Ако не спазваме това, което пеем пред Бога, вървим към гибел

Някой си брат отиде при едного от великите старци в Лаврата на Дука над Йерихон и го попита: „Отче, как си?”. Старецът му отговори: „Зле”. Братът отново го попита: „Защо, авва?”. На това старецът отвърна: „Ето, вече тридесет години всеки ден заставам пред Бога на молитва и всъщност проклинам самия себе си. Защото говоря на Бога: „Не проявявай милост към никого от нечестивите беззаконници” (Пс. 58:6, слав.) и: „Проклети са тия, които се отклоняват от Твоите заповеди” (Пс. 118:21). И пак, лъжейки всеки ден Бога, казвам: „Ти ще погубиш ония, които говорят лъжа” (Пс. 5:7, слав.). Злопаметен съм към брата си, а говоря: „Прости ни, както и ние прощаваме” (срв. Мат. 6:12).

Грижа се постоянно за храната си, а казвам: „Забравям и хляба си да ям” (Пс. 101:5). Спя до сутринта, а пея: „В полунощ ставах да славословя името Ти” (Пс. 118:62, слав.). Без да имам никакво съкрушение, казвам: „Уморен съм от моите въздишки” (Пс. 6:7) и: „Сълзите ми бяха хляб за мене денем и нощем” (Пс. 41:4). В сърцето си размишлявам лукави неща, обаче казвам на Бога: „Размишленията на сърцето ми са винаги пред Теб” (Пс. 18:15, слав.). Нямам никакъв пост, но говоря: „Коленете ми изнемощяха от пост” (Пс. 108:24). Преизпълнен съм с гордост и утешавам плътта си, а подигравам самия себе си, когато пея: „Виж смирението ми и труда ми и прости всичките ми прегрешения” (Пс. 24:18, слав.). Без да съм готов, казвам: „Готово е сърцето ми, Боже” (Пс. 56:8). С една дума, цялата ми служба и молитвата ми стават за мое изобличение и срам”.

Братът отговори на стареца: „Мисля, отче, че Давид всичко това е казал за себе си”. Тогава старецът въздъхна и рече: „Какво говориш, брате! Наистина, ако не спазваме това, което пеем пред Бога, вървим към гибел”.

Из Патерика (Τὸ Μέγα Γεροντικόν, ΙΕ’ 248, Τ. Δ’, Θεσσαλονίκη 2014, σ. 176-178), превод: Алексей Стамболов