Законните и незаконните подвизи

lestvica_raiskaya_431автор: св. Инокентий (Борисов), епископ Херсонски и Таврически

Ако пък някой се и състезава, той не бива увенчан, щом се не състезава по правилата. (2 Тим. 2:5)

Един от най-печалните, но заедно с това и от най-нужните ни уроци се съдържа, братя мои, в тези апостолски слова. Печален урок, защото би било жалко да се трудиш, да търпиш, да се лишаваш, да страдаш – и да не получиш никакъв плод от своя труд, никакъв венец за своя подвиг. И всъщност тази горчива развръзка е напълно възможна: „Ако пък и някой се състезава („подвизава“ в руския превод – бел. прев.) – казва апостолът – той не бива увенчан, щом не се състезава по правилата.“

Какво следователно означава да се подвизаваш законно и незаконно? За да разберем това е нужно преди всичко да поясни какво въобще означава да се подвизаваш.

Да се подвизаваш – това означава да извършваш някакъв подвиг или някакво трудно дело за спасението на своята душа. Например човек, който притежава богатство, раздал е имането си на бедните и е избрал за себе си доброволна нищета – такъв се подвизава. Този, който е живял винаги в лукс и разкош, а след това си е наложил въздържание и строг пост – такъв се подвизава. Този, бидейки по-високо от мнозина, бивайки обсипан с почести и достойнства и е отхвърлил всичката мирска слава, възлюбил е смирението и иноческото послушание – такъв се подвизава. Общо взето подвизава се този, който заради спасението на душата си се сражава със самия себе си, т.е. със своя плътски човек и зла воля, който заради това се подлага на различни лишения и духовно самоумъртвяване. На такъв подвижник Сам Спасителят обещава голяма награда в Царството. Но за да получи такава награда е недостатъчно само да се подвизаваш, а трябва, според апостола, да се подвизаваш законно: „Ако пък някой се и състезава, той не бива увенчан, щом се не състезава по правилата.“

Всъщност кой от подвижниците се подвизава незаконно? Този, който в подвига има за цел не святата и чиста любов към Бога, не уподобяването на Него в истина, любов и правда, не съединяването с Него чрез подобното в духа, а заради някакви други цели, плътски и нечисти: например да постиш или да се молиш подобно на фарисеите, заради това да бъдеш видян от хората. Такъв човек получава наградата в този живот, т.е. получава суетната човешка слава и не бива да очаква венец от Господа. Подвизава се незаконно този, който не иска да се подвизава както е заповядал Господ. Както го е узаконила Светата Църква, както са го опредилили и показали със своя пример светите отци, а с празна мъдрост изобретява за себе си нов род и видове подвизи, без особена нужда, не се съобразява с доброто дело и своите обстоятелства, а само се стреми да угоди на своето въображение и склонност към самочиние. Истинският подвижник винаги е прост и сърдечно смирен, той се бои да излага на показ нещо свое.

Незаконно се подвизава този, който вследствие на свои особени подвизи, вече си мисли, че има право да се превъзнася над другите, да презира слабите и неподвизаващите се, според мнението му. Такъв вид мисли обезсилват цялата цена на подвига; истинският подвижник, подобно на светия Павел, счита себе си за последния грешник и никого не осъжда, но се моли за всички; когато и където е нужно, той вразумява съгрешаващия брат, но прави това винаги с любов и смирение.

Подвизава се незаконно този, който заради самонадеяност понася върху себе си повече от належащото и като не се справя със своите немощи, се отдава на подвизи, които превишават силите му. Естествено тези хора се излагат на такива тежки падения, следствие от които се извършва хула срещу самите подвизи като невъзможни и вредни; така например неблагоразумното предаване на неядене на храна може да те направи болен и заради това в ума на лекомислените хора ще се надигнат укори към светия пост.

Незаконно се подвизава този, който под предлог на бъзмълвие и съзерцателен живот, избягва телесния труд. Не тъй са постъпвали светите отци: при тях съзерцанието и молитвата са вървяли ръка за ръка с труда. Постъпващите иначе често се подлагат на мечтателност и изнеженост в мислите, духовна гордост и отдалечаване от царския път.

От тези малки намеци подразбирайте, братя мои, и за другите видове незаконно подвижничество. Те са толкова много, колкото са различни и подвизите. Затова при всеки подвиг, какъвто и да е и в каквото и да се състои, за нас е необходимо духовно разсъждение. Защото за доброто общо взето е недостатъчно само то да бъде добро само по себе си, но освен това е нужно то да се извършва с блага цел, да се извършва при това по правилен начин. Липсата на някое от тези качества в благото дело може при съотнасянето му към нас да стане зло.

Не забравяйте това, възлюбени, и се стремете да се обогатявате не само с дела на духа, но и с духовно разсъждение. А с тази цел прочитайте от време на време един разказ за това, който се намира в Пролога на 29-то число от месец февруари. Там ще видите какво означава духовно разсъждение и как то е необходимо за всеки християнин, а още повече за монаха.

„А Бог на всяка благодат, който е призвал вас за вечната Си слава в Иисуса Христа, Сам, след кратковременното ви страдание, да ви усъвършенствува, утвърди, укрепи и направи непоколебими. Нему слава и владичество вовеки веков. Амин.“ (1 Петр. 5:10-11).

Слово при посещение на паството, изнесено в Свето-Троицкия манастир на 4 август 1844 г.

източник: pemptousia.ru, превод: Мартин Димитров

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: