Фарисейството: „отвън кукла, отвътре чума”

mitara i phariseqавтор: euxh.gr

Съвременният човек се е окопал в себеоправданието, което обикновено се изразява така „аз съм добър човек, никого не убих, никого не закачих, давам милостиня от време на време. Защо Бог да не ме спаси?” Много хора мислят, че Бог е вечен жандарм и че спасението е състояние, което човек печели чрез външното спазване на заповедите. Говорим за ужасна заблуда, която трябва да преодолеем, за да не плуваме в лъжата и лицемерието. Според св. отци човекът е психосоматично битие. Както казва св. Максим Изповедник, човекът не е нито душа, нито тяло, а съвкупността от тях. Затова човекът ще участва и с душа и тяло във Възкресението, а не просто една негова част.

Заповедите и добрите дела са средство за спасението, а не самоцел, за да спечелим нещо. Конкретно заповедите са знаци за среща и връзка със троичния Бог. Това, че някой външно е добър човек не означава нищо, то може да е началото за нещо, но може и да е едно нищо. Тоест може да кажа Добър ден! и вътре в мен да ругая, може да помагам на някой, защото имам полза от него. Може да давам милостиня и да очаквам нещо в непосредственото бъдеще. Въпросът е какво сърце се крие зад това дело или мисъл и дали това сърце се подхранва от Христос или от нашия егоизъм.

Делата са полезни, когато са христоцентрични с желание за кръстна жертва (вж. притчата за добрия Самарянин), но ако са човекоцентрични, тогава тяхната полза ще изтлее с течение на времето. Едно дело, което произтича от светотроичната връзка, пронизва смъртта. Ако въпросът е да имаме някакви заповеди, тогава Въплъщението не ни е нужно. Не е било нужно Бог да идва в света. Заповедите са едно подготвително състояние, за да се изгради спасението и богообразната връзка на човека с Бога. Следователно, заповедите са знаци, които водят до среща с Христос, но ако останем в тях, просто няма да Го срещнем и ще останем в кота нула.

„Ако човешката доброта не е свързвана с троичната любов и жертва, тогава тя просто е едно мъртво действие”. Една народна поговорка гласи „отвън кукла (κούκλα), отвътре чума (πανούκλα)”. Фарисеинът бил добър човек и то служител на закона. Но какво да правиш с външния блясък, когато царството на сърцето е осквернено?

Какво ни казва по този въпрос св. Йоан Златоуст? „тези, които се гордеят със своите добри дела и нямат вяра в в Бога, приличат на мъртвешки кости, които са облечени с хубави дрехи, но не усещат тяхната красота. Каква полза има човека, когато има душа, облечена с добри дела, но е мъртва? Делата се вършат за Господа и с надежда за небесни награди. Но ако пренебрегваш Този, Който обявява наградите, тогава за кого се подвизаваш? За да яде някой, той трябва да е жив. Този, който не е жив, не може да приеме храна. За да живее човек вечно, трябва да има вяра в Христос, вяра, която се храни и от добрите дела. Този, който няма вяра в Христос, дори да върши добри дела, не може да придобие царството небесно, ако няма жива вяра”.

Св. Игнатий Брянчанинов ни казва ”спасението е единението на човека с Бога и възстановяването на общуването с Него. Спасението е нещо, което интересува всички нас. Всички народи, всички хора, добродетелни и грешни! Затова не е достатъчно да бъдем „добри ” човеци. И ако велики и просветлени хора слизали тогава в ада, как е възможно ти да искаш да се спасиш без вяра и общение с Христос? И как се осмеляваш да искаш да разбереш дали и мюсюлманите ще се спасят? Понеже просто ти се виждат „добри”? Без никога да са повярвали в единия и единствен Спасител и Изкупител? Нека се погрижим да възлюбим Христос. Защото не може да има спасение без Него, само благодарение на няколко „добри” дела ”.

Св. Юстин Попович ни казва за „добрите” хора, които обаче казват, че не вярват „казват: има и атеисти добри хора. Да, атеистите може временно да са добри, външно добри, фарисейски добри. Но атеистът не може да е истински добър, трайно добър, дълбоко добър, безсмъртно добър, защото за това е нужно да имаш духовна връзка и духовно сродство с единствения реално Благ и вечно Благ: с Бога и Господ Христос. За всичко векове е истинно божествено словото на Спасителя „без Мене нищо не можете да вършите” (Йоан 15:5)”.

Накрая св. Лука, еп. Кримски ни казва „ между хората, които живеят около нас има и такива, които не вярват в Бога, но правят много добри дела. Често чувам следния въпрос: „това не е ли достатъчно, няма ли да се спасят тези хора с техните добри дела?” Трябва на всяка цена да отговоря. Не, няма да се спасят само чрез добрите дела. Защо няма да се спасят? Защото така е казал Господ и Бог наш Иисус Христос, когато „И един от тях, законник, изкушавайки Го, попита и рече:

Учителю, коя заповед е най-голяма в закона?
А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум:тази е първа и най-голяма заповед;
а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си” (Мат. 22:35-39).

Ако вярата в Бога и любовта към Него е „първата и най-важната заповед на закона”, ако втората заповед за любовта към ближния произтича от първата, и ако любовта към ближния черпи сила от любовта към Бога, тогава това означава, че за да се спаси някой, трябва с цялото си сърце да възлюби Бога, защото това е първата и най-важната заповед на закона. Виждаме, че светците не оставят място за изопаченията на нашия егоизъм що се касае спасението. Вярата, тоест връзката с Христос чрез св. Тайнства спасява човека, а не някакво външно или нравствено състояние. На много места Господ казва „твоята вяра те спаси”. От младия богат човек Той иска нещо повече от пазенето на закона и го призовава към лична връзка чрез израза „следвай Ме”.

Първата и единствена Божия заповед е да възлюбиш Бога с цялото си сърце. Всички други заповеди са резултат от тази заповед. Ако обичаш Бога, не е възможно да не обичаш ближния си. Човекът, който обича Бога, като естествена последица на любовта към Бога изпитва любов и към своя брат. Затова Христос казва, че втората заповед е подобна на първата. Обичам ближния не моралистично или външно, а жертвено, дори да искам да взема неговото раковото заболяване, и да стане мое и той да се изцели. Защото в очите на ближния, който може и да е мой враг, виждам Божие създание и самия Бог в това поразително същество, което може да воюва с мен, но аз го обичам и се моля. Защото зная, че никой човек не е лош по своята природа и всички са призвани към покаяние и спасение. Така моята молитва може да бъде предтеча и помощ за спасение чрез жертвата, която произтича от моята връзка със Самия Христос.

Без Христос човекът е живо биологическо същество, но е мъртво битие, а с Христос е свят небесен човек и земен ангел. Затова значение има не това да съм просто един нравствено „добър” човек, а свят човек за всички хора – добри и лоши – без корист и егоизъм, а бидейки причастен на Христос. Естествено този път минава през св. Тайнства и особено през Тайнството Покаяние и Изповед.

превод: Константин Константинов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: