Радостотворен плач

Автор: Св. Паисий Светогорец (1924 – 1994)

Ръкоделие, което никога не свършва

– Отче, какво е радостотворен плач?

– Това е радостта, която идва от скръбта за нашето прегрешение. В радостотворния плач има и болка, и радост, затова се нарича радостна печал. Човек скърби поради любочестие, че е огорчил Христа, обаче се радва, защото чувства божествено утешение. Когато грешникът искрено се покае, получава прошка от Бога, чувства в себе си божествено утешение, което може да стигне и до духовно ликуване.

– Отче, може ли човек, който се подвизава, да живее цял живот в покаяние?

– Да, ако се подвизава правилно, тогава не вижда напредъка си, а само паденията си, и постоянно се кае. Той не знае, че в началото се е борел с един бяс, а по-късно може да противостои на цял полк. Защото колкото повече сили изразходва някой, за да изкорени някоя своя страст и да придобие някоя добродетел, толкова повече врагове се събират и дърпат отдолу корените в обратна посока. Тогава, макар че не вижда напредък, всъщност напредва. Може до смъртта си да остане в това състояние, да не вижда напредък у себе си, да мисли, че няма развитие, защото има падения. Но всъщност напредък има, защото постоянно усилва подвига си и се бори с все повече дангалаци.

Покаянието за подвизаващия се е ръкоделие, което никога няма край. Умрелите ги оплакват, погребват ги и ги забравят… А за греховете си ще плачем постоянно до края на живота си, но с разсъдителност и с надежда в Христа, Който се е разпънал, за да ни възкреси духовно.

Из „Старецът Паисий Светогорец. Слова. Том 3. Духовна борба“, стр. 142-143. Заглавието е на редакцията