Как „войнстващият безбожник“ Леонид Успенски стана богослов на иконата

УспенскиКак един човек, „изхвърлящ иконите през прозореца“ е станал автор на основополагащия труд за историята и духовното съдържание на християнското изкуство? Може ли да се изписват икони без Вяра? За своята среща с Лидия Успенска, вдовица на знаменития иконописец Леонид Успенски, автор на книгата „Богословие на иконата“, си спомня Елвира Китнис, ръководител на поклонническия и културно-просветителски център „Св. Тома“ за Европа:

Чух този разказ-възпоменание за това как войнстващият безбожник е станал богослов на иконата от Лидия Александровна Успенска през 2006 г. Тогава тя вече беше вдовица на Леонид Александрович Успенски, известният иконописец и автор на книгата „Богословие на иконата на Православната Църква“, един от основателите на братството „Св. Фотий“ в Париж.

Ние често се вълнуваме за това, че нашите деца могат да излязат от Църквата, плаши ни тяхната преходна възраст. Но нали точно в това временно отстъпление се извършва чудото със завръщането на евангелския блуден син? Не се ли съдържа в това съзнателното, зрялото завръщане при Твореца?

Нашата среща с Лидия Александровна се състоя два месеца преди тя да навърши столетие и месец преди кончината ѝ. Запозна ни монахиня Мария (Гурко) – един също удивителен човек. Внучка на героя от Руско-турските войни генерал-фелдмаршал Йосиф Гурко, дъщеря на генерала от кавалерията Василий Гурко, тя се родила във Франция и израснала в Мароко. Мария въобще не си спомняла баща си, но майка ѝ, етническа французойка, тъй силно обичала своя покоен руски мъж, че при възпитанието на дъщеря си съумяла да ѝ предаде тази любов. Екатерина (така наричали бъдещата монахиня Мария) изучила руски език и приела монашество в Московската патриаршия.

Матушка Мария ни поведе в дома за стари хора в Сен-Женевиев-де-Буа. Произнасяйки това название, ние обикновено подразбираме известно гробище, където са погребани руските емигранти. Но гробището е възникнало чак след като в градчето Сен-Женевиев-де Буа под Париж бил основан от княгиня Мария Мещерска Руския старчески дом.

Lidiya_UspenskayaПрез 2006 г. Руският дом вече от много десетилетия имаше статута на официален дом за стари хора, беше снабден със съвременна френска техника и там живееха основно французи. Но все още бяха останали няколко емигранти от първата вълна. Лидия Александровна беше една от тях.

Първото нещо, което видяхме влизайки вътре – лежащите в хола списания „Колхозница“ и „Огонек“. През 2006 г. беше удивително да видиш съветски издания от 60-те и 70-те години на миналия век! Хората, прекарали целия си живот във Франция, внимателно са следяли живота в Съветския съюз. Държавата, която болшинството от тях никога не са видяли, но са следяли живота ѝ.

След 90-те години интересът на обитателите на Руския дом буквално се сгромолясал. До времето на перестройката те с нетърпение очаквали момента, когато границите ще се отворят. Когато това се случило, те видимо са възлагали големи надежди върху тази среща на двете епохи: старата Русия, която днес се намира зад граница, с новата Русия, пробивща си път през стената на желязната завеса. Оказа се, че през 90-те години тази среща не се състоя.

Лидия Александровна ни прие без да обръща внимание на своята напреднала възраст. Трябва да кажем, че за пръв път в живота си видях стогодишен холерик. Тя даваше впечатление на човек с голям емоционален заряд, с великолепна памет.

Говорихме за Леонид Александрович Успенски, автор на знамения труд „Богословие на иконата на Православната църква“. Леонид Успенски е известен още и като един от основателите на братството „Св. Фотий“, запазило вярност към Московската патриаршия, въпреки сложните преплитания в съветската история.

Лидия Александровна с някакво недоволство съобщи, че не може да разкаже всичко до край, защото жените в братството по някаква причина не го възприемат. „Аз бях само една печатна машинка“ – скромно заяви тя относно своята помощ за мъжа ѝ.

„Когато ние се запознахме с него, той изхвърляше иконите през прозореца“, – каза Лидия Александровна. А след това с него се случило чудо. Леонид Успенски имал един приятел на име Георгий Круг, приел по-късно монашество с името Григорий.

Историята на тяхното общуване започва през първите десетилетия на емигрантския живот, когато много изселници от царска Русия попадат в лудници. Известен е подвигът на майка Мария (Скобцова), когато тя в буквалния смисъл обиколила всички тези заведения и изтеглила от там руснаците, които се били оказали там по най-различни причини, често поради недоразумение. Някой бил в емоционален стрес, друг бил с тежка депресия, трети пък просто не разбирал френски. Майка Мария спасявала хората, задължавала медиците да провеждат експертизи, събеседвания.

Георгий Круг също поради някаква причина се бил оказал в лудница. Единственият човек, който не се отказал от него бил Леонид Александрович. Той редовно ходел при него, носил му храна, защото санитарите честичко крадяли болничната храна за пациентите. В крайна сметка „войнстващият безбожник“ изтеглил от там своя приятел. В общи линии това бил подвиг на християнското милосърдие, а сърцето на Леонид Александрович винаги било милосърдно… и Господ точно там похлопал.

книга УспенскиСлед известно време Георгий се възстановил, обърнал се към Бога, приел монашество, станал инок Григорий и започнал да рисува икони. Тогава и у Леонид Александрович се пробудил талантът на художника. През 1929 г. той постъпил в току-що откритата Руска художествена академия „Татяна Сухотина-Толстой“ и станал обикновен художник-занаятчия. Отец Георгий вече бил в Църквата, а Леонид Александрович все още „се опъвал“ както можел. Приятелите често спорели – дали е възможно един невярващ човек да изрисува икона?

Леонид Александрович искрено недоумявал защо човек с художническа дарба да не може като нищо да направи това. Нали най-важното нещо в художническото дело било майсторството! А отец Георгий твърдял, че е важно преди всичко да имаш Вяра.

„Не знам какво се случи по-нататък, – спомня си Лидия Александровна, – той заради спора започна да изписва икона! Започна да я изписва като атеист, а когато приключи, той не просто отиде в храма на изповед, но и за първи път, навярно, от детските си години се причасти. За първи път – осъзнато“.

След това се появило братството „Св. Фотий“, било изрисувано знаменитото подворие „Св. Три светители“ в Париж, дошла войната и сложният живот в окупирания Париж, преподаването в богословско-пастирските курсове при Западно-европейската екзархия на Московската патриршия в Париж и дори четенето на лекции в Московската духовна академия през 1969 г.!

Леонид Александрович и Лидия Александровна сега са погребани заедно на гробището в Сен-Женевиев-де-Буа.

А аз, спомняйки си за тази среща, си мисля, че християнството няма линейни истории. Дори ако говорим за светостта е нужно да разберем, че в житието на всеки светец се съдържа един живот, в който е видна удивителната линия на Божествения Промисъл, която понякога по най-неочакван начин довежда до Твореца всички, които имат чисти помисли и открито нелицемерно сърце.

източник: pravmir.ru, превод: Мартин Димитров

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: