави теготите ни нас, за да претърпим и ние своя кръст. Впрочем след достойно причащение със Св. Тайни душата става по-силна и често това, което е имало преди вид на неразрешим проблем, сега изглежда като напълно решим въпрос, в който ги няма онези затруднения, които сме си представяли по-рано. Хората, които се обръщат към Бога се намират под Неговия Божествен Промисъл. На всеки причастник Господ дава онова, което му е необходимо в дадения момент: на един радост, за да продължи човекът по-нататък с вдъхновението от Св. Причащение, на някого изпитания и трудност, защото не заради временното благополучие се приобщаваме, а заради вечното, което не се постига без търпеливото носене на собствения кръст.

В края искам да разкажа за действието на Св. Тайни, като използвам един пример от моя живот. Когато учех в Московската духовна семинария, често навестявах една старица, монахиня Нина, която живееше в близост до Свето-Троицката Сергиева Лавра. Тя беше вече на 80 години, страдаше от много болести, краката ѝ бяха покрити с язви и заради това матушка Нина почти не можеше да ходи. От болките и самотния живот понякога ропотът, съмненията и тревогите вземаха превес в нея. Но когато тя се изповядваше и причастяваше със Св. Тайни – а тя се причастяваше у дома си – в онзи момент с нея ставаше удивителна промяна. Аз водех при нея свещеник със Св. Дарове и добре помня това редовно повтарящо се чудо. Само преди малко пред теб е стоял един стар, изхабен човек, а след като тя се изповядаше и приемаше Св. Тайни, от очите ѝ излизаше удивителна светлина, това вече беше едно съвършено ново, обновено, светло преобразено лице и в тези умиротворени и просветени очи нямаше никаква следа от смущение, ропот и тревога. Тази светлина на свой ред съгряваше другите и нейните думи след Причащението ставаха съвършено особени, а в душата са разсейваха всички недоумения, така че тя самата започваше да укрепява ближните.

Така Светият Дух в църковните Тайнства дава на човека чистота, а чистотата е това спокойно, ясно виждане на всичко и на всички, чистото възприемане на живота. Дори и да притежава всички съкровища на света, човек не може да стане щастлив – и няма да стане, ако не придобие вътрешното съкровище, ако не бъде напоен от благодатта на Светия Дух. Този неизказан дар светата Църква предлага на човека в Тайнството на Светото Причащение.

източник: pravoslavie.ru, превод: Мартин Димитров

Advertisements

1 Comment on Изкушения, свързани с Причастието

  1. Даринка Кирова // 27/09/2015 в 18:48 //

    За мен тази статия е много навременна. Няма значение какво знам и не знам за причастието.Благодаря.Бог да е с нас, за да преодоляваме човешките слабости.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: