Божието „безумие“

митр. Георги Ходр

митр. Георги Ходр

автор: Ливански митр. Георги Ходр

В посланието си към галатяните св. ап. Павел казва: „А мене да ми не дава Господ да се хваля освен с Кръста на Господа Нашего Иисуса Христа чрез Който за мен светът е разпнат“ (Гал.6: 14).

Да не би апостолът да изисква от нас да се хвалим просто с кръстното дърво? Разбира се, че не. Целта не е да се хвалим с дървото на кръста. Това, което ни заповядва апостол Павел, е да се хвалим с любовта, която бе изляна върху него. Да се хвалим с една любов, която не е като любовта на хората към самите тях. Взаимната любов между хората е най-доброто взаимоотношение, което може да съществува между нас. Ние обичаме, понеже очакваме ответната реакция на другите към нашата любов. Но има само една-единствена безумна любов – това е Божията любов към хората.

Хората не заслужават много неща. Човекът е в по-голямо падение, отколкото ни се струва. Всеки човек е много по-глупав, отколкото си мислим. Въпреки това Бог обикна човека и пожертвува Себе Си за него.

Бог не пожертвува пари както правят хората. Не отдаде любезности, които сами по себе си са просто думи. Божията любов към човека Му коства Неговата кръв, коства Му това, да се обедини с тези хора, които сме аз и вие. Той дойде, не за да съди, а за да спаси.

Хората обичат, осъждат, съдят, търсят сметка, изследват и укоряват. Те искат винаги нещо в замяна. Прикрепят се към емоциите на другите хора, което ги прави зависими по между им. Те не се отказват от нищо, понеже целият свят в очите им е тяхно притежание.

Божията любов цялостно се различава от тази човешка любов. Бог чрез Кръста ни казва: Светското не Ми принадлежи, светското принадлежи на света. А човекът принадлежи на себе си. Аз дойдох да му направя услуга и да го спася в положението, в което се намира – положение на бедност, глупост и упадък.

Точно това е, с което апостолът изисква от нас да се хвалим, както и с отражението на кръстната любов над нас и във всекидневния ни живот. С други думи, той изисква от нас да Му благодарим за всяка немощ, и всяка болест, и всяко падение, и ние да сме уверени, че Бог ще ни потърси тогава и ще се смили над нас.

Апостолът изисква от нас да се хвалим точно с това, с което не се хвали човешкият разум и човешката страст. Желае от нас да се хвалим с Кръста, сякаш сме безумни, както казва в първото послание до коринтяните: „Словото на Кръста за погиналите е безумство, а за нас спасените, то е Божия сила“ (1 Кор. 1:18). Тази християнска лудост е истинската премъдрост и истинската интелигентност. „Божието безумие е по-мъдро от човеците“ (1 Кор. 1:25).

Човек трябва да се откаже от цялата си надутост и от всичко, с което се хвали. Той трябва да се смири, да стане прост, да не дебне, да не укорява другите, да не им търси сметка, да не ги съди и да не ги осъжда. Той трябва да направи всичко това, за да се издигне Кръстът не само на Йерусалимския хълм, но и в нашите сърца.

източник: вестник „Моето паство“, брой 37, 13 септември 2015 г., превод: Виктор Дора

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: