Духовният отец

автор: св. Антим Хиоски (1869-1960)

1 януари 1946 г.

„Ето ме мене и децата, които Бог ми даде.“ Аз не исках да имам деца по плът в света, но вас ми даде Бог да ви имам като духовни деца. Тези думи ми дават утеха, а предполагам, че също носят радост и на вас. Аз ви имам като мои духовни деца, а също така и вие ме приемате като ваш духовен отец.

Духовният отец е по-голям от бащата по плът. Понеже ако видя, че сте си ударили нозете на камък, ще се загрижа и ще се притичам да ви помогна. И ако видя, че ви водят на съд заради някой ваш дълг, ще побързам да го отплатя от ваше име. И ако видя, че хората ви осъждат, кълнат или ви клеветят, ще бъда на ваша страна и ще ви защитавам.

Ако ви видя тъжни и безутешни, ще дам всичко от себе си, макар и да проливам капка от своята кръв, само да мога да ви утеша. Ако ви видя, че боледувате и не мога да ви помогна, ще потърся помощ за лечението. Не мога да гледам вашите страдания и да оставам равнодушен, понеже моята душа изпитва болка заради вас. Аз съм ви даден от Светия Дух и ви съчувствам.

Ако сте под власт на демоните, ако сте в опасност от страсти, ако сте притеснени от едно или друго нещо, не мога да стоя спокоен. С всички възможни средства ще се опитам да ви помогна. И ще ви дам освобождаване на греховете, за да отидете изповядани в Царството Небесно. Но всичко това зависи от вас.

Всичко, което казах, съм готов с радост да го сторя. Вече знаете това от години, защото го виждате всеки ден. Но всичко зависи от вашата собствена вяра и почит, от вашата преданост и доверие, което имате в мен. Длъжни сте да имате същите чувства към мен, да прилагате това, което е уместно във вашето положение, а аз съм онзи, който ви наглежда и пази като пастир. Явно аз съм недостоен пастир, знам, че съм недостоен, но съм онзи, който е тук.

А пастирят всякога е буден. Когато вижда, че идва вълк, той е готов да защити своето стадо с всички възможни средства, а вика и други на помощ. Той вика, свири, хвърля камъни по животните, които не са способни да разсъждават. Сестри мои, и аз правя същото: от време на време викам, някога ви се карам, а след това пак се ядосвам. Понеже аз съм пастир на словесни овци, които имат дар да разсъждават. А не би трябвало да бъде така. Безсловесните животни нямат разсъдък. Те не разбират. А на тези, които разбират, им е достатъчна само една дума от пастиря, за да го послушат. Но ако под влияние на демоните или  на лошите навици или заради непочитането на пастиря ония, които имат дар на разбиране – не слушат, тогава всичко, което казахме трябва да се промени.

Само писаното слово, словото от Евангелието е достатъчно да научи словесното стадо и мене как да ви защитавам от тайния вълк, демона. Но понеже не слушаме словото, се натъжавам, че понякога трябва да се боря, понякога да викам, понякога да наказвам, а понякога да утешавам, като внимавам през цялото време да не престъпите границата.

Не се смущавайте, сестри мои, заради това, което сега ви говоря, но по-добре го посейте дълбоко във вашите сърца, понеже един ден аз ще си замина и ще ви бъде необходимо. Моята любов ме кара да ви казвам тези неща. Това е духовна привързаност, която не мога изразя по друг начин от това, което ви казвам.

Длъжни сте да ме слушате. И това мое нищожно слово е завет, който трябва да пазите.

Не дойдох тук, за да лежа в мека постеля и да си почивам, докато сърцето ми се насити, но дойдох да падна в смирение. Не дойдох при вас заради слава и почести и за да се обръщат към мен с „господине“, но дойдох, за да ме проклинат, да гладувам, да жадувам, да се трудя, да търпя насмешки, да бъда газен заради Христова любов. Аз не съм господин. Майката Божия е Владичица и Нейният Син е Господ. Аз съм ваш слуга. Служа ви толкова години. Аз съм ваш роб, дори и „старец“ не искам да ме наричате. Не ми харесва, но честта, която толкова ми оказвате е за ваша полза.

източник: pemptousia.com